Смирението – истинската тайна на духовния живот

В книгата си „Криле на радостта” (София, 2007) Шри Чинмой обръща особено внимание на смирението: ролята му в разширяването на съзнанието при медитация и силата, която то ни дава по пътя към духовното съвършенство.

Смирението е истинската тайна на духовния живот. Когато проявяваме смирение, ние не подценяваме, нито пък надценяваме живота си. Смирението не означава да докосваме нечии нозе. То е чувство на свещено единство с човечеството. Истинското смирение е разширяване на съзнанието ни. То е божественият живот вътре в нас. Колкото по-високо се издигаме, толкова по-голямо е обещанието ни към Всевишния в човечеството. Колкото повече светлина получаваме благодарение на смирението си, толкова повече трябва да предложим на човечеството.

Mоето его говори,
моето смирение действа.

Когато наистина имаме какво да предложим и пожелаем да го направим с чувство на отдаденост, смирението се проявява спонтанно. Когато работим за нещо, непрестанно трябва да си напомняме да сме смирени и скромни, за да бъдем от по-голяма полза на човечеството. В себеотдаването ние намираме истинско щастие.

В човешкия живот, веднага след като постигнем нещо, в нас проникват гордост, суета и много други сили. Започваме да се превъзнасяме до небесата. Или идва несигурността. Независимо колко сме силни, богати и умни, не се чувстваме напълно сигурни. Но когато медитираме редовно и отдадено, ние получаваме в изобилие мир, светлина и блаженство. Когато се сдобием с тези качества, веднага започваме да чувстваме, че е наш несъмнен дълг да установим истинското смирение.

Егото, което е малкият “аз”, е изключително ограничено. То вечно търси нещо друго, но не и себе си. Самата природа на егото е да бъде недоволно и неудовлетворено. То никога не се радва на това, което притежава, и на това, което е, защото смята, че истината е винаги някъде другаде. Големият “Аз”, Себето, не търси нищо, защото в себе си той въплъщава всичко. Ние не можем да определим какво представлява универсалният Аз с помощта на ментални концепции. Можем само да го осъзнаем с помощта на своя стремеж. Малкият “аз” винаги ще ни кара да чувстваме, че като личности ние сме най-важните. Но ако се интересуваме единствено от личното си усъвършенстване и пренебрегваме останалия свят, ние сме напълно загубени. Нашият по-голям Аз ни казва, че принадлежим на Безкрайното, Вечното и  Безсмъртното. По силата на отъждествяването си с Абсолюта ние се стремим към пълното съвършенство на цялото Божие творение.

Трябва да внимаваме, когато употребяваме думата “помощ”. Нека вместо нея използваме думата “служене”. Когато служим някому, ние проявяваме смирение. А когато смятаме, че помагаме  на някого, веднага се появяват гордостта, суетата и егото. Когато помагаме, чувстваме, че сме по-вещи от другите, а когато ни помагат – че сме по-бездарни. В понятието за помощ се крие чувство на превъзходство или малоценност. Но когато служим от душа и сърце, ние не изпитваме гордост, защото не се смятаме по-значими. Чувстваме, че служим на Всевишния в другите. Когато служим, караме останалите да усетят присъствието на Всевишния в себе си. Истинското служене е придружено от смирение, а то се постига само с помощта на искрен и постоянен стремеж. Ако искаме да живеем в света и да работим за него, трябва да имаме нагласа за всеотдайно служене. Предоставена ни е златна възможност да служим на другите, за което трябва да сме благодарни на Бог.

Как можете да се освободите от егото? Почувствайте, чe то е крадец, проникнал вътре във вас. Какво правите, когато видите някой крадец? Подгонвате го. Ако започнете да преследвате егото си, един ден вие ще успеете да го заловите. Може това да не стане веднага, но ако знаете, че е извършен обир, и сте видели крадеца, поне ще започнете да го търсите. Един ден търсенето ви ще бъде възнаградено. Какво ще се случи, когато хванете егото крадец? Веднага ще успеете да преминете отвъд неговите ограничения. В пречистването и трансформацията на егото се крият съзнателната еволюция и истинското удовлетворение на човека.

Има и друг начин да овладеете егото. Да предположим, че сте добър певец и много се гордеете с гласа си. Задайте си въпроса дали сте най-добрият певец на земята. Отговорът ви ще е “не”, защото има много изпълнители, които пеят далеч по-добре от вас. Ако сте придобили знания и сте станали велик учен, може да смятате, че имате пълно основание да се гордеете със себе си. Но ако искрено се запитате дали сте най-великият учен в света, веднага отговорът ви ще е “не”. Има хора, които далеч ви надминават по знания и мъдрост. Ако пък смятате, че сте изключително красиви, отговорете искрено на въпроса дали сте най-красивият човек в цялото Божие творение. Отново отговорът ще бъде “не”. Независимо с какво се гордеете, помислете дали има някой, който ви превъзхожда. Ще откриете, че има много, много хора, които са далеч по-добри от вас във всяка една област на живота. Щом веднъж осъзнаете това, как бихте могли да запазите гордостта си? Ако искате завинаги да се отървете от суетата, егото и гордостта, потопете се дълбоко в морето на духовността. Там ще откриете своята истинска същност. Когато разкриете истинската си същност, егото и всичките му ограничения не ще могат да живеят във вас. Когато мирът, светлината и блаженството се спуснат свише, суетата, гордостта и егото изчезват.

Когато установите единството си с другите, вие незабавно разширявате съзнанието си. Ако някой извърши нещо добре, трябва да почувствате, че то е и ваше дело. И другите трябва да изпитат същото, когато вие постигнете нещо значимо. Когато някой направи нещо много добре, трябва да чувстваме, че именно нашият съзнателен стремеж и вдъхновение са му помогнали да постигне успех. Ако винаги работим в дух на солидарност, ще успеем да победим егото. Егото идва от разделението. Как може да има его, ако чувстваме истинското си вътрешно единство? Къде е съзнанието за “аз”-а, ако вие можете да приемете извършеното от мен за свое дело? Къде е съзнанието за “другия”, ако аз мога да приема направеното от вас за свое постижение? Егото изчезва то се разтапя във взаимното ни чувство на единение. В момента, в който се отъждествим с другите, ние осъзнаваме единството си с тях и съревнователният дух напуска живота ни. Тогава не може да има никакво его. В спорта зрителите могат да наблюдават как атлетът изтласква гюлето надалеч с дясната си ръка. Всички виждат как тази ръка го изтласква, но никой не би сметнал, че лявата е останала пасивна. Лявата ръка не изхвърля гюлето. Но ако тя или някоя друга част от тялото откажат да сътрудничат, тялото не би имало координация. Когато дясната ръка изхвърля гюлето, е необходимо да има обратно движение с лявата ръка, както и баланс на краката. Малкият пръст е част от тялото ми, но аз по-често мисля не за него, а за тялото си като цяло. Когато се грижа за тялото си, малкият ми пръст автоматично се подхранва с необходимата грижа, защото е в единство с тялото. Той не отделя съществуването си и съзнанието си от тялото. Ако порежем пръста си, цялото тяло страда от болката. Когато тялото се нахрани, малкият пръст също получава сила и укрепва. Той не може да бъде изолиран. Тялото автоматично се грижи за пръста благодарение на неделимото си единство с него.

По същия начин човешкото съзнание е част от Универсалното Съзнание. Независимо какво правим – дали се храним, пеем или работим в офиса си, ние трябва да помним Универсалното Съзнание. Можем да разглеждаме Универсалното Съзнание като цялото тяло, а индивидуалното си човешко съзнание като малкия пръст. Така лесно ще можем да се отъждествим с Него. В самото Универсално Съзнание всичко постоянно се разширява и израства в по-висша и по-удовлетворяваща светлина.

Медитацията побеждава страха

Шри Чинмой говори за корените на страха, а различните страхове у хората и за това как медитацията и искреното приемане на духовния живот ни освобождават от тях

Страхът е негативна, разрушителна сила и ние сме воините, които ще се борят с него. Страхът произлиза от тъмнината, от невежеството. Ако влезем в една стая и там е тъмно като в рог, ще се изплашим. Но щом запалим осветлението, тъмнината се разсейва и страхът ни изчезва.

 

Защо има страх?

Страхът може да възникне по различни причини, но основната е чувството ни за отделеност. Ако аз ви възприемам като свой, няма да се страхувам от вас, независимо колко сте силен. Детето не се страхува от силата на баща си, който може да е два метра висок, здрав и силен. Физическата му мощ вдъхва страх у всички останали, но детето отива и си играе с него. Независимо колко силен е бащата, то не се страхува, защото е установило вътрешно единство с него. И дори смята неговата сила за своя собствена.

