fbpx

5 – те елемента на психичната същност на човека в духовен аспект 1/5 - Тяло и Душа

Създаден от Inspiration Heart на 2020-01-13
Корените на медицината и изучаването на човешкото тяло могат да се открият още в древността. Съществуват доказателства, че още в древни времена хората са имали значителни знания по анатомия и дори са провеждали сложни операции на мозъка. Днес съвременната наука е изключително напреднала в разбирането на физическото тяло, но въпреки всички постижения нейните виждания за другите аспекти на човешкото съществуване все още са ограничени. За разлика от нея, духовната наука изучава човешкото съществуване в неговата цялост и много задълбочено.

В следващите няколко статии ще се опитаме да обясним съставните елементи на човешкото същество с неговите различни фини тела и как силата на медитацията може да повлияе върху тях.

ТЯЛО И ДУША

Откъс от "Отвъд вътрешното" на Шри Чинмой
Можем да наречем тялото храм. Вътре в храма е олтарът – сърцето. В олтара е божеството – душата. Нека сега да поговорим само за душата и за тялото. Тялото и душата са като къщата и нейния собственик. Душата е собственикът, а тялото е къщата. Душата и тялото взаимно се допълват. Без душата, без собственика, къщата е безполезна. Душата работи в тялото, както и с тялото, чрез тялото и за съзнанието на тялото. От друга страна, без тялото душата не ще има къде да живее. Тя не ще може да прояви качествата си на земята. Когато собственикът е налице и тялото е в съвършено състояние, посланието на душата може да бъде разкрито и осъществено.

Трябва да знаем какво може да ни предложи душата и какво може да ни предложи тялото. Душата може да ни предложи осъзнаване; тялото може да ни предложи проявление. За своето проявление душата се нуждае от тялото. За своето осъзнаване тялото се нуждае от душата. Тялото предлага своите способности чрез служене; душата предлага своите способности чрез медитация. По този начин те съвършено се допълват.

Земята е поле на осъзнаване и в същото време поле на проявление. Осъзнаване на Бог може да бъде постигнато само тук, на земята, а не в другите сфери, не в другите светове или на други планети. Тези, които се стремят да осъзнаят Бог, трябва да приемат човешко тяло и да дойдат в този свят. Освен това, само на земята и чрез физическото тяло душата може да прояви своята собствена божественост, която е безкраен Мир, безкрайна Светлина, безкрайно Блаженство. Тялото се нуждае от душата; душата се нуждае от тялото. За да осъзнае най-висшата Истина, тялото се нуждае от душата; за да прояви най-висшата и най-дълбоката Истина, душата се нуждае от тялото.

Ако душата не се опитва да вдъхнови и просветли тялото, то ще остане сляпо, невежо, тъмно и нечисто. А без съдействието на тялото душата ще остане непроявена, почти безполезна. Често виждаме, че душата плаче за осъзнаване и проявление чрез тялото, но то не се отзовава. Тялото може да бъде физически силно, но ако не се стреми към вътрешната светлина и истина, които душата може да му предложи, тогава душата не може да осъществи себе си.

Тялото и душата не са неразделни, а взаимно допълващи се. Душата може да съществува и без тялото, но без него не може да се прояви. Тялото, на свой ред, не може да съществува без душата повече от няколко часа. Тялото и душата се нуждаят един от друг за своето пълно взаимно удовлетворение.
Открийте медитацията
с безплатни курсове по медитация по методите на Шри Чинмой

ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕ ДУШАТА?

Душата се въплъщава, за да придобие опитност. И тази опитност ще бъде цялостна само когато в материята бъде спуснато цялото съвършенство на Божественото.

Всяка душа се нуждае от инволюция и еволюция. Когато душата слиза на земята, това е нейната инволюция. Когато душата се издига, това е нейната еволюция. Душата се спуска в най-дълбоката пропаст на несъзнателното. После тя отново еволюира в Сатчитананда: Съществуване-Съзнание-Блаженство – тройното Съзнание.

Душата влиза в несъзнателното. В продължение на милиони години тя остава там дълбоко заспала. Внезапно, един ден, искрица съзнание от вечно надминаващото се Отвъдно отваря окото й и за нея настъпва часът да потърси себе си: “Коя съм аз?” – запитва тя. Отговорът е Тат твам аси – Ти си Това. Душата е очарована. Но после отново заспива и потъва в самозабрава. След време изникват и други въпроси: „Чия съм аз?“ – Аз принадлежа на Това. “Откъде съм дошла?” – От Това. “При кого се завръщам?” – При Това. „Заради кого съм тук на земята?” Заради Това.

Така душата получава удовлетворение. Сега е напълно готова за своето пътешествие нагоре – нагоре, все по-нагоре и по-нагоре. Сега започва същинската еволюция на душата. От минералния живот тя навлиза в растителния. След това от растителния преминава към животинския, след което към човешкия, а от човешкия живот се отправя към божествения.

КОГАТО СЪМ В ДУШАТА

Когато съм във физическото,
светът ме привлича и аз изкушавам света.
Когато съм във витала,
аз сграбчвам света и светът ме намразва.
Когато съм в ума,
аз пренебрегвам света и светът не ми обръща внимание.
Когато съм в сърцето,
аз обичам света и светът ме прегръща.
Когато съм в душата,
аз служа на Бог в света и светът радостно ме удовлетворява.

Шри Чинмой
Всички права запазени Meditation.bg
heart