Трябва да чувствате, че вашите човешки събратя са неделима част от собственото ви съществуване. Аз имам две очи. Ако лявото ми око не вижда така добре, както дясното, сърдя ли му се и изтръгвам ли го от тялото си? Държа ли лявото си око затворено или покрито и казвам ли му: "Няма да ти давам да гледаш"? Не! Аз просто приемам, че лявото ми око има по-малки възможности от дясното, но все пак е част от мен. Когато трябва да гледам нещо, си служа и с двете очи, а по-силното око естествено върши повече работа.

Трябва да се отнасяте към околните като към части на собственото си тяло. Без тях вие сте незавършени. Може да смятате, че не са ви нужни, но и те имат да играят своя роля. Вашият палец е много по-силен от кутрето, но и то служи за нещо. Ако искате да свирите на пиано или да печатате на машина, ще ви трябват всички пръсти. Бог е създал човешката ръка с пет пръста и макар някои да са по-къси и по-слаби от другите, всички те са необходими, за да бъде ръката съвършена.

Ако искате неограничени постижения и неограничено съвършенство, трябва да обърнете внимание на своето по-обширно аз; трябва да обичате човечеството и да го приемате за свое, напълно свое.

Бъди универсален в своята любов.
Ще видиш, че вселената
е въплъщение
на собственото ти съществуване.

Вие можете съзнателно да давате на другите чиста любов, ако чувствате, че когато разговаряте с тях или мислите за тях, им давате частица от своя жизнен дъх. И вие дарявате този жизнен дъх затова, защото се усещате като едно неделимо цяло с останалия свят. Когато има единство, всичко е чиста любов.

Всеки миг трябва да сме много внимателни дали човешка или божествена любов е проникнала в нас или действа във и чрез нас. Ако дадем нещо на някого и после очакваме отплата, защото смятаме, че човекът е длъжен да ни даде нещо в замяна, то става дума за човешка любов. Но ако дадем нещо безусловно, това е божествена любов. В божествената любов даваме заради самото даване и оставяме на другия да  реши дали да ни даде нещо в замяна или не. Това е безусловна любов, божествена любов.

Ако някой те помоли за услуга,
знаеш ли какво всъщност
даваш на този човек?
Ти му даваш
изключителната сила на своята любов.

Как можем да придобием истинска любов към човечеството? За да го обичаме, трябва да отидем при Източника. Източникът не е човечеството; Източникът е божественото. Ако можем да стигнем до Източника и да обикнем божественото, ще видим, че божественото не е отделно от нашето истинско съществуване. Когато обичаме себе си по божествен начин, не емоционално или егоистично, ние се обичаме, защото Бог диша в нас, защото Бог желае да осъществи себе си във и чрез нас.

Ако сте напълно съзнателни за тази истина, тогава ще виждате човечеството вътре в себе си. Човечеството не е наоколо, не е извън вас, то е във вас. Ако станете едно цяло със своето божествено съществуване, ще видите, че във вас се е побрало цялото човечество. Което е във вас, ви принадлежи; което е извън вас, не е ваше. Можете да помогнете за осъществявнето и просветляването само на това, което е вътре. Затова трябва да чувствате, че човечеството е вътре във вас. Тогава ще можете да му помагате искрено и резултатно.

Аз себе си не ще зова,
не ще зова.
В дъбравата на своето сърце
щом себе си съзра,
ще се обичам и ще се обичам.
Ще бъда сам свой гост,
съкровище най-ценно.
В освободеното сърце на път ще тръгне
светлина всевишна.

В божествената любов има защита. Малкото дете може да бъде изкушено от света. То стои пред водоема и гледа към едно хвърчило. Хванало се е за ръката на майка си, ала толкова се вълнува, че се пуска и пада във водата. Но ако майката държи детето, тогава не е възможно детето да падне в морето на невежеството. Ако светът на изкушенията привлича детето и ако то се държи за майката, може да падне. Но ако майката държи детето, тогава то няма да може да навлезе в света на изкушенията. Така спасява божествената любов. В божественото винаги присъства безопасност и сигурност.

Само чрез любовта ставаме едно цяло. В мига, в който се страхуваме от някого, неговата реалност и нашата реалност се разделят. Детето не се нуждае от почитание, не му е нужно да демонстрира почитание, защото то знае, че притежава любов, която е безкрайно по-действена. И не е нужно детето да докосва нозете на баща си всяка секунда. Щом покаже на баща си своята любов, своето сърце, това е достатъчно.

Когато детето си играе в калта и внезапно го повикат, то не се страхува, че майка му ще го бие, защото е мръсно. Ще изтича при майка си и тя незабавно ще приеме неговата кал, неговата мръсотия като своя. Ще измие детето, за да покаже на другите, че и нейният син е много чист. Трябва да гледаме на Бог по този начин. Независимо колко много небожествени неща вършим, ние тичаме при Него и чувстваме, че Неговото Състрадание ще ни пречисти незабавно.

Бог Бащата
изпитва особена любов
към пробуждащото се дете
в моето сърце.

Божествената любов няма изисквания. Тя е спонтанна и неспирна, неограничена във всяко отношение. Тя е като слънцето. Слънцето е за всеки. Всеки може да се възползва от слънчевата светлина, но ако държим вратите и прозорците си затворени, какво може да стори слънцето?

Всеки миг божествената любов ни просветлява, а в просветлението виждаме пълното осъществяване. В божествената любов няма притежание, а само чувство на единство. Това единство може да навлезе в животно, в цвете, в дърво или дори в стена. Когато изпитваме божествена любов към някого, тогава спонтанно възниква неделимо единство. Не е нужен мост, ние просто ставаме едно цяло.

Божествената любов ни казва, че  сме по-велики от всичко, че сме по-големи от всичко; тя ни казва, че животът ни е безкрайно по-значителен, отколкото можем да си представим.

Когато силата на любовта
замени любовта към силата,
човекът ще има ново име:
Бог.