Много често околният свят ни плаши и застрашава. Това предизвиква в ума или в цялото ни същество ненужен страх. Защо? Именно защото все още не сме установили реалното си единство с този свят. Страхът ни обзема, когато в нас се появи чувство за отделеност. Страхът съществува тъкмо защото съзнателно или несъзнателно искаме да останем отделени от всепроникващата Реалност, когато ние всъщност сме във вечността.

Страхът е истински враг. Какво прави той?
Той ни купува ковчег
много преди да настъпи смъртният ни час.

 

Освобождаване от страха

Страхът може да се таи във всяка една част на съществото ни: в тялото, витала, ума и сърцето. За да освободим тялото си от страха, се нуждаем от великолепното преживяване на душата си. За да премахнем страха от витала, имаме нужда от динамичното разширение на душата си. За да освободим ума от страха, се нуждаем от трансформиращото просветление на душата си. И накрая, за да освободим сърцето си от страха, ние се нуждаем от удовлетворяващото съвършенство на душата си.

В повечето случаи ние изпитваме страх в ума, а не в сърцето. Стремящото се сърце знае как да установи неделимо единство с външната и вътрешна действителност. Но за съмняващия се, скептичен и комплициран ум е трудно да застане очи в очи с реалността, която разцъфва пред нас. Умът се съмнява в реалността, която вижда пред себе си. Дори идва момент, в който, за своя голяма изненада, умът започва да се съмнява в собствената си преценка. Тогава той се чувства дълбоко неудовлетворен. Преди той е отсъждал, а сега е станал жертва на собствената си присъда. За разлика от него сърцето още от самото начало се опитва да се отъждестви със заобикалящата го действителност. Благодарение на отъждествяването си с реалността то приема нейната същност и предназначение. Ако живеем в стремящото се сърце, което плаче за всепроникващата реалност на единството, породените от страха мъки лесно могат да намерят своя край.

За да овладее страха в ума си, човек трябва ежедневно да изпразва своя ум. Умът е изпълнен със съмнение, неяснота, невежество, подозрения и т.н. Рано сутрин за около 10 минути се опитайте да нямате никакви мисли било то хубави или лоши, божествени или небожествени. Ако се появи мисъл, не ѝ позволявайте да влезе. След известно време допуснете в себе си само божествените мисли, които са ваши приятели. В началото навярно няма да знаете коя мисъл ви е приятел и коя враг, затова трябва да сте много внимателни. Ваши приятели са божествените, прогресивни, просветляващи мисли, които несъмнено ще победят страха в ума ви. Почувствайте, че той е като един съд. Първо трябва да го изпразните и след това да почакате да се спуснат мирът, светлината и блаженството. Ако не изпразните съда още в началото, мирът, светлината и блаженството няма да успеят да влязат в него.

 

Страх от неуспеха

За да преодолеете страха от неуспеха, трябва да знаете какво представлява той и какво може да направи. Страхът ви непременно ще изчезне, ако осъзнаете, че неуспехът не е нещо срамно, вредно, разрушително или болезнено, а е нещо естествено. Когато детето прохожда, то често се спъва и пада, но не възприема спъването си като неуспех. То смята моментното си изправяне и последвалото го падане за един съвсем естествен процес.

Ако разглеждате неуспеха не като нещо, което противостои на действителността, а като нещо, което я формира и се превръща в нея, вие няма да изпитвате никакъв страх. Ние възприемаме неуспеха като противообраз на нашите очаквания, но всъщност той е нещо, което ни подтиква да вървим напред. Това, което наричаме неуспех, в очите на Бог е само едно преживяване. Винаги трябва да приемаме неуспеха не като завършен продукт или като кулминация на дадено изживяване, а по-скоро като част от потока на самото изживяване.

Да предположим, че сте работили много усърдно, за да постигнете определен резултат, и сте се провалили. Вместо да се предадете на отчаянието и разочарованието, опитайте се да видите божествения смисъл на вашата работа. Навярно тя ви е помогнала да увеличите търпението си, мъдростта си и другите си божествени качества. Ако възприемете този подход, ще сте в състояние да превъзмогнете смазващите удари на неуспеха.

 

Страхът от вътрешния живот

Понякога хората се страхуват от самата духовност. Ако знаеха истинския ѝ смисъл, те веднага биха я приели. Духовността ни показва нашата цел, а тя е да осъзнаем Безграничното вътре в себе си.

Може би вие се страхувате от вътрешния живот. Навярно усещате, че в момента, в който се впуснете в духовния живот, напълно ще се изгубите като малко, изоставено в гората дете. Може би дори си мислите, че когато приемате вътрешния живот, започвате да строите въздушни кули. Или пък че с приемането на вътрешния живот се хвърляте в устата на ревящ лъв, който ще ви погълне. Вие храните в себе си безброй сладки мечти. Искате да ги превърнете в реалност, но чувствате, че ако се впуснете във вътрешния живот, всичко постигнато ще бъде отнето. И естествено, започвате да страните от вътрешния живот.

Вътрешната светлина никога няма да ви разочарова. Нощта е тази, която предизвиква разочарования. Ако се къпете в морето от светлина, няма да се изгубите. По време на медитация и когато сте будни, опитайте се съзнателно да почувствате, че израствате във вътрешната светлина. Когато израствате във вътрешна светлина, чувството ви на страх непременно изчезва. Вие сте дошли на света от светлината и сега започвате да ставате все по-съзнателни за този факт.

Ако се страхувате да приемете духовния живот с цялото си сърце, опитайте се да видите дали наистина външният свят би успял да ви удовлетвори. Някой ден, след като сте имали много добра медитация, опитайте се за няколко минути да се отъждествите с приятелите си или с други хора, които не се стремят. Някои от тях може да са много богати и проспериращи, други може да имат големи семейства, но дали техният живот им е донесъл истинско щастие или само раздразнение и болка? След това се вгледайте в собствения си живот. Може и да не разполагате с милиони долари, но сте най-щастливият човек. А какво ви прави щастлив? Вашият стремеж и медитация.

Духовният живот не може да бъде неестествен. Духовността е нещо естествено и спонтанно. Тя ни казва, че не е нужно да търпим ограниченията на раздразнението, страха и безпокойството. Тя ни казва, че дори външният ни живот да е изпълнен с тъга, огорчения, провали и ограничения, истината е, че вътре в нас има един идеален живот, който е богат на хармония, съвършенство и удовлетворение. Вътрешният живот иска най-радостно, ведро и предано да бъде живият мост между настоящия ни живот и идеалния живот.

 

Медитацията побеждава страха

Медитацията със сигурност е най-ефикасният начин да преодолеем страха. По време на медитация ние се отъждествяваме с Необятното, с Абсолюта. Ние се страхуваме от някого или от нещо, защото не го чувстваме като част от себе си. Но когато установим съзнателно единство с Абсолюта, ние чувстваме, че всичко е част от нас. А как бихме могли да се страхуваме от себе си? Ние се страхуваме от някого, тъй като не сме разширили съзнанието си достатъчно, за да го прегърнем. За нас другият е чужд. Аз не се страхувам от частите на тялото си, защото ги възприемам като свои. Когато практикуваме духовност, ние се опитваме да разширим съзнанието си, докато то проникне надлъж и нашир по целия свят. С целенасоченото си осъзнаване ние се сливаме, напълно се сливаме с Вселената. А когато съзнателно се слеем с Вселената, не може да изпитваме страх.

Самата цел на медитацията е да обединява, разширява, просветлява и обезсмъртява нашето съзнание. През повечето време докато говорим с приятелите си или се разхождаме, ние не сме съзнателни за Божествеността вътре в нас. Но когато медитираме, ние се опитваме да станем съзнателни за нашата най-дълбока Божественост. Божествеността не се страхува от човечеството, защото тя има безгранична Мощ. Когато получим свободен достъп до Божествеността, когато цялото ни съществуване, вътрешно и външно, е изпълнено с безграничната Сила на Божествеността, как бихме могли да се страхуваме от човечеството? Това е невъзможно!

Шри Чинмой, „Криле на Радостта”, София 2007

Въпроси и отговори за душата – част IV

Въпрос: Как мога да се потопя дълбоко навътре?

Шри Чинмой: Първо трябва да почувствате, че вътре във вас има нещо, наречено сърце. Не е нужно да ходите при духовен Учител, за да разберете, че имате свое собствено физическо сърце. И както имате физическо сърце, вие притежавате също така духовно сърце, което се намира на същото място. После се опитайте да почувствате, че вътре в сърцето има нещо, наречено душа. Вие не сте затворили врата на сърцето в този момент; само се опитвате да отключите друга врата и това е вратата на душата.

 

Въпрос: Казвали сте, че първо трябва да намерим душата и след това да повтаряме ОМ от областта на душата. Как човек може да узнае, че се е свързал с душата си и че действа от областта на душата?

