Въпроси и отговори за душата – част II

Въпрос: Каква е връзката между душата и по-висшите светове?

Шри Чинмой: Душата всъщност е превозно средство, което ни отнася в различни светове. Има седем по-висши свята и седем по-нисши. Когато живеем в съзнанието на душата, ние отиваме във по-висшите светове. За нещастие, повечето от нас не живеят в душата; ние живеем във витала или в грубото физическо. Ето защо страдаме. Ако можем да оставаме в душата по два часа на ден, тогава ще видим, че сме съвсем рзличен човек.

 

Въпрос: Бихте ли ми казали каква е връзката между душата и енергията?

Шри Чинмой: Енергията е нещо струящо: подобно на съзнанието, тя се простира навсякъде в безкрайния простор. Енергията е като необятната водна шир в океана. Тя е динамична течност в постоянно движение. Ако навлезете във вътрешния свят, ще видите, че енергията тече  и е много динамична. Душата, от друга страна, може да приеме всяка форма, която пожелае. В един момент може да е по-малка от атом, а в следващия миг да бъде по-обширна от Необятното.

Енергията и душата трябва да вървят заедно. Ако няма божествена енергия в душата, тогава тя не може да прояви нищо. От друга страна, ако в съществото има енергия, но съзнанието на душата не е изведено напред, тогава осъзнаването няма да се случи. Така че двете са вътрешно свързани. За осъзнаването енергията се нуждае от душата; а за проявлението душата се нуждае от енергия.

 

Въпрос: Била ли е всяка душа разделена на мъжка и женска половина при сътворението? Всички души ли имат свои сродни души?

Шри Чинмой: Индийската философия и много други учения не вярват в сродните души, в теорията, че душата се е разделила на мъжка и женска половина по времето на сътворението. Какво научаваме от Бхагавад Гита, която е била написана за Господ Кришна, един от най-великите духовни Учители на Индия? Научаваме, че душата няма ни начало, ни край, и нямаме никакво указание, че душите са били разделени на мъжка и женска половина. Самата душа не е нито мъжка, нито женска, но ако тя започне човешкия стадий на земното си странстване с женско тяло, тогава продължава да приема женски тела във всяко от своите прераждания. По същия начин, ако тя започне човешкото си пътешествие с мъжко тяло, тогава продължава да приема мъжки тела. В животинския стадий душата може да се прероди и като мъжко, и като женско животно, докато само два или три пъти в духовната история душата е сменила пола си, след като веднъж е започнала да приема човешки прераждания.

Мъжка душа, душа, която е избрала да приема мъжки тела, може да има допълваща я женска душа и обратното. В този случай, едната душа допълва вътрешните и външни качества на другата. Допълващи се души се срещат предимно сред зрелите, развити души, а не сред обикновените. Съпрузите и съпругите могат да имат допълващи се души, и това също може да бъде вярно в случая с духовните личности, които приемат шакти като свой духовен партньор на много високо ниво на съзнание. А има и души, които или нямат допълващи души, или изобщо не се интересуват от такива.

 

Въпрос: Ще кажете ли нещо за обединението на две души?

Шри Чинмой: Обединението между два индивида може да се случи в по-висшите сфери на съзнание или в обикновения свят, когато се сключва брак. В обикновения брак, съпрузите съзнателно си внушават, че са едно. Но в божествения брак душите са обединени на най-висшето ниво на съзнание. При обединяването на душите, обаче, двете души може все още да не са убедили витала, физическото и ума на двата индивида, че те искат да израстват заедно. Така че когато божественото обединение, обединението на душите, е постигнато, то се разкрива със времето.

Обединението на две въплътени души е най-ефективно, когато и двете се стремят към най-висшата Светлина. Ако едната се стреми към най-висшата Светлина, а другата не, тогава съюзът на тези две души никога няма да бъде успешен. В  случая с двама стремящи се е най-важно те да осъзнаят, че обединението им съществува само за изпълнение на Божествената Воля. Ако единият партньор вижда, че другият притежава много добри качества и смята, че може да поиска всички тези божествени качества изцяло за себе си, тогава той греши. Вярно е, че когато две божествени души станат едно или във вътрешния, или във външния свят, те неизбежно си принадлежат взаимно. Но с каква цел? Не заради самите себе си, а за Всевишния. Всяка една има две ръце. Когато станат едно, те имат четири ръце и сега, с четири ръце, естествено ще вършат повече дела за Божественото.

