fbpx

5 – те елемента на психичната същност на човека в духовен аспект 2/5 - Витал и Тяло

Създаден от Inspiration Heart на 2020-01-17
Животът е тайна, която трябва да бъде разгадана. В следващите редове ще се опитаме да разгледаме психичната същност на човека в духовен аспект и как виталът и жизнената енергия взаимодействат с телесното. Защото душата ни може да е готова, сърцето ни може да е готово, умът ни може да е готов, но виталът и тялото ни може да не са готови да достигнат целта, която е Светлина и Истина. Когато цялото ни същество е готово, целта сама ще изгрее в нашето устремено съзнание. Когато удари часът, целта ще ни притегли към себе си като магнит.

Човешката природа като цяло е доста прагматична – разбираме и приемаме само нещата, които по някакъв начин допринасят за по-удобното ни съществуване. Същевременно искаме да сме най-добрите и с малко усилия да постигнем много. Искаме да сме победители! Живеем с идеята, че животът е бойно поле, на което трябва да победим, да надвием несгодите, след трудностите отново да се изправим с високо вдигната глава, да победим не само трудностите, но и себе си.

Да се преборим със себе си… а дали това не е ключът?! Преобразяването на нашата природа става не чрез разсъждения или със силата на волята, а като се отваряме все повече за светлината на душата чрез духовния живот. Духовният живот е път към трансформиране на страстите в добродетели, постигане на чистота в ума, чистота в тялото, чистота в сърцето. Ако водим духовен живот, ние придобиваме активно тяло, динамичен витал и просветлен ум. Ако не приемем духовния живот, ще трябва да се задоволим с тяло, което е дълбоко заспало, с витал, който е агресивен и разрушителен, с ум, който е ограничен и предпочита да се съмнява, да критикува и подозира себе си и света.

Какво е виталът?

Откъс от "Отвъд вътрешното" на Шри Чинмой
Виталът е емоционалната плетеница от импулси, копнежи, желания, ламтежи, амбиции, фантазии и блянове. Виталът постоянно изпраща сигнали на ума: сдобий се с това, опитай онова, постигни това, страхувай се от онова, поискай това, дръж се за онова, отхвърли това. Подчинявайки се на витала, умът се подлага на поредица от разочарования, фалстартове и недовършени начинания. Щастието сякаш го отбягва, мирът е непостижим.

И все пак виталът може да бъде наш съюзник, защото, ако успеем да впрегнем неспокойната му енергия в нашия порив към истината, ще прибавим към стремежа си една скрита в нас могъща сила. Като съперник на сърцето виталът ни причинява болезненото чувство за разделение между висшето и низшето “аз”. Но когато сътрудничи, виталът се превръща в това, което Шри Чинмой определя като “прогресивен витал”, крайно необходим в духовния живот. 

Преобразяването на витала, както и просветлението на ума, не се извършва за една нощ. Видяхме, че умът се просветлява чрез сърцето, сърцето – чрез душата, а душата – чрез самата себе си, защото в единството си с Всевишния тя представлява сияещо със собствена светлина съзнание, чиста радост. Както душата предава своята светлина на възприемчивото сърце, а то препраща тази светлина на любовта към физическия ум, така и умът приема своето просветление и го споделя с по-малкия си брат – витала. Той му дава да вкуси от истинската радост, която виталът е търсил изпод множество разочароващи маски. Умът може да поведе витала към по-възвишена и по-чиста идея за собствената му удовлетвореност. Така виталът е спечелен, а не унищожен.
Открийте медитацията
с безплатни курсове по медитация по методите на Шри Чинмой

Какво представлява виталната потребност ?

Шри Чинмой: Обикновено виталната потребност е желание, което идва от много ниско ниво на съзнание. Това ниво е тъмно, нечисто, плашещо и застрашително. То ни изкушава да водим покварен живот, далеч от божественото. Онези, които водят такъв живот, трябва да знаят, че техният час още не е ударил. Освен това, виталната потребност е винаги разрушителна. Тя не носи никаква светлина и в същото време не се интересува от светлината.