Шри Чинмой: Той ще узнае чрез медитация и стремеж. Нека сравним неговото същество с апартамент, който има три стаи и нека кажем, че той има свободен достъп до тези три стаи. Човекът влиза в една стая и вижда, че е съвсем тъмна. В нея има само боклук и вехтории; всичко е разтурено, небожествено, мрачно и нечисто. Той трябва незабавно да почувства, че това е стаята на ума. Нестремящият се, съмняващ се, усложнен, подозрителен ум пребивава в тази мръсна, небожествена стая.

После човекът влиза в друга стая. Там той изпитва някакво утешително чувство и в него изгрява думата „надежда”. Всичко е многообещаващо, всичко е плодоносно, всичко му носи радост. Ако погледне към определен ъгъл, той получава радост. Ако погледне към предмет, получава радост. Всичко го окуражава, радва, вдъхновява. Той трябва да чувства, че тази стая е неговото сърце. Тук в сърцето той получава вдъхновение, стремеж, насърчение и усещане за завършеност.

Накрая човек влиза в третата стая. Там вижда, че всичко е съвършено, всичко е блестящо, всичко е осъществяващо. Тъй като всичко остава вътре в тази стая и не излиза от нея, все още е необходимо проявление във външното същество, но сама по себе си стаята е напълно съвършена. Тя го кара да чувства, че е постигнал всичко. Ето защо той изпитва безгранична радост. Когато погледне тази стая-душа за първи път, той усеща, че тя му принадлежи. След известно време чувства, че самият той всъщност е тази стая. Тя не е негово притежание; всъщност той се е превърнал в дадената стая. А тази стая е душата.

Ако отидете в стаята-ум, можете да попитате ума за каквото и да е и той ще ви каже каквото има да казва. Във втората стая можете да попитате сърцето за посланието, което иска да ви даде. А в третата стая душата ще ви даде своето божествено послание. Ще получите послания и от трите стаи. Но истинският търсач ще се опита да се вслуша в повелите на душата и да се слее напълно със стаята на душата.

 

Въпрос: Ако сте осъзнали Атман, осъзнавате ли и Брахман и Параматман?

Шри Чинмой: Атман е душата, а Параматман е Азът. Когато Шанкара говори за Параматман, той има предвид великия Аз, Аза без втори, който е отвъд цялата вселена. Атман е малкото аз, индивидуалната душа. Малкото аз, индивидуалната душа, е част от Параматман. Нищо не може да съществува извън Параматман. Неща кажем, че Параматман или Брахман е като океана. Ако навлезете във водата от което и да е място, вие влизате в самия океан. Няма да кажете, че сте влезли само в една малка част от океана.

Така че ако познавате себе си, ако знаете какво сте, ако безспирно живеете в душата, тогава незабавно ставате съзнателно будни за Бог и за вътрешното си съществуване. Ако знаете какво сте, само тогава можете да знаете източника на Атман, който е Параматман. Те са едно. Ако познавате добре сина, тогава чрез него успявате да опознаете бащата. И по същия начин, ако познавате добре бащата, можете да опознаете сина. Ако водите божествен живот и влезете в своята собствена душа, която е представител на Абсолюта, тогава естествено ще опознаете Параматман и Брахман.

 

Въпрос: Има ли значение за душата дали медитираме всеки ден по едно и също време?

Шри Чинмой: Бих искал да кажа, че онези, които са пробудени, онези, които вече не са в света на невежеството, трябва да считат за необходимо да са искрени, редовни и точни в духовния си живот. Самите им редовност и точност ще прогонят тъмнината, която влиза под формата на инертност и леност. Така че се старайте винаги да сте редовни и точни в медитацията си. Тогава ще видите, че редовността и точността притежават огромна сила. Винаги можете да ги използвате за мерило, защото всеки ден, когато медитирате навреме, вие сте една крачка по-близо до вашата Цел.

Някои хора не отдават достатъчно значение на редовността в стремежа си. Може да мислите, че сте медитирали в продължение на три месеца и сте стигнали толкова далече в духовния си живот, че можете да си починете няколко дни, преди да започнете отново. Но за съжаление не е така. Щом веднъж се откажете от духовния живот и си починете за известно време, вие започвате да бягате назад; връщате се към предишния си обикновен живот. Съмнение, страх, подозрение и всякакви негативни сили влизат във вас и унищожават всичките ви вътрешни възможности. Потенциалът ви осъзнаете Бог остава; естествено един ден ще осъзнаете Бог. Но по-рано сте тичали съзнателно напред със своите възможности; сега сте изгубили този златен шанс. Напредъкът, който сте постигнали, ще бъде напълно загубен, когато си вземете почивка. Искам да кажа, че есенцията на напредъка остава в душата и никога не бива заличена, но миналият напредък няма да бъде проявен във външния ви живот. Вие няма да можете да говорите истината, няма да можете да отправяте усмивката на душата си, няма да предлагате добра вибрация или да давате вдъхновение. Никой няма да има вяра във вас.

След като паднете от духовната стълба, е изключително трудно отново да се изкачите. Но тъй като квинтесенцията на духовното ви развитие ще остане вътре във вашето сърце, в следващото си прераждане или когато отново поискате да медитирате, тази квинтесенция ще излезе на преден план. Тя постепенно, постепенно отново ще се открои, ако се молите най-искрено на Бог да ви помогне да се върнете към духовния живот. Само че сте забавили напредъка си.

Ето защо винаги казвам, че редовността трябва да бъде спазвана. Достигнете ли своята Цел, сте в безопасност. Но преди това, дори ако сте само на сантиметри от Целта, няма сигурност. Невежеството може да ви дръпне назад. Много хора на прага на реализацията са били атакувани от враждебни сили, които са им попречили да осъзнаят Бог. Тези нещастни търсачи ще получат осъзнаването си, но ще им отнеме много повече време. Така че докато не сте достигнали крайната Цел, няма сигурност, няма осъществяване, няма постоянна наслада. Винаги бъдете бдителни и бягайте колкото можете по-бързо към своята крайна Цел. Докато Целта не е постигната, не спирайте, защото невежеството отново ще ви дръпне назад към отправната ви точка.

 

Въпрос: Тъй като страданието е навсякъде около нас, то не помага ли с нещо на душата?

Шри Чинмой: Не, страданието не помага с нищо на душата. Ние не отиваме в светлината чрез тъмнина и страдание; вместо това светлината преобразява тъмнината и страданието в нас. Душата побеждава цялото страдание, когато е просветена.

 

Въпрос: Няколко сутрини поред чувам в съня си птица, която пее красива мелодия, като флейта. Но когато се събудя, не мога да си спомня тази музика.

Шри Чинмой: Тази птица е твоята душа и музиката идва от душата ти. Когато спиш, съзнанието ти има свободен достъп до твоята душа. Но когато се събудиш, се връщаш към обикновения си живот и не можеш да задържиш този свободен достъп, защото твоето физическо съзнание не е във връзка с душата. Но ако имаш много силна медитация преди да си легнеш, тогава ще можеш да задържиш съзнанието на душата на следващата сутрин. По време на медитацията си се опитай да чувстваш, че ти не си тялото, а душата, и едновременно с това, че съществуваш за душата. Тогава лесно ще можеш да си спомняш музиката, която чуваш.

 

Въпрос: Ще ни обясните ли защо човек, който е много болен, може да продължи да живее дни наред, дори когато този феномен е необясним от гледна точка на медицината?

Шри Чинмой: Медицината няма последната дума относно живота и смъртта. Докторът може да каже, че нечий живот ще трае само още няколко секунди, но виждаме, че дните преминават в седмици, седмиците преминават в месеци и все пак човекът продължава да се бори. Въпреки че душата се оттегля и не е загрижена  нито за света, нито за човека, който страда, физическото все още иска да се държи здраво за земята. То чувства, че ако може да остане дори и минута повече, ще може да постигне нещо важно. Но това не е вярно. Когато душата загуби загрижеността си, когато не проявява интерес към това, което се случва във външния живот, човекът никога не може да има каквото и да било по-висше или по-дълбоко преживяване.

Но душата е много състрадателна: тя позволява на сляпото тяло да остане на земята още няколко дни или няколко месеца. Макар да знае, че удълженият престой на тялото на земята не ускорява по никакъв начин осъзнаването на човека, докато той е силно привързан към това външно одеяние, душата може от състрадание да остане в тялото за кратко време – само за да зарадва несъзнателната човешка обвивка.

Всички ние искаме да победим смъртта, но душата знае какво е най-добре за нас. Тя знае, че ако в дълбока старост човек направи опит да се забави и да възроди жизнената енергия, това няма да му помогне. Душата на практика е свършила пътуването си за това прераждане. Що се отнася до израстването на душата, можем да бъдем сигурни, че душата няма да спечели нищо, защото тя вече е събрала същината на своите житейски преживявания.

Шри Чинмой, „Душата-птица на вечността”

(Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY)

Въпроси и отговори за душата – част III

Въпрос: Душата винаги ли е сигурна, че ще открие истинската си мисия през всеки свой нов човешки живот на земята?

