Завистта

(Откъс от сборника есета на Шри Чинмой „Крилете на радостта”, София, 2013)

Завист,
ти крадеш чистотата на моя ум,

ти нахълтваш в покоя на сърцето ми,

ти посягаш на божествеността в моя живот.


Завистта се среща често в обикновения човешки живот. Ние не съзнаваме, че тя може да разруши всичките ни възможности и да унищожи целия ни вътрешен потенциал. Затова не се опитваме да я превъзмогнем или да се преборим с нея.

Ние завиждаме на другите, защото притежават определени способности или са постигнали неща, които самите ние не сме успели да осъществим. Но нека видим докъде може да ни отведе завистта. Тя не е способна да разшири нашето съзнание. Точно обратното, ние виждаме как заедно със завистта в нас влиза ограничението, което води със себе си своя приятел несъвършенството. Несъвършенството винаги е последвано от разрушение. Когато изпитваме завист към другите, ние разтваряме врати, за да влязат един след друг тримата братя ограничение, несъвършенство и разрушение.

Човек не може да изпитва радост и умствен покой, ако завижда за това, което другите дават или получават. Когато ни застрашава завист или друга негативна сила, трябва да почувстваме, че в нас живее един много силен наш приятел – душата. Нека се подслоним под нейните криле. Нека призовем душата и се помолим тя да ни напътства. Ако повикаме
тази своя приятелка, тя естествено ще поведе борба с негативните сили, за да ни защити. Душата ще ни спаси, ще ни защити, ще ни просветли и ще ни направи съвършени.

Завист, възхищение или съперничество?

По какво се различава завистта от възхищението? Искреното възхищение създава усещането за идеал в живота ви. Навярно не можете да постигнете стореното от някой друг, но вие се възхищавате на личността и делото му. Това означава, че имате спонтанен порив да осъществите или да израснете в това, което той е постигнал. Подобно искрено възхищение не е признак на непълноценност. То е по-скоро израз на взаимното признание на две души.

Завистта е нещо напълно различно. Ако завиждате за нечие постижение, ще чувствате, че сте готови и да посегнете на този човек, стига да имате възможност. Може и да се опитате да скриете завистта си, за да не бъдете изобличени във вътрешния или външния свят. Но самото наличие на завист във вас е изключително вредно. Понякога завистта ъзниква от чувство за съперничество. Ние искаме да надминем постиженията на другите. Но нека не се съревноваваме с околните, за да изтъкнем превъзходството си. Нека вместо това да помислим за необходимостта от собствен напредък, да се опитаме да надхвърлим единствено собствените си възможности. От първостепенно значение е нашата лична нагласа. Трябва да чувстваме, че надминаваме способностите си не за да се сдобием със слава, а за да разширим способностите на света и да издигнем нивото му. И тогава, с предано и одухотворено сърце, трябва да поднесем своите завоевания на Бог, който е Източникът.

Как да преодолеем завистта

Съществуват много практически начини за преодоляване на завистта. Обикновеният човешки начин е да си кажете: "Аз мога да пея много по-добре от този човек, но не го правя, защото не искам да си губя времето." Това е един изкусен начин да си внушите, че сте по-добър от другия. Духовният метод за справяне със завистта е да почувствате единство с човека, на когото завиждате. Ако примерно някой е по-добър артист от вас, почувствайте, че вие сте този, който играе в пиесата. По този начин можете да овладеете завистта си и същевременно да разширите собственото си съзнание. Когато завистта си отиде, ние тутакси разбираме, че този, на когото сме завиждали, е станал най-добрият ни приятел. Изпълваме се с доброжелателност и любов към него. Накрая изпитваме облекчение от това, че болезнената стрела на завистта е изтеглена от нашето същество. Когато установим единство с нашия Източник, който е Бог, вече не ще можем да завиждаме на никого. Ако почувстваме, че Бог е нашата реалност, то всеки човек ще бъде част от нашето съзнателно, предано, посветено духовно тяло. Ако всички хора са част от моя организъм, тогава те са част и от моето съществуване. Как бих могъл да им завиждам? Ако установим неделимо единство с Източника, лесно ще разрешим проблема със завистта. Вие ще успеете да победите завистта си, ако обичате Бог по-силно. Може би завиждате на някого, защото е прекрасен фотограф. А той може би ви завижда, защото сте превъзходен журналист. Такава завист няма край. Но има един трети участник, който е отговорен за двама ви, и това е Бог. Ако обичате Бог и постигнете единство с Него, ще можете да се отъждествите със способностите на другите. Ако станете едно цяло с Източника на способностите, тогава въпросът за завистта няма да възникне. Ако наистина искате да преодолеете завистта, то обичайте Единствения, който е дал всички способности на вас и на всеки друг.