В какво се състои предаването на витала и на физическото тяло? Ако сме се предали със сърцето и душата си, как можем най-добре да помогнем на останалите непокорни членове на нашето същество да се предадат?

Шри Чинмой: След като сте предали сърцето и душата, ако искате непокорните членове – виталът и физическото тяло – да се предадат на Бог, може да направите две неща. Първото е да ги накарате да почувстват, че в изпълнението на вашата мисия на земята те са така важни, както сърцето и душата. Второто е да ги заплашите, че ще останете в света на душите, без да се интересувате от ограниченото им щастие, постижения и удовлетворение на земята. Вашето вдъхновение, стремеж и заплахата ви, че ще се оттеглите, ще ги принудят да вземат решение. Много често те всъщност са привлечени от безграничната радост, от постиженията и удовлетворението, и се отъждествяват съзнателно и искрено със сърцето и душата. И тогава именно взимат участие в общото предаване.

Какви са преобладаващите качества на тялото, витала, или жизнената енергия, и ума?

Шри Чинмой: Непросветленото физическо тяло обича да остава бездейно. Пасивността е в самата му природа. Непросветлената жизнена енергия е агресивна. Тя обича да демонстрира своята мощ. А непросветленият ум се съмнява и подозира всекиго и всичко.

Ако приемем духовния живот, тялото трябва да бъде активно. Дори ако първоначално тича в погрешна посока – поне ще има някакво движение. Тялото трябва да бъде енергично, но не и неспокойно. В противен случай, дори и ако самото то будува двадесет и четири часа в денонощието, съзнанието му ще спи. Стремящото се тяло е активно и енергично. А когато не се стремим, ние спим дълбоко.

Необходимо е виталът да стане динамичен, а не агресивен. Той трябва да се опитва да енергизира и вдъхновява другите, вместо да цели да ги контролира или унищожава. Нужно е той да насърчава другите: “Не губете ценно време. Станете и направете нещо за себе си или за човечеството.”

А ясният, чистият, божественият ум – умът, който е озарен от светлината на душата, трябва да стане необятен. Той ще каже: “Аз не мога да бъда ограничаван от нищо; аз не ще подозирам никого. Аз не ще подценявам никого. Напротив, аз ще разширя собственото си съзнание и ще помогна на другите да разширят своето.”

Съществува ли разлика между емоцията и витала?

Шри Чинмой: Това са две различни неща. Можем да кажем, че виталът е къщата, а емоцията е наемателят на тази къща. Преобладаващата емоция е тази от витала. Но емоция може да има и в тялото, в ума и в сърцето. Емоцията в тялото обикновено принизява съзнанието ни. Емоцията на нечистото сърце ни заслепява и ограничава, докато емоцията на чистото сърце ни просветлява и освобождава. В ума има известна емоция, но по природа умът е суховат и няма бликащите от енергия и неконтролирани детски или незрели емоции на витала. Когато казваме “Той е емоционален тип”, имаме предвид лишените от дисциплина и светлина витални емоции на човека. Тези емоции обикновено възникват в двата центъра под пъпа. 

Ако липсва усилието да се трансформира животът на виталните емоции в най-чист духовен живот, тогава всичките ви духовни дейности ще бъдат един вид самоизмама, а в самоизмамата няма осъзнаване на Бог. Мнозина така наречени стремящи се чувстват, че могат да измамят духовния си Учител. Но на истинските духовни Учители Бог е дал напълно отворено трето око. Те винаги са съзнателни за несъвършенствата и недостатъците на стремящите се.

Ако можете да преобразите виталните си емоции в божествена радост, тази божествена емоция не е лоша. Когато използвате емоциите си за забавление и самоугаждане, вие разрушавате вътрешния си живот. Но ако емоцията ви служи за вътрешна решителност, за вътрешно освобождение, тогава тя е най-голямата ви сила. Моля ви, използвайте я по такъв начин – като ваш вътрешен помощник.
Никога не мисли, че твоят витал е жизнено важен.
Твоето сърце е това, което ще остане
вечно и жизнено важно.

Шри Чинмой
Всички права запазени Meditation.bg
heart