Шри Чинмой: Преди да приеме човешко прераждане, душата получава вътрешно послание за своята божествена цел на земята. Тя е напълно съзнателна за мисията си и идва тук с директното одобрение или разрешение на Всевишния. Но по време на човешкия живот действията на физическия ум понякога скриват божественото вдъхновение на душата и нейната истинска цел. Тогава мисията на душата не може да излезе наяве. Въпреки това, ако започнем да се стремим с ума, сърцето и душата, ще можем да научим причината за нашето съществуване тук на земята.

Води се постоянна битка между божественото и небожественото във всяко човешко същество. Невежеството на света се опитва да погълне човешкия стремеж. На сегашния етап от еволюциятаа, повечето хора живеят в небожествения витал, където има само желание, безпокойство и вълнение. Ето защо те са несъзнателни за нуждите на душата.

 

Въпрос: Предрешено ли е доколко ще напредне душата във всяко прераждане?

Шри Чинмой: В някои случаи е предрешено, а в други няма установена граница; може да зависи от това колко Милост ще получи душата.

 

Въпрос: Има ли тялото идентичност, отделна от душата?

Шри Чинмой: Зависи от душата. Когато много силна, зряла душа влезе в едно тяло, тя може да накара физическото съзнание да следва нейната посока. Физическото съзнание изпълнява това, което диктува душата: тяло и душа действат като една същност. Но ако душата не е много силна, тогава тя е като майка, която е физически слаба и не може да накара детето си да прави това, което според нея е най-добро за него. В такъв случай душата просто наблюдава какво върши физическото съзнание. Ако душата иска да направи нещо, тялото може да направи точно обратното. В такъв момент душата  и тялото се явяват като две отделни същности.

 

Въпрос: Аз нито приемам, нито отхвърлям съществуването на душата си. Има ли някакъв признак, че моята душа съществува?

Шри Чинмой: Душата вече е приела твоето тяло. Ако беше отхвърлила и след това напуснала тялото ти, то незабавно щеше да умре. Но душата е дошла в този свят в твоето тяло и все още действа там, така че тя вече го е приела.

Но ти също си приел душата. Човек, който е приел дори несъзнателно необходимостта от Истината, необходимостта от Бог, от Божественото и от духовността, може да бъде сигурен, че е приел душата, защото тя живее и диша в самите думи „Божественост”, „Духовност”, „Истина” и „Бог”. Ако не беше приел съществуването на душата, щеше досега да си забравил тези думи. Така че ти вече си приел душата си и твоята душа вече е приела теб.

Как е възможно вече да си приел душата, но да не я долавяш съзнателно? Това е така, защото това приемане никога не може да бъде разбрано или почувствано от ума. Обикновената мисловна будност на ума няма да помогне на теб, на мен или на когото и да било на земята; трябва да надраснем това обикновено съзнаване. Това, което е необходимо, е чувството на единство. Самото ти чувство на единство с душата е това, което незабавно ще те накара да почувстваш, че си приел душата и душата е приела теб.

А как можем да развием този по-висш вид съзнателност? Ако живеете в определена стая, тогава знаете какво има в нея: картина, лампа, легло и т.н. Но ако живеете в някоя друга стая, не можете да очаквате да знаете какво има в първата. За да знаете, че сте приели душата или че душата е приела вас, трябва винаги да живеете в своята душа, а не във физическото си съзнание. Стотици пъти в живота си сте имали божествени проблясъци. Откъде идват тези божествени проблясъци? От ума? Никога! От витала? Никога! Те идват или от психичното същество, или от душата. В многото случаи, когато сте видели тези проблясъци, вие сте били в хармония с някакъв друг свят, вътрешен свят – а това е светът на душата, на вашето вътрешно същество. За да имате духовна съзнателност, трябва постоянно да пребивавате в света на душата си.

Когато едно дете е на две или три години, родителите му трябва да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, а някой друг трябва да му каже от какво е направен той. На детето обаче не му е нужно да знае тези неща, за да яде бонбон и да му се наслаждава. Не е необходимо да знаете как е възникнала душата или какво представлява тя, за да я видите и почувствате – също както на детето не му трябва да знае какво е бонбон, за да го изяде. Но дори ако видите душата, може да не знаете, че  сте видели нея. Може да видите в съня си красиво, много красиво дете и да помислите, че е просто човешко дете. Или ще решите, че сте видели душата, че сте разговаряли с нея, но няма да сте сигурни дали е наистина душата, или не. И както детето се нуждае да му кажат, че това, което яде, се нарича бонбон, така и в духовния живот някой трябва да ви каже какво е вашата душа и какъв вид връзка имате с нея. Необходим е някой, който вече е в сферата на душата, духовен Учител,  за да ви каже, че сте видели собствената си душа.

 

Въпрос: Когато имаме преживяване за нашата душа, въпреки че може да не сме съзнателни за това, защо чувството не е достатъчно сладостно, за да ни удовлетвори?

Шри Чинмой: За обикновен човек е изключително трудно да види душата. Ако човек се стреми и медитира под ръководството на някой, който е осъзнал Бог, дори тогава той първо ще види само представителя на душата – това, което наричаме психично същество. После ще съзре същинската душа и накрая Аза.

Ако видим душата, ще се вдъхновим неимоверно.  Тя иска да се стреми, иска да разкрие и прояви Божественото тук на земята. Така че ако видим душата, непременно ще придобием огромно вдъхновение да тичаме към Целта. Ще чувстваме, че каквато и цел вече да сме постигнали, тя е почти нищо, и че трябва да отидем по-надалеч, по-надълбоко и по-нависоко. Когато видим истинската душа, можем да сме сигурни, че ще бъдем изпълнени с вдъхновение и стремеж.

Много често обаче грешим в преценката си. Може да видим витално същество вътре в нас и да помислим, че това е душата ни. Има много витални същества в нас; те кръжат около душата и понякога приемат формата на душата. По същия начин много хора се заблуждават, когато виждат асури, враждебни сили –  те мислят, че тези същества са божествени. Когато видим блестяща фигура по време на медитация или в съня си, трябва да се вгледаме дали от тази конкретна форма се излъчва чистота. Ако видим, че няма чистота, тогава ще знаем, че не е божествена форма. Също така трябва да знаем да не се прекланяме и да не изразяваме своята посветеност и възхищение пред такова същество; това ще е огромна грешка. И никога не трябва да го докосваме.

Знам за много случаи в Индия, когато стремящи се хора са се молили и медитирали и зли сили са идвали при тях под формата на нашите индийски богове и богини. Тъй като търсещите са били заблудени и са показали посветеност към тези същества, малкото стремеж, който са имали, им е бил отнет от тези враждебни сили. Ако видим обаче, че от съществото се излъчва чистота, тогава може да покажем посветеността си към този божествен образ по какъвто пожелаем начин.

 

Въпрос: Душата действа ли автономно, за да осъзнае сама себе си?

Шри Чинмой: Душата не налага нищо, въпреки че лесно разпознава грешките, направени от ума. Тя има безкрайно търпение и не се намесва по никой начин в действията на другите части на съществото. Понякога виталното същество и сърцето намират независимото движение на ума за препятствие. В такъв случай те ще действат в унисон, за да противостоят на тази склонност на ума. Но душата чака. Тя знае, че има цяла Вечност, в която да прояви себе си, затова временните забавяния не я безпокоят.

 

Въпрос: Как може човек да узнае дали е млада или стара душа?

Шри Чинмой: Защо трябва да знае дали е млада душа или стара? Знаейки, че сте зряла душа, не печелите нищо, и знаейки, че сте млада душа, не печелите нищо. Ако смятате, че някой друг е по-зрял от вас или че вие сте по-зрял от него, тогава си създавате ненужни проблеми.

Нека в духовния живот не се занимаваме с това кой е стара душа, а кой – млада. Нека единствено мислим, че всички ние сме Божии деца. Самият Бог е Дете. Той никога не е стар. Това, което ще ни помогне в духовния живот, е чувството, че сме деца на Бог, защото само едно дете може да напредва постоянно. Детето е това, което се развива, не осемдесетгодишния човек, защото осемдесетгодишният вече е изиграл ролята си. Така че винаги се чувствайте дете.

 

Въпрос: Как мога да ускоря пробуждането на моята душа?

Шри Чинмой: Първо, трябва да знаем какво имаме предвид под пробуждане на душата. Нужно е да бъдем пробудени за истината, че осъзнаването на Бог не е нещо изключително трудно, че то е естествено, нормално, изпълнимо и неизбежно. Това пробуждане на душата трябва да бъде ускорено и енергизирано чрез стремежа. Иначе пробуждането остава за нас само умствена представа.

