5 – те елемента на психичната същност на човека в духовен аспект 3/5 - Его

Тази тема е като огледалото, в което никога не искаме да поглеждаме; рано или късно обаче всеки трябва да надзърне в него. Ще разгледаме Егото като самостоятелна единица от духовната същност на човешкото същество. Ще се опитаме да намерим егото в нашите действия, да разтълкуваме откъде идва и дали ни пречи. 

Как да разпознаеш Егото в теб? Дали си готов да си признаеш неговото влияние в живота ти? Доколко искаш да се освободиш от него?
- Его е онази частица от теб, която иска да се изтъкне над останалите, да се изяви, да се разгърне, да се разкрие в цялата си мощ, сила и енергия.
- Ако усетите, че правите опити да съдите другите, вашето его работи и желае да установи контрол. Тук на свой ред трябва да призовем любовта и състраданието – нашата истинска същност, която ни учи да обичаме света, да приемаме света и да живеем в единство.
- Ако се чудите дали правите нещо правилно или грешно и се питате какво мислят околните за вас, отново вашето его излиза на преден план, то търси внимание и одобрение. Усетим ли необходимостта от поощрение, най-лесният начин е да потърсим любов. Нека призовем душата и се помолим тя да ни напътства, защото тя цялата е любов.
- Ако смятате, че винаги сте прав, а другият греши. Да! Hищo нe прави егото по-силно от правотата. Дa cи пpaв e приемане на eднa yмcтвeнa пoзиция, c eднa глeднa тoчĸa, c eднo мнeниe, c eднa пpeцeнĸa, c eднa иcтopия. Зa дa бъдeтe пpaви, естествено, ce нyждaeтe няĸoй дa гpeши, тaĸa чe eгoтo oбoжaвa дa изĸapвa няĸoгo гpeшeн, зa дa е пpaвo caмoтo тo.
- Егото обожава да се оплаква и да търси недостатъци не само в хора, но и в ситуации.
- Егото обича да притежава. То е ценител на материалното и е склонно да се привързва към него.
- Егото живее чрез сравненията и съперничеството с другите.

Йогите например се отдават на специални упражнения и асани, лишавайки се от храна и други материални благини за дълги периоди от време. Посредством медитацията съвременният човек се опитва да намери своята вътрешна хармония и баланс на мисълта, чувствата и емоциите си. Шри Чинмой е нарекъл медитацията „преминаване отвъд егото”. Сега сме в състояние да разберем по-добре какво има предвид той и как се случва това преминаване. Концентрацията започва като непосредствен акт на внимание, предприет от егото, но разширявайки се в медитацията ние губим чувството, че сме водени от него. Все още се изживяваме като индивидуалност, но самосъзнанието ни се измества от формата към основите. Егото, в чиято природа е да разделя, бива потопено в по-обширна и всеобхватна осъзнатост. Индивидуалността все още присъства, за да отчита и изпитва тази по-дълбока осъзнатост, но усещанията за това разширяване не могат да бъдат изразени на езика на егото или извоювани с неговите усилия

Егото е това, което ни ограничава във всяка сфера на живота. Ние сме Божии деца и сме едно с Бог, но егото ни кара да чувстваме, че не принадлежим на Бог, че сме Му съвършено чужди. В най-добрия случай егото ни кара да чувстваме, че вървим към Бог, но не и че сме в Бог.

Обикновеното човешко его ни дава усещане за отделна идентичност, отделно съзнание. Несъмнено чувството за индивидуалност и лична значимост са необходими на определен етап от човешкото развитие. Но егото разделя индивидуалното ни съзнание от Универсалното Съзнание. Истинската роля на егото е да разделя. То не изпитва задоволство, ако види две неща на едно и също ниво. Винаги усеща, че едното трябва да превъзхожда другото. По този начин ни кара да чувстваме, че ние всички сме слаби и отделени един от друг, и че никога не ще е възможно да бъдем или да притежаваме безкрайното Съзнание. Освен всичко останало, егото е ограничение. Това ограничение е невежество, а невежеството е смърт. Затова и в крайна сметка егото намира своята смърт.
Съществуват много крадци, но най-лошият от всички тях несъмнено е егото ни. Този крадец е в състояние да ни отнеме напълно нашата божественост. От егото крадец се страхуват не само нашите преживявания. От него се бои дори и нашата реализация – нашата частична реализация. Трябва да сме много внимателни с егото крадец.

Човешкото его желае да направи нещо велико, грандиозно и внушително, но не винаги въпросното уникално дело е това, което Бог иска от нас да направим. Хубаво е да сме способни на велики дела, но може би не ние сме избрани да ги извършим. Възможно е Бог да е пожелал да правим нещо незначително във външния свят. В Божието Око с най-голяма посветеност е този, който изпълнява отреденото от Бог душевно и предано, колкото и незначително да изглежда задължението му. Всеки човек е избрано от Бога дете. Всеки човек е предопределен да изиграе важна роля в божествената Игра. Бог би се изпълнил с гордост само когато види, че човек изпълнява ролята, която Той му е отредил. Егото ни ще се опитва да постига и изпълнява велики неща, но в Божието Око ние никога не ще бъдем велики, докато не направим онова, което Бог желае от нас.