Така че божественият съюз на две души предполага, че те съществуват изцяло за Всевишния. Те са обединени единствено защото желаят да осъществят Божественото, Всевишния, по Негов собствен начин. Те са едно, защото Всевишният иска от тях да са едно, а не заради собствените си желания. Ако две индивидуални души искат да са заедно само защото се обичат една друга, това се нарича човешка любов, витална любов, и тази любов не е трайна. Но ако две души искат да бъдат обединени, защото чувстват, че Всевишният, Божественото вътре в тях, желае те да са едно цяло във и чрез Него, тогава те ще имат огромно вдъхновение да осъществят Божественото в Неговите мъжки и женски аспекти. Тези две души трябва да чувстват, че са станали едно само за да осъществят Мисията на Всевишния. Това е истинската цел на обединението на божествените души.

 

Въпрос: Бихте ли обяснили какво се има предвид под групова душа?

Шри Чинмой: В даден клас в училище имаме може би четиридесет ученици, изучаващи един и същ предмет при един учител. Така и в духовния свят, от самото сътворение, някои души са искали да се движат и да напредват заедно. Това много прилича на щафетно състезание, където са необходими четирима участници.

Когато душата се прероди в човешко тяло, тя е надарена с човешки предразположения и получава възможността да общува с други души. Както във вътрешния свят, така и във външния свят душите избират съобразно наклонностите си. Някои души искат само светлина: те не искат сила, не искат радост, не искат мир. Желаят само светлина, светлина, светлина. Ако една душа иска светлина, тогава естествено тя ще бъде привлечена от друга душа, която иска само светлина.

Груповите души се свързват или със светлината, или със силата,  мира или някое друго доминиращо божествено качество. Ако светлината свързва определена група души, тогава те ще имат повече светлина, отколкото сила; ако силата е тази, която ги обединява, тогава ще имат повече сила и по-малко светлина. Тези души ще бъдат свързани помежду си с естествена златна брънка.

 

Въпрос: Вие казахте, че душата избира семейството, в което ще се роди. Какво се случва с душата, ако избере лошо семейство?

Шри Чинмой: Нека приемем, че душата е собственик на къщата, а семейството е самата къща. Ако вие като собственик чувствате, че тази определена къща не ви носи радост или не ви задоволява, тогава незабавно ще се опитате да намерите друга, която ще ви донесе удовлетворение. Когато душата е отвратена от определено семейство, тя може да напусне настоящото си тяло и да влезе в някое друго тяло. Тъй като душата притежава мъдрост и светлина, тя ще се върне в място с по-добра среда –  такава, която предлага повече удовлетворение. Ако къщата е добра, тогава душата не трябва да се мести. Когато имате хубава къща, вие не искате да я сменяте; искате да извлечете колкото може повече от нея. Когато душата получи подходяща къща, имам предвид добра среда и добро семейство, в което всеки се стреми, тогава естествено тя ще остане там.

 

Въпрос: Кога влиза душата в тялото?

Шри Чинмой: Между шест и осем месеца преди раждането е обичайното време за влизане на душата в тялото. В редки случаи тя може да влезе по времето на зачеването. Обикновено това става най-късно около тринайсет или четиринайсет дни преди детето да се роди. Много рядко душата влиза в тялото само два или три дни преди раждането, а понякога може дори да дойде малко след това. Тогава душата може да чака до последния момент, преди да вземе решение, защото се съмнява относно семейството. Някои души чувстват, че като чакат малко по-дълго, ще могат да изберат по-добре. А други души решават бавно просто така, както на някои хора им е нужно повече време да вземат решение, отколкото на другите. Но някои души не чакат; те веднага знаят какво да правят и то бива направено в рамките на няколко месеца след момента на зачеването.

 

Въпрос: Какво прави душата в тялото преди раждането?