Не можем обаче да кажем, че щом душата е вече пробудена, ролята на душата е изиграна. Пробуждането е само начало на пътешествието на душата към най-крайната Цел. Във всеки миг това вътрешно пробуждане трябва да бъде подхранвано и отглеждано от нашия постоянен стремеж. Ако стремежът липсва, тогава простото пробуждане няма да ни отведе много далеч. Нека бъдем постоянно устремени към пробуждането на нашата душа и несъмнено ще достигнем предопределената си Цел.

 

Въпрос: Тялото толкова важно ли е, колкото душата?

Шри Чинмой: Душата е безкрайно по-важна от физическото тяло. Душата трябва да бъде осъзната най-напред; само тогава Светлината на Бог може да бъде разкрита на света чрез тялото. Тъй като душата е вътре във физическото, трябва да му отдаваме необходимото значение. Но ако непрекъснато показваме прекалена загриженост за тялото, тогава ще водим най-обикновен човешки живот. Ние просто ще съществуваме на земята като някои земеделци в индийските села, които доживяват до сто и петдесет и дори двеста години, но нямат стремеж.

Просто да живеем тук на земята и да броим годините в календара е  безполезно. Но ако можем да останем на земята четирийсет или петдесет години и да изнесем на преден план светлината и другите божествени качества на душата, тогава животът ни ще бъде съдържателен. За да направим това, трябва да живеем в душата, не в тялото. Ако живеем в тялото, ние ставаме жертви на безбройни желания.

Шри Чинмой, „Душата-птица на вечността”
(Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY)

Въпроси и отговори за душата – част II

Въпрос: Каква е връзката между душата и по-висшите светове?

Шри Чинмой: Душата всъщност е превозно средство, което ни отнася в различни светове. Има седем по-висши свята и седем по-нисши. Когато живеем в съзнанието на душата, ние отиваме във по-висшите светове. За нещастие, повечето от нас не живеят в душата; ние живеем във витала или в грубото физическо. Ето защо страдаме. Ако можем да оставаме в душата по два часа на ден, тогава ще видим, че сме съвсем рзличен човек.

 

Въпрос: Бихте ли ми казали каква е връзката между душата и енергията?

Шри Чинмой: Енергията е нещо струящо: подобно на съзнанието, тя се простира навсякъде в безкрайния простор. Енергията е като необятната водна шир в океана. Тя е динамична течност в постоянно движение. Ако навлезете във вътрешния свят, ще видите, че енергията тече  и е много динамична. Душата, от друга страна, може да приеме всяка форма, която пожелае. В един момент може да е по-малка от атом, а в следващия миг да бъде по-обширна от Необятното.

Енергията и душата трябва да вървят заедно. Ако няма божествена енергия в душата, тогава тя не може да прояви нищо. От друга страна, ако в съществото има енергия, но съзнанието на душата не е изведено напред, тогава осъзнаването няма да се случи. Така че двете са вътрешно свързани. За осъзнаването енергията се нуждае от душата; а за проявлението душата се нуждае от енергия.

 

Въпрос: Била ли е всяка душа разделена на мъжка и женска половина при сътворението? Всички души ли имат свои сродни души?

Шри Чинмой: Индийската философия и много други учения не вярват в сродните души, в теорията, че душата се е разделила на мъжка и женска половина по времето на сътворението. Какво научаваме от Бхагавад Гита, която е била написана за Господ Кришна, един от най-великите духовни Учители на Индия? Научаваме, че душата няма ни начало, ни край, и нямаме никакво указание, че душите са били разделени на мъжка и женска половина. Самата душа не е нито мъжка, нито женска, но ако тя започне човешкия стадий на земното си странстване с женско тяло, тогава продължава да приема женски тела във всяко от своите прераждания. По същия начин, ако тя започне човешкото си пътешествие с мъжко тяло, тогава продължава да приема мъжки тела. В животинския стадий душата може да се прероди и като мъжко, и като женско животно, докато само два или три пъти в духовната история душата е сменила пола си, след като веднъж е започнала да приема човешки прераждания.

Мъжка душа, душа, която е избрала да приема мъжки тела, може да има допълваща я женска душа и обратното. В този случай, едната душа допълва вътрешните и външни качества на другата. Допълващи се души се срещат предимно сред зрелите, развити души, а не сред обикновените. Съпрузите и съпругите могат да имат допълващи се души, и това също може да бъде вярно в случая с духовните личности, които приемат шакти като свой духовен партньор на много високо ниво на съзнание. А има и души, които или нямат допълващи души, или изобщо не се интересуват от такива.

 

Въпрос: Ще кажете ли нещо за обединението на две души?

Шри Чинмой: Обединението между два индивида може да се случи в по-висшите сфери на съзнание или в обикновения свят, когато се сключва брак. В обикновения брак, съпрузите съзнателно си внушават, че са едно. Но в божествения брак душите са обединени на най-висшето ниво на съзнание. При обединяването на душите, обаче, двете души може все още да не са убедили витала, физическото и ума на двата индивида, че те искат да израстват заедно. Така че когато божественото обединение, обединението на душите, е постигнато, то се разкрива със времето.

Обединението на две въплътени души е най-ефективно, когато и двете се стремят към най-висшата Светлина. Ако едната се стреми към най-висшата Светлина, а другата не, тогава съюзът на тези две души никога няма да бъде успешен. В  случая с двама стремящи се е най-важно те да осъзнаят, че обединението им съществува само за изпълнение на Божествената Воля. Ако единият партньор вижда, че другият притежава много добри качества и смята, че може да поиска всички тези божествени качества изцяло за себе си, тогава той греши. Вярно е, че когато две божествени души станат едно или във вътрешния, или във външния свят, те неизбежно си принадлежат взаимно. Но с каква цел? Не заради самите себе си, а за Всевишния. Всяка една има две ръце. Когато станат едно, те имат четири ръце и сега, с четири ръце, естествено ще вършат повече дела за Божественото.

Така че божественият съюз на две души предполага, че те съществуват изцяло за Всевишния. Те са обединени единствено защото желаят да осъществят Божественото, Всевишния, по Негов собствен начин. Те са едно, защото Всевишният иска от тях да са едно, а не заради собствените си желания. Ако две индивидуални души искат да са заедно само защото се обичат една друга, това се нарича човешка любов, витална любов, и тази любов не е трайна. Но ако две души искат да бъдат обединени, защото чувстват, че Всевишният, Божественото вътре в тях, желае те да са едно цяло във и чрез Него, тогава те ще имат огромно вдъхновение да осъществят Божественото в Неговите мъжки и женски аспекти. Тези две души трябва да чувстват, че са станали едно само за да осъществят Мисията на Всевишния. Това е истинската цел на обединението на божествените души.

 

Въпрос: Бихте ли обяснили какво се има предвид под групова душа?

Шри Чинмой: В даден клас в училище имаме може би четиридесет ученици, изучаващи един и същ предмет при един учител. Така и в духовния свят, от самото сътворение, някои души са искали да се движат и да напредват заедно. Това много прилича на щафетно състезание, където са необходими четирима участници.

Когато душата се прероди в човешко тяло, тя е надарена с човешки предразположения и получава възможността да общува с други души. Както във вътрешния свят, така и във външния свят душите избират съобразно наклонностите си. Някои души искат само светлина: те не искат сила, не искат радост, не искат мир. Желаят само светлина, светлина, светлина. Ако една душа иска светлина, тогава естествено тя ще бъде привлечена от друга душа, която иска само светлина.

Груповите души се свързват или със светлината, или със силата,  мира или някое друго доминиращо божествено качество. Ако светлината свързва определена група души, тогава те ще имат повече светлина, отколкото сила; ако силата е тази, която ги обединява, тогава ще имат повече сила и по-малко светлина. Тези души ще бъдат свързани помежду си с естествена златна брънка.

 

Въпрос: Вие казахте, че душата избира семейството, в което ще се роди. Какво се случва с душата, ако избере лошо семейство?

Шри Чинмой: Нека приемем, че душата е собственик на къщата, а семейството е самата къща. Ако вие като собственик чувствате, че тази определена къща не ви носи радост или не ви задоволява, тогава незабавно ще се опитате да намерите друга, която ще ви донесе удовлетворение. Когато душата е отвратена от определено семейство, тя може да напусне настоящото си тяло и да влезе в някое друго тяло. Тъй като душата притежава мъдрост и светлина, тя ще се върне в място с по-добра среда –  такава, която предлага повече удовлетворение. Ако къщата е добра, тогава душата не трябва да се мести. Когато имате хубава къща, вие не искате да я сменяте; искате да извлечете колкото може повече от нея. Когато душата получи подходяща къща, имам предвид добра среда и добро семейство, в което всеки се стреми, тогава естествено тя ще остане там.

 

Въпрос: Кога влиза душата в тялото?

