Аз се моля.
Защо се моля?
Моля се, защото се нуждая от Бог.
Аз медитирам.
Защо медитирам?
Медитирам, защото Бог се нуждае от мен.

Когато се моля, аз мисля, че Бог е високо над мен, над главата ми.
Когато медитирам, аз чувствам, че Бог е дълбоко в мен, в моето сърце.

Има два вида молитва: правилна и погрешна. Има също така и два вида медитация: правилна и погрешна. Правилната молитва гласи: „Аз съм безпомощен, аз съм невинен, аз съм слаб. Нуждая се от Теб, о, Господи Всевишни, за да ми дадеш сили, да ме пречистиш, да ме просветлиш, да ме усъвършенстваш, да ме обезсмъртиш, нуждая се от Теб, о, Господи Всевишни.”
Погрешната молитва гласи: „Макар че се нуждая от Теб, о, Господи Всевишни, аз притежавам малко собствена сила, малко собствени способности. Нуждая се от Теб, защото, ако имам Твоята Сила и Способност, тогава ще дойде време, когато ще мога да се разпореждам със света и да властвам над него. Целият свят ще е в краката ми и аз ще правя каквото пожелая. Но за това ми е нужна безгранична сила. Аз имам известна сила, но ми трябва много повече. Затова Те призовавам, о, Господи Всевишни.” Това е погрешна молитва. Тя е за удовлетворение на виталното в нас, което желае да властва над целия свят.

Правилната медитация гласи: „Господи Всевишни, с Твоята безгранична Щедрост ти си ме избрал за свой инструмент. Ти би могъл да избереш някой друг да играе тази роля, но си дал златната възможност на мен. На Теб поднасям непрестанната си благодарност, благодарното си сърце, защото си ме избрал да бъда Твой инструмент и да те проявявам тук на земята по желания от Теб начин.”
Погрешната медитация гласи: „Господи Всевишни, този наш свят е пълен с невежество. Всички ние плуваме в морето от невежество, въргаляме се в удоволствията на невежеството. Ти се нуждаеш от мен, защото в този наш свят проявата на Бог е изключително трудна. Твоята проява, Твоята пълна проява, е далечна цел. Затова се нуждаеш от моята значителна помощ тук, на земята. Трябва ти невежо човешко същество като мен, за да се бори то с невежеството в странния свят, в който си дошъл. Нужна ти е моята помощ за Твоята собствена проява, затова ще бъда Твой инструмент.”

Молитвата е цвете. Когато погледнем цветето, изпитваме вдъхновение. Вдъхновението ни кара да тичаме най-бързо, да се изкачваме най-високо, да се гмуркаме най-дълбоко. Медитацията е дърво. Дървото се стреми. То се стреми да стигне до най-голямата висота, до най-висшето ниво на съзнание. Когато гледаме цветето, в нас се ражда вдъхновение. Когато седим в подножието на дървото, на преден план излиза стремежът ни да постигнем Висшето, абсолютното трансцендентално Съзнание.

Молитвата е чистота. Тя пречиства нашия ум. Умът е винаги изложен на съмнение, страх, тревога и безпокойство. Постоянно го връхлитат погрешни мисли, погрешни импулси. Когато се молим, умът ни се пречиства. Чистотата ни прави по-възприемчиви към Бог. Всъщност чистотата не е нищо друго освен възприемчивост към Бог. Всеки път, когато се молим, нашият вътрешен съд става голям, по-голям, най-голям. Тогава чистотата, красотата, светлината и насладата могат да се озоват в този съд и да играят заедно в най-съкровените дълбини на сърцето ни.

Медитацията е сияние. Тя озарява сърцето ни. Когато сърцето е озарено, изчезва несигурността, изчезва усещането за празнота. Тогава ние пеем песента на неделимото единство, нашето неделимо единство с универсалното Съзнание, с трансценденталното Съзнание. Когато сърцето ни е озарено, ограниченото в нас навлиза в Безкрая и се превръща в самия Безкрай. Хилядолетното робство си отива и свободата на безграничната Истина и Светлина ни приветства.

След молитвата идва медитацията, а не обратното. Трябва първо да се помолим, а след това да медитираме.

Asato ma sad gamaya
Tamaso ma jyotir gamaya
Mrityor ma amritam gamaya.

Води ме от нереалното към Реалното.
Води ме от мрак към Светлина.
Води ме от смърт към Безсмъртие.

Това е молитвата, която сме научили от ведическите пророци на древността. Тази безсмъртна молитва няма равна на себе си под небето на Индия.

Тук на Запад, Спасителят ни е научил на върховната молитва: „Да бъде Твоята Воля.” Същият този Спасител ни е научил и на върховната медитация: „Аз и моят Отец сме едно.”

Tat twam asi: „Ти Си това.” Ти си Това, вечно надминаващото се Отвъдно, Господът Всевишен. Това е върховната висота на молитвата. Brahmosmi: „Аз съм Брахман, аз съм всепроникващият Брахман, Абсолютният Всевишен.” Това е върховната висота и дълбочина на медитацията.

Молитвата ми казва: „О, търсачо, обяви Всевишния Възлюбен за свой и кажи: „О, Възлюбени Всевишни, Ти си мой. Твърдя, че Ти си мой, изцяло мой. Дари ме с Твоите божествени качества в изобилие, за да бъда Твой съвършен инструмент тук, на земята. Ти притежаваш безкраен Мир, Светлина и Блаженство. Дари ме с безкраен Мир, Светлина и Блаженство, за да бъда Твой най-съвършен инструмент.”