Шри Чинмой: Душата запазва пълно мълчание в тялото. Тя е като свидетел. Просто наблюдава физическите органи. Но това, което вижда, навлизайки за първи път в света при раждането, я стряска и разочарова. Душата е искра от Божественото, но когато влезе в света, тя незабавно вижда невежество. Душата е приела света, но в мига, в който детето се ражда, тя вижда през неговите очи и това, което вижда, буди у нея страх. В този момент душата не вижда нищо прекрасно; тя вижда нещо свирепо – като лъв, който иска да я погълне. После душата казва: „Аз съм тази, която прие това тяло. Трябва да се боря. Защо да се държа като страхливка? Защо да напускам тялото? В това тяло, с това тяло, аз ще трябва да се боря за Бог и да установя Неговото Царство тук на земята.”

Шри Чинмой, „Душата-птица на вечността”

(Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY)

Въпроси и отговори за душата – част I

В книгата „Душата-птица на вечността” (Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY) са събрани беседи на Шри Чинмой, в които той отговаря на поредица въпроси за човешката душа.

 
Въпрос: Нашата душа като прашинка ли е, която след много прераждания се завръща при Всевишния и става част от Него?

Шри Чинмой: Първо, нашата душа не е като прах. Тя има безкраен потенциал и този безкраен потенциал трябва да бъде проявен тук на земята. Душата е дошла от Всевишния да Го прояви. Колкото повече душата проявява Истината и Божествеността, толкова по-голямо е постижението и за душата, и за Всевишния. Всяка душа е представител на Всевишния и душите, които са съзнателни за тази истина, постигат по-бърз напредък, отколкото онези, които не я съзнават.

Всеки пък, когато душата дойде в проявлението, тя получава значителен опит; и когато се върне в областта на душите след всяко прераждане, тя взима със себе си есенцията на всичките си преживявания. Завръщайки се, тя изоставя виталната, менталната и психичната обвивка. След няколко години душата иска да се върне отново в проявлението. Тогава избира определено семейство или среда и след това отива на беседа при Всевишния. Изборът на душата получава или разрешението, или неодобрението на Всевишния. Ако Той не одобрява, тогава душата трябва да направи друг избор.

Напълно вярно е, че душата е дошла от Всевишния и накрая ще се завърне при Него. Но докато пълната проява на Всевишния не се състои в определена душа – с други думи, докато душата не е проявила целия си божествен  потенциал – тя ще се преражда отново и отново. Щом осъзнаването е постигнато и душата е разкрила и проявила цялата си божественост, тя накрая ще се завърне при Всевишния. Повече няма да е необходимо душата да се връща на земята за проявление.

 
Въпрос: Защо Бог е вложил душата в тялото? Било ли е, за да накаже някои зле настроени души?

Шри Чинмой: Бог не изпрати душата в тялото, за да я накаже. Ние сме тези, които харесват невежеството повече от светлината. Когато казвам „ние”, имам предвид несъзнателното тяло, не душата. Това несъзнателно, нестремящо се физическо тяло е в тъмнина и харесва тъмнината. Ако обичаме невежеството и тъмнината повече, отколкото обичаме светлината, тогава естествено ще се караме и бием. Бог не е довел душите ни в света, за да ги унищожи или накаже. Когато душата влезе в тялото, бъдете сигурни, че Бог също влиза. Душата е съзнателна частица от Бог, Всемогъщия, Всеведущия и Вездесъщия. Ние определено можем да кажем, че тя е съзнателен представител на Бог. Тя има способността да общува с Най-Висшето, с Абсолюта, по всяко време, и има позволение от Най-Висшето да играе своята роля на земята.

Първичната цел на Бог да обедини душата и тялото е много ясна.

Тялото е олтарът, а душата е божеството. Тялото е крепостта, духовният храм, а вътре в тялото живее душата. Душата е поток от светлина и този поток от светлина накрая ще просветли тежкото невежество във физическото тяло. Когато се стремим, когато отиваме дълбоко навътре, ние всъщност виждаме физическото съществуване, физическото тяло вътре в душата. Тя е в допир с Най-Висшето, Абсолюта, Всепроникващото, но физическото точно сега не е; физическото е ограничено, много ограничено. Когато оставаме в ограниченото съзнание, ние чувстваме, че душата е вътре в тялото и тя е много малка. Някои ще кажат, че е голяма колкото палец. Нашите свещени книги ще кажат, че е по-малка от най-малкото и, в същото време, по-обширна от най-обширното. Има много различни представи за душата. По силата на нашето единство с най-висшата Истина, можем да видим душата с форма и в същото време в безформено състояние.