Шри Чинмой: Между шест и осем месеца преди раждането е обичайното време за влизане на душата в тялото. В редки случаи тя може да влезе по времето на зачеването. Обикновено това става най-късно около тринайсет или четиринайсет дни преди детето да се роди. Много рядко душата влиза в тялото само два или три дни преди раждането, а понякога може дори да дойде малко след това. Тогава душата може да чака до последния момент, преди да вземе решение, защото се съмнява относно семейството. Някои души чувстват, че като чакат малко по-дълго, ще могат да изберат по-добре. А други души решават бавно просто така, както на някои хора им е нужно повече време да вземат решение, отколкото на другите. Но някои души не чакат; те веднага знаят какво да правят и то бива направено в рамките на няколко месеца след момента на зачеването.

 

Въпрос: Какво прави душата в тялото преди раждането?

Шри Чинмой: Душата запазва пълно мълчание в тялото. Тя е като свидетел. Просто наблюдава физическите органи. Но това, което вижда, навлизайки за първи път в света при раждането, я стряска и разочарова. Душата е искра от Божественото, но когато влезе в света, тя незабавно вижда невежество. Душата е приела света, но в мига, в който детето се ражда, тя вижда през неговите очи и това, което вижда, буди у нея страх. В този момент душата не вижда нищо прекрасно; тя вижда нещо свирепо – като лъв, който иска да я погълне. После душата казва: „Аз съм тази, която прие това тяло. Трябва да се боря. Защо да се държа като страхливка? Защо да напускам тялото? В това тяло, с това тяло, аз ще трябва да се боря за Бог и да установя Неговото Царство тук на земята.”

Шри Чинмой, „Душата-птица на вечността”

(Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY)

Въпроси и отговори за душата – част I

В книгата „Душата-птица на вечността” (Sri Chinmoy, Eternity’s Soul-Bird, Part 1, 1974, NY) са събрани беседи на Шри Чинмой, в които той отговаря на поредица въпроси за човешката душа.

 
Въпрос: Нашата душа като прашинка ли е, която след много прераждания се завръща при Всевишния и става част от Него?

Шри Чинмой: Първо, нашата душа не е като прах. Тя има безкраен потенциал и този безкраен потенциал трябва да бъде проявен тук на земята. Душата е дошла от Всевишния да Го прояви. Колкото повече душата проявява Истината и Божествеността, толкова по-голямо е постижението и за душата, и за Всевишния. Всяка душа е представител на Всевишния и душите, които са съзнателни за тази истина, постигат по-бърз напредък, отколкото онези, които не я съзнават.

Всеки пък, когато душата дойде в проявлението, тя получава значителен опит; и когато се върне в областта на душите след всяко прераждане, тя взима със себе си есенцията на всичките си преживявания. Завръщайки се, тя изоставя виталната, менталната и психичната обвивка. След няколко години душата иска да се върне отново в проявлението. Тогава избира определено семейство или среда и след това отива на беседа при Всевишния. Изборът на душата получава или разрешението, или неодобрението на Всевишния. Ако Той не одобрява, тогава душата трябва да направи друг избор.

Напълно вярно е, че душата е дошла от Всевишния и накрая ще се завърне при Него. Но докато пълната проява на Всевишния не се състои в определена душа – с други думи, докато душата не е проявила целия си божествен  потенциал – тя ще се преражда отново и отново. Щом осъзнаването е постигнато и душата е разкрила и проявила цялата си божественост, тя накрая ще се завърне при Всевишния. Повече няма да е необходимо душата да се връща на земята за проявление.

 
Въпрос: Защо Бог е вложил душата в тялото? Било ли е, за да накаже някои зле настроени души?

Шри Чинмой: Бог не изпрати душата в тялото, за да я накаже. Ние сме тези, които харесват невежеството повече от светлината. Когато казвам „ние”, имам предвид несъзнателното тяло, не душата. Това несъзнателно, нестремящо се физическо тяло е в тъмнина и харесва тъмнината. Ако обичаме невежеството и тъмнината повече, отколкото обичаме светлината, тогава естествено ще се караме и бием. Бог не е довел душите ни в света, за да ги унищожи или накаже. Когато душата влезе в тялото, бъдете сигурни, че Бог също влиза. Душата е съзнателна частица от Бог, Всемогъщия, Всеведущия и Вездесъщия. Ние определено можем да кажем, че тя е съзнателен представител на Бог. Тя има способността да общува с Най-Висшето, с Абсолюта, по всяко време, и има позволение от Най-Висшето да играе своята роля на земята.

Първичната цел на Бог да обедини душата и тялото е много ясна.

Тялото е олтарът, а душата е божеството. Тялото е крепостта, духовният храм, а вътре в тялото живее душата. Душата е поток от светлина и този поток от светлина накрая ще просветли тежкото невежество във физическото тяло. Когато се стремим, когато отиваме дълбоко навътре, ние всъщност виждаме физическото съществуване, физическото тяло вътре в душата. Тя е в допир с Най-Висшето, Абсолюта, Всепроникващото, но физическото точно сега не е; физическото е ограничено, много ограничено. Когато оставаме в ограниченото съзнание, ние чувстваме, че душата е вътре в тялото и тя е много малка. Някои ще кажат, че е голяма колкото палец. Нашите свещени книги ще кажат, че е по-малка от най-малкото и, в същото време, по-обширна от най-обширното. Има много различни представи за душата. По силата на нашето единство с най-висшата Истина, можем да видим душата с форма и в същото време в безформено състояние.

Обединяването на душата и тялото има за цел да осъществи и двете, вътрешното и външното. Вътре е душата, а отвън е тялото. Ако вътрешното липсва, външното ще действа слепешком. А  без външната страна вътрешната ще бъде саката; тя няма да може да функционира изобщо. Така че, обединявайки душата и тялото, Бог цели да се наслаждава божествено на Себе Си, и вътрешно, и външно. В противен случай Той никога няма да бъде съвършен, тъй като съвършенството е и отвътре, и отвън.

 
Въпрос: Какво е душата и какво е психичното същество?

Шри Чинмой: Душата е директният представител на Всевишния, а психичното същество е съзнателният представител  на душата. Душата присъства в сърцата на всички същества. Тя е във всеки обект, във всяко индивидуално творение, в минералното царство, в растителното, животинското и човешкото царство, докато психичното същество присъства само в човешките същества, които се стремят. Ако не се стремим, ако оставаме в света на желанието, ако съзнателно и преднамерено се търкаляме в удоволствията на невежеството и чувстваме, че това е единственият живот, тогава психичното същество ще липсва в нас. Сърцевината на божественото вдъхновение, стремеж и посветеност  е мястото, където психичното същество се заражда и живее.

Психичното същество е това, което ни вдъхновява да постъпваме правилно и да се превърнем в самата Истина. Колкото по-нависоко се издигаме, колкото по-надълбоко се потапяме, толкова по-големи стават възможностите на нашия психичен растеж. Психичното същество е като невръстното дете в семейството. То расте заедно с нашия живот на стремеж. В началото на духовното си пътешествие може би само ще долавяме психичното същество. Но с духовното ни съзряване идва време, когато всъщност можем да го видим. То е много фино, много светло. Когато видим психичното същество, ние чувстваме, че то е божествено дете, обичано от Най-Висшия Абсолютен Всевишен, с което Вечният Отец си играе. Може да погледнем прекрасно дете и да почувстваме, че то е най-красивото дете на земята. Но когато съзрем психичното същество, нашето собствено вътрешно същество, виждаме, че то е безкрайно по-красиво от най-красивото дете на света. Не можем да сравним човешкото дете и психичното същество. Без значение колко красиво може да бъде детето, психичното същество е безкрайно по-красиво.

 
Въпрос: Може ли психичното същество да бъде увредено?

Шри Чинмой: Психичното същество не може да бъде увредено, то може само да бъде засенчено. Това, което е божествено, не може да бъде разрушено. То само е покрито от невежеството и облака на човешкото съмнение. Но като слънцето, което само временно е закрито от облаци, психичното същество отново се показва. Но ако душевно се молим, концентрираме се и медитираме, психичното същество не може да бъде засенчено.

 
Въпрос: Каква е разликата между дух и душа?

Шри Чинмой: На Запад значението на думата „дух” се различава от това в Индия. В Индия, когато използваме термина „дух”, имаме предвид Непроявеното, Абсолюта, неограничената Божественост, Космичния Аз, който не приема човешка инкарнация. На Запад терминът „дух” се използва във връзка с виталния свят, света на духовете. Когато един неудовлетворен човек почине, неговият дух се опитва от виталния свят да влезе в човешките същества – понякога за да ги накаже, понякога за да донесе послание от света на духовете. Така че тук, когато говорите за дух, много често имате предвид гладен, агресивен, неудовлетворен дух от витални свят, който си отмъщава на хората.

