Главна роля в темата за нещастието и щастието играят очакването на ума и мира в сърцето. Можем ли да изключим очакващия ум и да заживеем с мир в сърцето си – да! Това зависи само от нас самите. Шри Чинмой често казваше, че щастието е рожденно право на всички. В следващите редове може да откриете практически съвети, които Шри Чинмой даваше на своите ученици – как да установят траен мир и щастие в живота си.

Най-голямото нещастие, което може да се случи на един човек, е да загуби вътрешния си мир. Никоя външна сила не може да му открадне мира. Единствено собствените му мисли и действия могат да му откраднат мира. Понякога поражението е дегизирана благословия. Поражението може да бъде реалност, което тайно ни подготвя да бягаме най-бързо. Когато небожествени мисли изпълват ума ни, трябва да знаем, че те са като преминаващи облаци, които скоро ще изчезнат. Тогава душата ни отново ще излезе на преден план.

Умът има невероятната способност да ни обърква, да ни кара да се съмняваме в себе си, в околните, да очакваме и след това да се разочароваме. Общо взето той смята, че нищо не заслужава доверието му. Ние плачем и плачем за щастие под формата на очакване. Но без значение какво търсим, резултатът ще бъде ограничен. Трябва да знаем, че има Някой с безгранична способност, който копнее да сподели с нас Своята способност. Нека бъдем мъдри, нека Му дадем шанс. Нека позволим Неговото очакване да бъде изпълнено в нас. Нека човешкото ни очакване бъде преодоляно от божественото очакване на Всевишния, Вътрешния Водач. Нека предадем човешкото си очакване на очакването на Всевишния. Когато се предадем на неограничената светлина, ние наистина ставаме неограничени. Ако приемем това отношение, ние действаме като божествени деца, деца на светлината, деца на мъдростта. Тогава нашето очакване е завладяно от Неговото очакване, което е неограничено. Само по този начин – чрез предаване – можем да победим човешкото си очакване.

Човешкият живот е едновременно товар и благословия. Ако притежаваме вътрешен мир и се опитваме да водим уравновесен живот, предаден на Божията воля, то няма да ни се налага да търсим щастието в живота, защото то само ще ни открие. Сполуката и несретата са двете очи, които всички имаме. Несретата вътрешно ни води към поправяне и усъвършенстване на живота. Сполуката външно ни води към просветляване и обезсмъртяване на нашето човешко раждане. В сполуката нашата вътрешна сила остава статична. В несретата нашата вътрешна сила става динамична. Никой не може да отрече факта, че всяка стъпка от напредъка, който светът е направил, идва както от усмивките на сполуката, така и от сълзите на несретата. Несретата като бедността не е грях. Едно достойнство на несретата никой не може да отрече - тя ни помага да станем вътрешно по-силни. Колкото по-силни вътрешно сме, толкова сме по-сияещи външно. Този, който се страхува да се учи в училището на несретата, никога не може да се надява на съвършено обучение на своя живот. Колко често стремежът ни е стремглаво засилен от несретата, а в славната сполука колко рядко той едвам се подава.

Винаги е най-добре да бъдем искрено щастливи. Това е целта. Нека заплачем за щастие. Ако сте искрено нещастни, вземете противоотрова - бъдете по-духовен. Увеличете своя вътрешен плач. Тогава нещастието ви ще бъде просветлено. Вътрешният ви плач ще прогони нещастието ви надалеч. Но недейте да прилепвате към фалшиво щастие. Като фалшива монета то ще бъде разкрито. Дори самите вие ще го уловите.