Обикновеното човешко его чувства, че е постигнало всичко и че всичко знае. Това ми напомня една история, разказана от Свами Вивекананда пред Парламента на религиите в Чикаго през 1893 година. Заглавието му е: "Кладенчова жаба". Започва с това, че една жаба се родила и израснала в кладенец. Веднъж някаква полска жаба скочила в кладенеца. Първата жаба попитала другата: "Откъде идваш?" Втората отвърнала: "От полето."
"От полето ли? А колко е голямо то?" – попитала първата жаба.
"О, много е голямо" – казала втората.
Тогава жабата от кладенеца протегнала колкото могла крачетата си и попитала: "Толкова ли е голямо?"
"Не, по-голямо! Много по-голямо!" – отвърнала полската жаба. Първата жаба скочила от единия край на кладенеца до другия и казала: "Това трябва да е дължината на полето."
"Не, полето е безкрайно по-голямо."
"Ти си лъжкиня!" – викнала кладенчовата жаба – "Махай се оттук!"
Тази история показва наклонностите на нашето его. Великите духовни Учители и мъдреци говорят за Безкрайността, за Вечността, за Безсмъртието. Начинаещият, който току-що започва духовния си живот, веднага ще попита: "Безкрайността е малко по-голяма от небето, нали?" Мъдрецът ще отговори: "Не, Безкрайността е много по-просторна от твоето въображение, по-широка от твоите възприятия." Той ще бъде веднага разкритикуван, защото егото ни кара да смятаме, че осъзнатото от нас не може да бъде надминато от осъзнаването или от опита на другите. Егото не обича да усеща, че някой друг има повече качества или че е способен да направи нещо повече от самото него.

Понякога егото ни кара да чувстваме, че сме едно нищо, друг път ни кара да чувстваме, че сме всичко. Трябва да сме бдителни и към двата вида усещания: за значимост и малоценност. Добре е да приемем, че ако Бог иска от нас да бъдем нищо, то ние ще сме щастливи да бъдем нищо, а ако Бог иска от нас да бъдем всичко, ще сме щастливи да бъдем всичко. Трябва безусловно и радостно да се предадем на Божията Воля.
Ако Той пожелае да бъдем равни на Него, ще бъдем. Ако пожелае да бъдем негови роби, ще бъдем. Ако иска от нас да бъдем Негови истински представители на земята, ще бъдем. "Да бъде Твоята Воля!" Това е най-великата молитва, която можем да отправим към Бог. В дълбоката искреност на тази молитва се крие преобразяването на егото.

Шри Чинмой: Почувствайте, чe то е крадец, проникнал вътре във вас. Какво правите, когато видите някой крадец? Подгонвате го. Почувствайте, че във вас, в стаята на стремежа ви, е влязъл крадец. Започнете да го гоните рано сутрин и до вечерта ще успеете да го хванете. Ако наистина успеете да почувствате, че егото е крадец, ще дойде ден, когато ще успеете да го заловите. Може това да не стане веднага, но ако знаете, че е станал обир, и сте видели крадеца, поне ще започнете да го търсите. Един ден търсенето ви ще бъде възнаградено. А какво ще се случи, когато хванете егото крадец? Мечът на вашето всеобхватно единство ще го преобрази.

Егото е разделение и индивидуалност. Човешкото разделение и индивидуалност не могат да живеят в морето на единството и универсалността. Ако искаме да поддържаме нашата отделна идентичност, животът ни ще потъне в разруха. Преди да влезе в океана, капката казва: "Това е могъщият, необятен океан. Когато вляза в него, напълно ще се загубя, напълно ще изчезна, ще спра да съществувам!" Това е погрешният начин на мислене. Добре е капката да прояви духовна мъдрост. Тя трябва да почувства: "Когато вляза в обширния океан, моето съществуване ще се слее изцяло с неговото. Тогава ще мога да възприема безкрайния океан като част от себе си." Кой ли би отрекъл това? В момента, в който капката влезе в океана, тя става едно с него – превръща се в самия океан. Кой би отделил съзнанието на капката от съзнанието на необятния океан?
Егото e свързано само с хората и техните притежания. Ако се свържем с универсалното Съзнание обаче, ние се превръщаме в самата вселена. В това съзнание ние не действаме като нищожен индивид, способен само да предявява права и претендира: "Това е моя собственост. Това е моя способност. Това е мое постижение." Не, в този случай ние ще кажем: „Всички постижения са мои. Няма нещо, което да не приемам като свое." 

В духовния живот най-лесният начин да овладеем егото е да отправяме благодарност към Бог пет минути дневно. Тогава ще почувстваме, че вътре в нас расте едно сладко, уханно и красиво цвете. Това е цветето на смирението. Когато предлагате на Бог благодарността си, Той ви дава нещо невероятно красиво – смирението. Веднъж съзряло цветето на смирението, егото си отива, защото разбира, че може да израсне в нещо по-добро – в универсално единство.
Колкото повече даваме, толкова повече сме ценени. Представете си едно растящо дърво. Дървото има цветове, плодове, листа, клони и стъбло. Но то изпитва истинско задоволство не когато запазва за себе си своите дарове, а когато ги предлага на другите. Единствено всеотдайността му носи удовлетворение. Когато предлага плодовете си на света, то се свежда с пълно смирение. Когато предлага сянка или защита, то ги предлага на всеки, без да го е грижа за богатство, ранг или умения. Ние също можем да получим удовлетворение, като раздаваме себе си, а не като използваме всичко за собствените си нужди. 

Егото винаги се опитва да задържи нещата за себе си. Когато го преодолеем, ние ще се опитваме да даряваме всичко в името на Божественото Удовлетворение, за удовлетворението на света и на душата ни. На човешко ниво егото се опитва да получи удовлетворение, употребявайки всичко за собствените си цели. В духовния живот ние преодоляваме човешкото его и използваме нещата за божествени цели, за удовлетворението на целия свят.

Шри Чинмой: Не. Веднъж преодоляно егото, човек никога повече не може да попадне в него. Може да залитне отново в егоцентризъм само ако егото е овладяно отчасти. Но щом един студент си вземе изпита, никога няма да се провали на същия изпит. Няма да е нужно отново да се явява на този изпит.