Обединяването на душата и тялото има за цел да осъществи и двете, вътрешното и външното. Вътре е душата, а отвън е тялото. Ако вътрешното липсва, външното ще действа слепешком. А  без външната страна вътрешната ще бъде саката; тя няма да може да функционира изобщо. Така че, обединявайки душата и тялото, Бог цели да се наслаждава божествено на Себе Си, и вътрешно, и външно. В противен случай Той никога няма да бъде съвършен, тъй като съвършенството е и отвътре, и отвън.

 
Въпрос: Какво е душата и какво е психичното същество?

Шри Чинмой: Душата е директният представител на Всевишния, а психичното същество е съзнателният представител  на душата. Душата присъства в сърцата на всички същества. Тя е във всеки обект, във всяко индивидуално творение, в минералното царство, в растителното, животинското и човешкото царство, докато психичното същество присъства само в човешките същества, които се стремят. Ако не се стремим, ако оставаме в света на желанието, ако съзнателно и преднамерено се търкаляме в удоволствията на невежеството и чувстваме, че това е единственият живот, тогава психичното същество ще липсва в нас. Сърцевината на божественото вдъхновение, стремеж и посветеност  е мястото, където психичното същество се заражда и живее.

Психичното същество е това, което ни вдъхновява да постъпваме правилно и да се превърнем в самата Истина. Колкото по-нависоко се издигаме, колкото по-надълбоко се потапяме, толкова по-големи стават възможностите на нашия психичен растеж. Психичното същество е като невръстното дете в семейството. То расте заедно с нашия живот на стремеж. В началото на духовното си пътешествие може би само ще долавяме психичното същество. Но с духовното ни съзряване идва време, когато всъщност можем да го видим. То е много фино, много светло. Когато видим психичното същество, ние чувстваме, че то е божествено дете, обичано от Най-Висшия Абсолютен Всевишен, с което Вечният Отец си играе. Може да погледнем прекрасно дете и да почувстваме, че то е най-красивото дете на земята. Но когато съзрем психичното същество, нашето собствено вътрешно същество, виждаме, че то е безкрайно по-красиво от най-красивото дете на света. Не можем да сравним човешкото дете и психичното същество. Без значение колко красиво може да бъде детето, психичното същество е безкрайно по-красиво.

 
Въпрос: Може ли психичното същество да бъде увредено?

Шри Чинмой: Психичното същество не може да бъде увредено, то може само да бъде засенчено. Това, което е божествено, не може да бъде разрушено. То само е покрито от невежеството и облака на човешкото съмнение. Но като слънцето, което само временно е закрито от облаци, психичното същество отново се показва. Но ако душевно се молим, концентрираме се и медитираме, психичното същество не може да бъде засенчено.

 
Въпрос: Каква е разликата между дух и душа?

Шри Чинмой: На Запад значението на думата „дух” се различава от това в Индия. В Индия, когато използваме термина „дух”, имаме предвид Непроявеното, Абсолюта, неограничената Божественост, Космичния Аз, който не приема човешка инкарнация. На Запад терминът „дух” се използва във връзка с виталния свят, света на духовете. Когато един неудовлетворен човек почине, неговият дух се опитва от виталния свят да влезе в човешките същества – понякога за да ги накаже, понякога за да донесе послание от света на духовете. Така че тук, когато говорите за дух, много често имате предвид гладен, агресивен, неудовлетворен дух от витални свят, който си отмъщава на хората.

Душата живее във всекиго. Тя няма рождение и няма смърт; тя е безначална и безкрайна. Дух, свързан с виталния свят, е нещо деградирало и разрушително, докато душата е нещо блестящо и вечно прогресиращо. Когато усетим присъствието на един дух, вероятно ще почувстваме, че сме далеч от Бог. Можем да бъдем повлияни от окултните и тъмни сили. Но когато доловим присъствието на душата, ние чувстваме Дъха на Божественото. Душата в нас е част от Безкрайното, от Всевишния. Тя е нещо извънредно добро, духовно и божествено. Всяка душа е директният, съзнателен посланик на върховната Истина. Тя чувства Визията на Абсолюта и в същото време иска да преобрази Визията на Абсолюта в реалност. Душата няма да бъде удовлетворена, докато не е проявила безкрайната Истина тук на земята. Когато влезе в този свят, който е поле на проявлението, тя се развива съобразно възприемчивостта на отделното човешко същество. Накрая душата проявява върховната Истина, Мир, Блаженство и Сила тук на земята.