Душата живее във всекиго. Тя няма рождение и няма смърт; тя е безначална и безкрайна. Дух, свързан с виталния свят, е нещо деградирало и разрушително, докато душата е нещо блестящо и вечно прогресиращо. Когато усетим присъствието на един дух, вероятно ще почувстваме, че сме далеч от Бог. Можем да бъдем повлияни от окултните и тъмни сили. Но когато доловим присъствието на душата, ние чувстваме Дъха на Божественото. Душата в нас е част от Безкрайното, от Всевишния. Тя е нещо извънредно добро, духовно и божествено. Всяка душа е директният, съзнателен посланик на върховната Истина. Тя чувства Визията на Абсолюта и в същото време иска да преобрази Визията на Абсолюта в реалност. Душата няма да бъде удовлетворена, докато не е проявила безкрайната Истина тук на земята. Когато влезе в този свят, който е поле на проявлението, тя се развива съобразно възприемчивостта на отделното човешко същество. Накрая душата проявява върховната Истина, Мир, Блаженство и Сила тук на земята.

Прераждане и еволюция

Преди време публикувахме философско-поетичното есе на Шри Чинмой „Еволюция”. В продължение на темата ви предлагаме негови отговори на въпроси относно еволюцията на човека в процеса на преражданията. Тези разговори с  различни хора, интересуващи се от медитация и духовно развитие, са част от книгата „Прераждане и еволюция” (Sri Chinmoy, Reincarnation and evolution, Agni Press, 1977)

Въпрос: Казвате, че всички ние еволюираме и напредваме. Но как е започнал целият този процес? Имало ли е начало?

Шри Чинмой: Ние сме породени от Божията Наслада. Когато сме навлезли в творението, сме еволюирали през низшите етапи: минерален живот, растителен, животински. Вярно е, че напредваме непрекъснато. Макар сега да сме навлезли в човешкия живот, ние все още сме наполовина животни. Има хора, които искат да убиват или нараняват другите и проявяват различни животински и разрушителни склонности.

Но при духовно стремящия се човек нещата стоят другояче. Той се старае да отхвърли всички низши, животински страни на своята природа и се стреми да съзнава божествената си природа, да живее в нея, изпитвайки само Мир, Радост и Любов. В началото ние сме дошли от Насладата, сега израстваме в Насладата и съзнателно ще се завърнем в Насладата.

Въпрос: Защо сме преминали от светлина към мрак, когато сме се родили?

Шри Чинмой: Когато сме дошли на света, ние всъщност не сме преминали от светлина към мрак. Това е много сложен въпрос. Всяко раждане е част от процеса на еволюцията. Всеки човек има душа. Душата навлиза в материята и там тя се стреми. Майката Земя притежава вътрешен порив, стремеж да стане едно с Най-Висшето, с космичния Аз, и в крайна сметка всички хора на земята ще станат едно с най-висшия Дух. Това е еволюционен процес, който води към пълното съвършенство. Някой ще каже, че Бог е навсякъде, Бог е в нас, както и в крадеца. Когато не е в творението, а отвъд него, Бог е целият Светлина, Той се наслаждава на Светлината на Отвъдното. Но когато навлезе в сферата на проявлението, Бог желае да се наслаждава по милиони начини. Космичният Аз желае да завърши своята космична игра във всеки човек и във всяко същество тук на земята. Поради това еволюцията продължава.

Душата ни е само светлина. Ала на земята атмосферата е лишена от стремеж. Когато човек се роди, най-напред той вижда невежество и илюзии навред край себе си. На най-високо ниво всички ние сме съвършени, но сега – на материално ниво – преживяваме играта на невежеството. По време на медитация издигаме малко нивото на съзнанието си и се озоваваме на стотици мили над килима от тръни. Въпреки това, ако останем там, където ни отвежда медитацията, над тръните, и ако плачем за съвършенство, плачът ни ще бъде удовлетворен само донякъде. Ние не изяждаме целия плод. Бог е във всичко, Той трябва да бъде осъзнат и на материално ниво. Според най-дълбоката философия онова, което наричаме нощ, не е непрогледна нощ. В нея има и малко светлина. Човекът, постигнал осъзнаване, естествено притежава повече светлина от този, който не е осъзнат. Светът ще каже, че неосъзнатият човек е напълно невеж, защото не е осъзнал Бог. Ние винаги сравняваме един човек с друг. Всъщност израстваме от малко светлина към повече светлина, към изобилна светлина: всеки според своите разбирания и възможности. Това, което наричаме нощ, е също и безкрайно малко светлина. Ние виждаме разликата между сияйната светлина и най-тъмната нощ, защото крачим напред. Строго погледнато, светлина има във всичко, но поради човешките си схващания ние виждаме и светлина, и тъмнина. Но от най-висша гледна точка трябва винаги да чувстваме, че вървим от светлина към повече светлина, към изобилна светлина.

Въпрос: Много хора не вярват в прераждането. Вие защо вярвате в него?

Шри Чинмой: Някои казват, че не вярват в прераждането, но за мен е трудно да се съглася с тях. Сутрин хората неизменно закусват. Попитайте ги вечерта какво са яли на закуска и те няма да могат да ви отговорят. Но можем ли да кажем, че за тях изобщо е нямало сутрин? Имало е сутрин, но те са забравили какво са яли тогава. Или пък да кажем, че сте направили нещо необикновено на четиригодишна възраст. Помните ли го още? Вие сте примерно на 23 или 24 години. Може да не помните какво сте правили вчера, но на четири години сте извършили нещо необичайно и още го помните. Ако отричате миналото си прераждане, вие грешите. Не може да казвате, че вчерашният ден или времето преди него не са съществували за вас само защото не си спомняте какво сте правили тогава. Те са съществували.

От друга страна, колко от вашето минало ви е нужно да знаете? В духовния живот миналото е прах. Ако миналото не ви е дало онова, което искате в момента, тогава не е нужно да се ровите в него. То не ви е донесло осъзнаване на Бог. Затова все още жадувате да осъзнаете Бог, плачете за нещо. Ако не притежавате нещо и се стараете да го получите, къде ще го намерите – зад себе си или пред себе си? Естествено, то ще е пред вас, когато вървите по пътя към Целта. Затова аз казвам на учениците си да не обръщат внимание на минали прераждания. Това изобщо не ви помага, дори понякога създава огромни проблеми в духовния живот. В това прераждане вие сте много добър човек, много сърдечен, много духовен. Ала кой знае? Може би в миналия си живот сте били съвсем друга личност, обикновена, лишена от стремеж, и сте вършили множество небожествени неща. Ако в тази инкарнация разберете какво сте правили тогава, може съвсем да се разочаровате. Ще си помислите: „О, ето затова не напредвам. Защото в миналото си прераждане изобщо не съм бил духовен.” Миналото може да е толкова обезсърчаващо, че да не ви позволява да тичате по-бързо към своята цел. Или да предположим, че в предишния си живот сте били много духовни и отдадени. Ако в сегашното прераждане не притежавате същото вдъхновение, стремеж и вътрешен плач, няма ли да се отчаете? Сутринта сте закусили чудесно, а за обяд не получавате нищо. Ако научите, че в предишния живот сте изпитвали огромен стремеж и сте водили много духовен живот, и ако смятате, че в това си прераждане не се справяте добре, че напредъкът ви е съвсем незадоволителен, ще се отчаете. Само в редки случаи търсещите, когато разберат, че са направили нещо добро в миналия си живот, си казват: „Щом съм постигнал нещо забележително в предишната си инкарнация, как така в тази не напредвам бързо?” Те придобиват непреклонна решителност, която ги води напред много бързо. Това обаче се случва рядко. Обикновено знанието за миналите прераждания не е от помощ. Ако научите за злополучни преживявания, това се превръща в допълнителна трудност в сегашното ви прераждане; ако ли разберете, че сте били наистина велики, а в този живот не сте толкова велики, това също става сериозен проблем. Затова винаги казвам, че не е добре да ровите в миналото: гледайте единствено напред, виждайте това, което е пред вас. Само тогава ще стигнете до Целта.

Въпрос: Трябва ли човек да еволюира във всяко прераждане?

Шри Чинмой: Всяко прераждане е предназначено за напредък. Правите една крачка, десет крачки или десет милиона. Напредъкът зависи от това колко стремеж има човек. Всяко ново раждане означава, че душата излиза на световната арена, за да прояви нещо. Душата навлиза във физическия свят. Тя е дала клетвено обещание пред Бог, но заради земните удоволствия и човешкото невежество на душата ѝ е много трудно да напредва. Във всеки живот душата идва в телесното с едно искрено желание: да върви напред. Това е предназначението на всяко прераждане. Само че някой е в състояние да направи само една крачка с огромно усилие, докато други могат да изминат безброй крачки. Всяко прераждане е предназначено за постепенен напредък.

Въпроси и отговори за вътрешния мир

Шри Чинмой, който дълги години води два пъти седмично медитации в ООН по покана на генералния секретар У Тан, разговаря с дипломати и сътрудници на световната организация през март 1975 г (Sri Chinmoy, AUM – Vol.II-2, No. 4, The message of Sri Chinmoy, 1975)

Въпрос: Каква е ролята на мира в нашата еволюция?