Медитацията ми казва: „О, търсачо, кажи на Бог: „Аз съм Твой.” Кажи на Абсолютния Всевишен: „Аз съм на Твое разположение. Използвай ме по Свой начин. Всеки миг можеш да проявяваш Себе си във и чрез мен. Можеш да си служиш с мен както пожелаеш, във всеки един момент, през цялата Вечност. Да удовлетворявам Теб както Ти желаеш, значи да постигна безсмъртен живот. Чрез мен осъществявай Себе си тук на земята, там в Небесата.”

С душевна молитва започва всеки търсач пътуването на своя ден; с душевна медитация завършва търсачът пътуването на деня си.

Масачузетски университет
29 септември 1975 г.

Въпрос: Каква е разликата между човешкото и божественото съзнание?

Шри Чинмой: Човешкото съзнание иска да си остава тук на земята. То намира радост в ограниченото: семейството, обществото, земните дела. Божественото съзнание е изградено от мир, блаженство, божествена сила и така нататък. В природата му е да се разширява непрекъснато. За човешкото съзнание няма нищо по-важно от земните удоволствия. За божественото съзнание няма нищо по-важно и значимо от Небесната радост и блаженство на земята.

Човешкото съзнание е съставено предимно от ограничения, несъвършенства, принуда и невежество. То се опитва да ни убеди, че сме много далеч от Истината или удовлетворението. Иска да ни накара да почувстваме, че Бог е някъде другаде, на милиони километри от нас. Но божественото съзнание ни кара да почувстваме, че Бог е точно тук, във всеки дъх, във всеки удар на сърцето, във всекиго и всичко около нас.

Човешкото съзнание ни кара да смятаме, че можем да живеем без Бог. Когато е потънало в дълбоко невежество, човешкото съзнание чувства, че Бог не е необходим. Виждаме, че има милиони и милиарди хора, които не се молят и не медитират. Те си казват: “Ако Бог съществува, много хубаво. Ако Той не съществува, ние не губим нищо.” Макар да си служат с думата “Бог” както им падне, те не се интересуват от реалността на Бог, от Неговото съществуване в Небесата или в земното им ежедневие.

Божественото съзнание изобщо не е такова. Дори ограниченото ни божествено съзнание ни кара да изпитваме всеки миг върховна необходимост от Бог. То ни кара да чувстваме, че сме на земята именно защото Той съществува. А когато храним божествени мисли, божественото съзнание ни дава усещането, че тъкмо Той ни вдъхновява. То ни кара да чувстваме, че във всичко има божествен смисъл, божествено намерение, божествен идеал, божествена цел. В обикновеното човешко съзнание няма воля, няма позитивна цел; то препуска като подивял слон. В божественото съзнание винаги има цел и тази цел непрестанно надминава себе си. Днес смятаме нещо за своя цел, но когато сме на прага на тази цел, незабавно се вдъхновяваме да отидем отвъд нея. Тази цел става отправна точка към по-висока цел. Това става, защото Бог непрекъснато надминава Себе си. Бог е безграничен и безкраен, но Той надминава дори собствената си Безкрайност. Тъй като Бог постоянно напредва, и ние също напредваме, щом сме в божествено съзнание. В божественото съзнание всичко се разширява непрестанно и израства в по-висша и по-удовлетворяваща светлина.

Въпрос: Бихте ли ни описали накратко различните състояния на съзнанието?

Шри Чинмой: Съществуват три основни състояния на съзнанието: джагрити, шапна и сушупти. Джагрити е будното състояние, шапна е сънуването, а сушупти – състоянието на дълбок сън. Когато сме будни, съзнанието ни е насочено навън; когато сънуваме, то е обърнато навътре; когато сме в състояние на дълбок сън, съзнанието ни се рее в Отвъдното.

Когато сме в състояние на будност, нашето отъждествяване с нещо или с някого е вайшванара, което е общо за всички хора. Когато сме в състояние на сънуване, се отъждествяваме с теджаса, което е нашата вътрешна блестяща способност, нашата вътрешна енергия.  А когато се потопим в дълбок сън, ние се отъждествяваме с недоловимото и го изживяваме. В това трето състояние боравим не с умственото съзнание, не с интелектуалното, а с вътрешното, интуитивното съзнание. В сушупти няма обща форма, всичко е неопределено. Всичко е безгранична маса. В това състояние получаваме преживяване от много висок порядък.

Съществува и четвърто състояние, турия, което означава трансцендентално съзнание. Това съзнание не е нито външно, нито вътрешно; в същото време е и външно, и вътрешно. То е и не е. То притежава способността да се отъждестви с всичко и всекиго на света и при това може да надмине всичко и всекиго на земята. Нещо повече, то постоянно надминава себе си. Турия е най-висшето състояние на съзнанието, но за турия няма край, няма установена граница. Това съзнание постоянно надхвърля, надминава собственото си отвъдно.

Състоянието турия е като да се намираш на върха на дърво. Когато сме в подножието на дървото, ние едва успяваме да видим малко от околностите. Но когато се намираме на върха му, виждаме всичко наоколо и долу. Затова, когато се озовем в състоянието турия, трябва да чувстваме, че сме навлезли в най-високото ниво на съзнание. Оттам можем да виждаме всичко.

Шри Чинмой, The Summits Of God-Life: Samadhi And Siddhi, Aum Publications, NY, 1999