Ухапването на завистта е заболяване.

Съвършеният и сигурен лек за него

е увереното единство.

 

 Не наранявайте себе си

Ако прекарваме времето си в негативни мисли за някого – завист,
съмнение, гняв, ние всъщност превръщаме този човек в свой господар. Трябва много да внимаваме колко време отделяме, за да мислим за другите, и колко за Всевишния. Ако губим времето си, като отправяме към околните мисли, изпълени със завист, съмнение, гняв и други небожествени сили, ние забавяме собствения си напредък. Ако искаме да напредваме бързо, не бива да критикуваме и да говорим зле за когото и да било. Имаме си достатъчно собствени проблеми. Когато критикуваме някого, ние изваждаме на бял свят проблемите, с които той се е нагърбил. Нека не критикуваме, нека се стремим само към собственото си усъвършенстване. Ние ще сме отговорни за себе си и ще оставим другите да направят същото. По този начин всеки ще получи достатъчно свобода, за да постигне своята цел.

Кинжалът на завистта в твоя ум

жестоко те е наранил.

Ако искаш да се излекуваш,

опитай възмо жно най-скоро

да откриеш пламъците

на своето устремено сърце !

Медитацията като лек

Това, което ни прави нещастни, не е самото чувство на страх, съмнение или завист, а последиците от осъзнаването какво сме извършили. След като многократно сме страдали от тези последици, би трябвало незабавно да предприемем мерки, за да се изцелим. В Индия, когато някой се разболее от малария, лекарите му предписват хинин. Хининът е много горчив. Когато изпитвате завист, медитацията ви се струва като хинин – много горчива и суха. Но ако знаете, че лекарството медитация ще ви излекува от треската на съмнението, страха и завистта, най-добре ще е да го вземете. Преди да започнете да медитирате, повторете четири неща: "Страх, напусни живота ми! Съмнение, напусни живота ми! Завист, напусни живота ми! Несигурност, напусни живота ми! Аз не се нуждая от вас и никога няма да сте ми необходими ". Тогава всички те ще излязат от вас и ще попитат: "А кой ти е нужен?". Ще им отговорите: Нужна ми е само медитацията. Нужен ми е само Бог. Доказателството е, че аз мога да живея без вас, но вие без мен – не. Страх, ти не можеш да живееш без мен, затова идваш и се астаняваш в моето тяло. Завист, ти не можеш да живееш без мен, затова идваш и намираш подслон в моята жизнена енергия. Съмнение, ти не можеш да живееш без мен, ето защо се загнездваш в ума ми. Несигурност, ти не можеш без мен, затова се прокрадваш в сърцето ми". Когато се опълчите срещу тези четири сили по божествен начин, те ще си кажат, че е под достойнството им да останат във вас. "Щом ти можеш без нас, откъде накъде и ние да не можем да живеем без теб?" – ще попитат те и ще си отидат. В този момент ще имате съвършена медитация.

Ти искаш да превъзмогнеш вечната треска на завистта?

Ще ти разкрия една голяма тайна:

просто обичай и се слей

със своето сърце на единството.

Интуиция

Още един откъс от сборника есета на Шри Чинмой „Посевите на стремежа” (Sri Chinmoy, Aspiration-Plants,  Agni Press, 1974), в който той говори за духовния смисъл на интуицията и съзнателното развиване на интуитивната сила.

 Мистицизмът има свой собствен език. Той се нарича интуиция. Мистикът сяда на крилете на птицата- интуиция и лети към най-далечното Реално. Интуицията означава незабавно разкриване. Тя разкрива съвършеното единство на трансценденталната Визия и Абсолютната Реалност.

Интуицията е вътрешна способност, която всички човешки същества притежават. Не всеки обаче е развил тази способност или я е проявил, за да може да си служи с нея, поради което някои хора все още не са убедени, че я притежават. В ума има един вид интуиция. Но истинската интуиция идва от душата. Понякога използваме финия ум и смятаме, че умственото ни разбиране е интуиция. Но това не е вярно. Интуицията е механизмът в нас, който незабавно вижда Светлината. Самата интуиция е съзнателната Светлина във всеки човек. Тя е нашата способност да виждаме истината и реалността едновременно, без да ги отделяме от тяхното битие и същност. В обикновения живот ние най-често виждаме, че реалността е на едно място, а визията е някъде другаде. Но в случая с интуицията не е така. В интуицията реалността и визията вървят заедно; те не могат да бъдат разделени. Когато едно малко дете погледне слон, какво вижда то? Веднага забелязва или опашката, или краката, или пък хобота. Неговото внимание е концентрирано само върху една част от слона; въпреки това то чувства, че е видяло цялото животно. Но видим ли нещо, използвайки силата на интуицията си, ние веднага съзираме цялото му съществуване. Това е като да видим цялото тяло на слона едновременно. Ние не само ще забележим всичките му крайници наведнъж, но и ще съзрем заедно с тях неговото вътрешно съществуване. Силата на интуицията вижда вътрешната и външната Истина в пълнотата им, като едно цяло, без да разделя двата аспекта.