Шри Чинмой: Мирът играе много важна роля в еволюцията на човека, защото той означава удовлетворение. Ние можем да напредваме само когато сме удовлетворени. Липсва ли удовлетворение, няма да има и напредък. Самото удовлетворение е знак за напредък, защото ако не съм напреднал, няма да съм удовлетворен. Ала удовлетворението няма да е нашето върховно постижение. Да зарадваме Всевишния по избрания от Него начин – това ще е върховното ни постижение. Така че с мира ние напредваме и в напредъка постигаме мир.

Въпрос: Върху коя чакра трябва да се концентрираме за мир?

Шри Чинмой: Има две чакри, към които можем да се обърнем за мир. Едната е сърдечната чакра, а другата е теменната. Ако навлезем в сърдечния център, ще получим мир само за нашето земно съществуване, за всекидневните си дела. Щом сме в сърцето, няма да ни засягат караниците и споровете на околните. Но ако се насочим отвъд тази чакра, към теменния център – Сахасрара чакра или хилядолистния лотос – ако теменната чакра се отвори, ние ще изпитаме безграничен Мир, вечен Мир и трансцендентален Мир, защото тази чакра има връзка с най-висшето.

Въпрос: Има ли конкретен цвят, с който е най-добре да призоваваме мир?

Шри Чинмой: Измежду всички цветове синият е най-подходящ за призоваване на мир, защото синьото значи Безкрайност. Когато човек е в Безкрайността, той спонтанно се обръща към мира. Няма определен цвят; всеки цвят носи в себе си мир, но най-добре можем да призовем мира със синия.

Въпрос: Ако човек е притеснен или разтревожен, как може да спусне мир от висините?

Шри Чинмой: Има два начина. Единият начин е три пъти да вдишате спокойно и  да кажете много бавно „Supreme” (Всевишни). Но ако това ви се струва трудно, можете да призовавате Всевишния колкото е възможно по-бързо. Страхът и безпокойството имат своя собствена скорост. Ако очаквате да ви нападне враг, опитайте се да произнасяте името на Всевишния много по-бързо, отколкото ви връхлитат гневът или страхът. Ако успеете да го направите, Всевишният незабавно ще победи вашия гняв, недоволство или страх.

Въпрос: Ако по време на медитация ме споходят небожествени мисли, трябва ли да призова мир или следва да се опитам да се преборя с тях?

Шри Чинмой: В такъв момент трябва да призовете светлината. Ако има само една муха, можем да се опитаме да я изгоним. Но ако мухите са много, как ще пропъдим всичките? Трябва да запазим мълчание. Когато дойдат небожествени мисли, е нужна светлина, а не мир. Когата светлината озари всички небожествени мисли, в ума ви тутакси ще се възцари мир.

Защо се концентрираме?

Още откъси от поетичните беседи на Шри Чинмой за основите на духовната практика (Sri Chinmoy, Promised Light from the Beyond, Agni Press, 1973)

Защо се концентрираме? Концентрираме се, защото искаме да стигнем до Целта. Защо медитираме? Медитираме, защото искаме да живеем в сърцето на Целта. Защо съзерцаваме? Съзерцаваме, защото искаме да се превърнем в Целта.

Как се концентрираме? Концентрираме се с просветляващата еднопосочност на ума. Как медитираме? Медитираме с разширяващата се необятност на сърцето. Как съзерцаваме? Съзерцаваме с удовлетворяващото единство на душата.

Къде се концентрираме, медитираме и съзерцаваме? Правим всичко това в сърцето. Когато се концентрираме в сърцето, Бог Небесният Воин ни дава сили. Когато медитираме в сърцето, Бог Небесният Знаещ ни просвещава. Когато съзерцаваме в сърцето, Бог Небесният Любящ ни обезсмъртява. Воинът ни дава сили със своята тайна Мощ. Знаещият ни просвещава със своята свещена Светлина. Любящият ни обезсмъртява със своята божествена Наслада. Мощта на Воина е нашата неизчерпаема възможност. Светлината на Знаещия е нашата безгранична божественост. Насладата на Любящия е нашата неродена и безсмъртна реалност.

Когато начинаещият медитира, в това няма нищо освен усилие. Когато напредналият търсещ медитира, това е безпрепятствено плаване.

Когато напредналият търсещ съзерцава, той става частица от Вселенското Съзнание. Когато един йоги съзерцава, той се превръща във Вселенското Съзнание.

Близък приятел на окултиста е концентрацията. Близки приятели на йоги са медитацията и съзерцанието. Окултистът обръща много малко внимание на медитацията и съзерцанието. Йоги обръща много малко внимание на концентрацията.

Когато един окултист се концентрира, това е много стряскащо. Когато един йоги медитира и съзерцава, това е невъобразимо пленяващо.

Концентрация, медитация и съзерцание: по форма са три, но по дух са едно. Концентрацията унищожава заплашителните препятствия. Медитацията ускорява нашите многобройни възможности. Съзерцанието ни въздига на трона на Божествената Реалност и Реалното Безсмъртие. Концентрацията изисква от нас искреност. Медитацията изисква от нас чистота. Съзерцанието изисква от нас честност.

Вчера концентрацията, медитацията и съзерцанието бяха за нас множество изумителни неща. Днес те са за нас необикновени изненади. Утре те ще бъдат за нас обичайни преживявания.

Концентрацията е Божията Закрила в човека. Медитацията е Божията Висота в човека. Съзерцанието е Божията Победа в човека. Човешкото съмнение се покорява на концентрацията. Човешкият страх се покорява на медитацията. Човешкото невежество се покорява на съзерцанието.

Концентрацията е последната дума в скоростта. Медитацията е последната дума в напредъка. Съзерцанието е последната дума в успеха. Любовта към Бог е най-високата скорост на човечеството. Предаността към Бог е най-големият напредък на човечеството. Отдаването на Бог е най-величественият успех на човечеството.

Когато търсещият се концентрира върху Бог, Бог благославя преданата му глава.  Когато медитира върху Бог, Бог благославя любящото му сърце. Когато съзерцава Бог, Бог благославя цялото му отдадено същество. Когато Бог се концентрира върху търсещия, търсещият започва своето пътуване към непознаваемата Цел. Когато Бог медитира върху него, търсещият е в средата на пътя към непознатата Цел. Когато Бог го съзерцава, търсещият завършва своето пътуване и достига Целта: Усмивката на Безкрайността,  Прегръдката на Вечността, Гордостта на Безсмъртието.

Защо медитираме?

Шри Чинмой отговаря на въпроси на хора, които търсят напътствия в началото на духовната си практика (Sri Chinmoy, Experiences of the Higher Worlds, Agni Press, 1977)

Въпрос: Защо медитираме?

Шри Чинмой: Медитацията е крайно необходима за тези, които искат по-добър и по-удовлетворяващ живот. Ако смятате, че ви е достатъчно това, което имате и което сте, тогава не е нужно да навлизате в сферата на медитацията. Но ако усещате в сърцето си безплодна пустиня, то бих искал да ви кажа, че отговорът е медитация. Медитацията ще ви даде вътрешна радост и спокоен ум. Тя никога няма да ви откъсне от вашите деца, от семейството ви. Нищо подобно. Медитацията само ще заздрави връзката ви с близките, защото ще видите в тях съществуването на Бог.

Ако искате да разгърнете талантите си или да увеличите възможностите си в дадена област, тогава е задължително да следвате някаква вътрешна дисциплина. Ако сте певец, но желаете да пеете безкрайно по-добре, аз ви казвам, че щом се стремите, гласът ви ще стане много по-добър. Няма такова нещо на земята, което да не може да се подобри чрез духовност и медитация.

Ако искате да опростите живота си, отговорът е медитация. Ако искате да изпълните живота си, отговорът е медитация. Ако искате да изпитвате радост и да давате радост на околния свят, тогава медитацията е единственият отговор.

Ако медитирате, за да забравите страданията си или затрудненията си, това е погрешно основание за медитация. Но ако го правите само за да радвате Бог и да Го удовлетворявате по Неговия начин, тогава медитацията ви е правилна. Когато Бог е зарадван, когато  е удовлетворен от вашата медитация, тогава Негова е задачата да премахне вашите страдания и затруднения. Ако обаче медитирате, за да избягате от света, да отправите предизвикателство към света или да се възпротивите на света, тогава постъпвате неправилно.

Медитацията е ваша съзнателна способност, с която трябва да си служите всеки ден и всяка секунда, за да навлезете в собствената си висша божественост, където ограниченото е напълно изгубено в Безкрая. Ограниченото битие, което имате и което сте, може с лекота да се изгуби в безкрайното и да се слее напълно с безкрайното, ако медитирате. Това представлява медитацията и това може да направи тя за вас.