Шри Чинмой отговаря на въпроси за съзнанието – човешко и божествено, за неговите различни нива и състояния. В тези редове той споделя не просто философските си възгледи, а непосредствените си преживявания и плодовете на собствената си духовна реализация.
Въпрос: Какво представлява съзнанието?
Шри Чинмой: Съзнанието е вътрешната искра или вътрешната връзка в нас, златната брънка вътре в нас, която свързва нашата най-висша и най-просветлена част с най-низшата и най-непросветлената ни част. Съзнанието е свързващото звено между Небето и земята. А къде е Небето? Не е на горния етаж или някъде далече. Небето е в нашето съзнание. Но това, което свързва земята с Небесата, е божественото съзнание. Обикновеното човешко съзнание ни свързва единствено с нещо много, много ограничено, и в същото време мимолетно. Успяваме да фокусираме за секунда съзнанието си върху друг човек, а след това концентрацията ни изчезва. Но когато боравим с вътрешното съзнание, което е безгранично, просветлено, преобразено, тогава нашата концентрация може да продължава много дълго.
Не само духовните личности могат да притежават божествено съзнание. Обикновените хора също го имат, но в тях то е непроявено. Ако практикуват концентрация, медитация и съзерцание по правилен начин, това съзнание ще излезе на преден план и тогава те ще имат свободен достъп до душата, която е цялата Светлина, Мир и Блаженство.
Съзнанието е само едно. То е вместилище и на тишина, и на сила. Когато е вместилище на тишина, то приютява собствената си истинска форма. Когато е вместилище на сила, то проявява своята вътрешна реалност. Тази част от безкрайното съзнание, която е навлязла в грубата физическа същност и е притежавана и използвана от нея, ние наричаме физическо съзнание, витално съзнание и ментално съзнание. В тях присъства малка частица от безкрайното съзнание, но това не е чистото безкрайно съзнание, за което говорим.
Вечната душа и безкрайното съзнание трябва да вървят заедно. Те имат общ приятел – или може да кажем общ баща – и това е животът, вечният живот. Едното допълва другото. Душата изразява своята божественост чрез съзнанието, а съзнанието изразява всепроникващата си сила или тишина чрез душата.
Съзнанието и душата не могат никога да бъдат разделени, докато тялото може безпрепятствено да се отдели от съзнанието. Това, което в човешкия си живот наричаме съзнание, обикновено е само възприятие. Когато усетим нещо фино, ние веднага го наричаме съзнание, но то всъщност е много фино желание. Навлизаме в желанието и тутакси го приемаме за свое съзнание. Всичко в нас, което е едва доловимо и не може да се опише с думи, ние наричаме съзнание. Съзнанието обаче е нещо съвсем различно.
Знаенето и съзнанието също са две напълно различни неща. Ако разговарям с някой човек, ако общувам с него, тогава умът ми узнава за неговите качества. Това е знаене. Но съзнанието не е умствено знаене или разбиране. Съзнанието е вътрешно разкриване или вътрешно състояние на битието. То е нещо безкрайно по-дълбоко и по-съкровено от знаенето.