Външното съществуване ние наблюдаваме с външните очи – виждаме една част, един крайник на слона, когато си служим с тях. Но интуицията идва от третото око. Ако ни подхранва светлината на душата, тогава става много лесно да отворим третото око. Това трето око, което наричаме аджна чакра, всъщност притежава безкрайно по-голяма зрителна сила, отколкото самата интуиция. Интуицията е само част от неговите възможности. Може да я смятате за значителна част, но за мен тя е незначителна в сравнение с пълните възможности на третото око. Ала все пак разликата между човешкото око и интуитивната способност е огромна.

Съществува огромна разлика между разбирането и интуицията. Разбирането произхожда от много, много ниско ниво, а интуицията произхожда от много, много високо ниво. Разбирането идва от ума, от витала или дори от по-ниски области. То никога не може да отиде отвъд обичайното ниво на умственото съзнание. Дори когато схванем нещо в най-пълна степен, това разбиране идва от ума. Интуицията произлиза от много високо ниво на съзнание далеч над ума. В разбирането много рядко присъства непосредствено знание за Истината; няма непосредствена мъдрост. Разбирането е непряк начин за доближаване към Истината, заобиколен начин. Но интуицията е незабавен и пряк начин да се приближим до Истината. Не може да има сравнение между разбирането и интуицията.

Ако се опитаме да отворим третото око или да развием интуитивната сила, без да сме изпълнили докрай сърцето с енергия, тогава интуитивната сила може само да ни създаде проблеми. Тя ще ни смути. Ако точно сега видя чрез интуицията си, че баща ми ще почине утре, тогава самият аз ще съм мъртъв днес. Самият страх ще ме убие. Каква е тогава ползата да се измъчвам с това знание? Но ако съм развил сила на волята, ако съм приел светлината на душата като своя, в този момент аз ще стана едно цяло с Волята на Всевишния. После, дори ако знам, че баща ми ще си отиде, няма да се безпокоя, защото въпреки всичко знам кой е моят баща. Той е само дете на Всевишния така, както и аз съм дете на Всевишния. Сега баща ми е тук на земята, играещ в Скута на Всевишния. Веднага щом напусне тялото, той ще се озове в Сърцето на Всевишния. Вие може да приемете това изживяване като теоретично. Но не! Именно това чувстваме, когато видим Истината през Окото на Всевишния.

Ако пък видим с интуицията си, че бъдещето е много светло, ако узнаем, че ще се случи нещо много хубаво, тогава нашето нетърпение ще ни погуби. Ние сме като децата. Детето вижда манго, но майката не му го дава. Не е дошло времето, не е ударил часът то да получи мангото. Детето е нещастно. То казва: „Щом е за мен, трябва да го изям сега.” Но майката знае кога е най-подходящото време да даде мангото на детето. По подобен начин, ако с интуитивната си сила, с интуитивната си светлина видим, че нещо предстои, може да се опитаме да го сграбчим. После, ако не постигнем резултат или не успеем да го притеглим направо към себе си, се отчайваме. Можем да го видим, но не можем да ускорим пристигането му; трябва да чакаме да удари Божия Час. Затова сме тъжни. Ако точно сега се сдобием с интуитивна сила, ние ще сме като дете, което държи нож: то може да си пореже пръста или дори да се прободе.

Ако обаче първо отворим сърдечния си център и станем едно с Бог, тогава няма да сме обезпокоим, когато видим бъдещето. Така че най-добре е да изчакаме, докато се отвори сърдечният център и ние до голяма степен попием светлината на душата. Можем да въплътим интуитивната сила най-добре, когато живеем в светлината на душата. Тогава, ако притежаваме интуитивна сила, ще сме в безопасност; нищо няма да се обърка. Аз казвам на учениците си да не мислят за интуиция точно сега. Тя може много да помогне, но единствено в подходящия момент, когато е правилно разбрана. Интуитивната сила ще дойде спонтанно, когато собственото ни вътрешно същество е развито, когато психичното ни предаване е пълно, когато сме установили съзнателното си вътрешно единство с Всевишния. В този момент няма да злоупотребим с нея. Тя постоянно ще ни помага.