Прераждане и еволюция

Преди време публикувахме философско-поетичното есе на Шри Чинмой „Еволюция”. В продължение на темата ви предлагаме негови отговори на въпроси относно еволюцията на човека в процеса на преражданията. Тези разговори с  различни хора, интересуващи се от медитация и духовно развитие, са част от книгата „Прераждане и еволюция” (Sri Chinmoy, Reincarnation and evolution, Agni Press, 1977)

Въпрос: Казвате, че всички ние еволюираме и напредваме. Но как е започнал целият този процес? Имало ли е начало?

Шри Чинмой: Ние сме породени от Божията Наслада. Когато сме навлезли в творението, сме еволюирали през низшите етапи: минерален живот, растителен, животински. Вярно е, че напредваме непрекъснато. Макар сега да сме навлезли в човешкия живот, ние все още сме наполовина животни. Има хора, които искат да убиват или нараняват другите и проявяват различни животински и разрушителни склонности.

Но при духовно стремящия се човек нещата стоят другояче. Той се старае да отхвърли всички низши, животински страни на своята природа и се стреми да съзнава божествената си природа, да живее в нея, изпитвайки само Мир, Радост и Любов. В началото ние сме дошли от Насладата, сега израстваме в Насладата и съзнателно ще се завърнем в Насладата.

Въпрос: Защо сме преминали от светлина към мрак, когато сме се родили?

Шри Чинмой: Когато сме дошли на света, ние всъщност не сме преминали от светлина към мрак. Това е много сложен въпрос. Всяко раждане е част от процеса на еволюцията. Всеки човек има душа. Душата навлиза в материята и там тя се стреми. Майката Земя притежава вътрешен порив, стремеж да стане едно с Най-Висшето, с космичния Аз, и в крайна сметка всички хора на земята ще станат едно с най-висшия Дух. Това е еволюционен процес, който води към пълното съвършенство. Някой ще каже, че Бог е навсякъде, Бог е в нас, както и в крадеца. Когато не е в творението, а отвъд него, Бог е целият Светлина, Той се наслаждава на Светлината на Отвъдното. Но когато навлезе в сферата на проявлението, Бог желае да се наслаждава по милиони начини. Космичният Аз желае да завърши своята космична игра във всеки човек и във всяко същество тук на земята. Поради това еволюцията продължава.

Душата ни е само светлина. Ала на земята атмосферата е лишена от стремеж. Когато човек се роди, най-напред той вижда невежество и илюзии навред край себе си. На най-високо ниво всички ние сме съвършени, но сега – на материално ниво – преживяваме играта на невежеството. По време на медитация издигаме малко нивото на съзнанието си и се озоваваме на стотици мили над килима от тръни. Въпреки това, ако останем там, където ни отвежда медитацията, над тръните, и ако плачем за съвършенство, плачът ни ще бъде удовлетворен само донякъде. Ние не изяждаме целия плод. Бог е във всичко, Той трябва да бъде осъзнат и на материално ниво. Според най-дълбоката философия онова, което наричаме нощ, не е непрогледна нощ. В нея има и малко светлина. Човекът, постигнал осъзнаване, естествено притежава повече светлина от този, който не е осъзнат. Светът ще каже, че неосъзнатият човек е напълно невеж, защото не е осъзнал Бог. Ние винаги сравняваме един човек с друг. Всъщност израстваме от малко светлина към повече светлина, към изобилна светлина: всеки според своите разбирания и възможности. Това, което наричаме нощ, е също и безкрайно малко светлина. Ние виждаме разликата между сияйната светлина и най-тъмната нощ, защото крачим напред. Строго погледнато, светлина има във всичко, но поради човешките си схващания ние виждаме и светлина, и тъмнина. Но от най-висша гледна точка трябва винаги да чувстваме, че вървим от светлина към повече светлина, към изобилна светлина.

Въпрос: Много хора не вярват в прераждането. Вие защо вярвате в него?

Шри Чинмой: Някои казват, че не вярват в прераждането, но за мен е трудно да се съглася с тях. Сутрин хората неизменно закусват. Попитайте ги вечерта какво са яли на закуска и те няма да могат да ви отговорят. Но можем ли да кажем, че за тях изобщо е нямало сутрин? Имало е сутрин, но те са забравили какво са яли тогава. Или пък да кажем, че сте направили нещо необикновено на четиригодишна възраст. Помните ли го още? Вие сте примерно на 23 или 24 години. Може да не помните какво сте правили вчера, но на четири години сте извършили нещо необичайно и още го помните. Ако отричате миналото си прераждане, вие грешите. Не може да казвате, че вчерашният ден или времето преди него не са съществували за вас само защото не си спомняте какво сте правили тогава. Те са съществували.

От друга страна, колко от вашето минало ви е нужно да знаете? В духовния живот миналото е прах. Ако миналото не ви е дало онова, което искате в момента, тогава не е нужно да се ровите в него. То не ви е донесло осъзнаване на Бог. Затова все още жадувате да осъзнаете Бог, плачете за нещо. Ако не притежавате нещо и се стараете да го получите, къде ще го намерите – зад себе си или пред себе си? Естествено, то ще е пред вас, когато вървите по пътя към Целта. Затова аз казвам на учениците си да не обръщат внимание на минали прераждания. Това изобщо не ви помага, дори понякога създава огромни проблеми в духовния живот. В това прераждане вие сте много добър човек, много сърдечен, много духовен. Ала кой знае? Може би в миналия си живот сте били съвсем друга личност, обикновена, лишена от стремеж, и сте вършили множество небожествени неща. Ако в тази инкарнация разберете какво сте правили тогава, може съвсем да се разочаровате. Ще си помислите: „О, ето затова не напредвам. Защото в миналото си прераждане изобщо не съм бил духовен.” Миналото може да е толкова обезсърчаващо, че да не ви позволява да тичате по-бързо към своята цел. Или да предположим, че в предишния си живот сте били много духовни и отдадени. Ако в сегашното прераждане не притежавате същото вдъхновение, стремеж и вътрешен плач, няма ли да се отчаете? Сутринта сте закусили чудесно, а за обяд не получавате нищо. Ако научите, че в предишния живот сте изпитвали огромен стремеж и сте водили много духовен живот, и ако смятате, че в това си прераждане не се справяте добре, че напредъкът ви е съвсем незадоволителен, ще се отчаете. Само в редки случаи търсещите, когато разберат, че са направили нещо добро в миналия си живот, си казват: „Щом съм постигнал нещо забележително в предишната си инкарнация, как така в тази не напредвам бързо?” Те придобиват непреклонна решителност, която ги води напред много бързо. Това обаче се случва рядко. Обикновено знанието за миналите прераждания не е от помощ. Ако научите за злополучни преживявания, това се превръща в допълнителна трудност в сегашното ви прераждане; ако ли разберете, че сте били наистина велики, а в този живот не сте толкова велики, това също става сериозен проблем. Затова винаги казвам, че не е добре да ровите в миналото: гледайте единствено напред, виждайте това, което е пред вас. Само тогава ще стигнете до Целта.

Въпрос: Трябва ли човек да еволюира във всяко прераждане?

Шри Чинмой: Всяко прераждане е предназначено за напредък. Правите една крачка, десет крачки или десет милиона. Напредъкът зависи от това колко стремеж има човек. Всяко ново раждане означава, че душата излиза на световната арена, за да прояви нещо. Душата навлиза във физическия свят. Тя е дала клетвено обещание пред Бог, но заради земните удоволствия и човешкото невежество на душата ѝ е много трудно да напредва. Във всеки живот душата идва в телесното с едно искрено желание: да върви напред. Това е предназначението на всяко прераждане. Само че някой е в състояние да направи само една крачка с огромно усилие, докато други могат да изминат безброй крачки. Всяко прераждане е предназначено за постепенен напредък.