Какво виждам в моята медитация? В моята медитация аз виждам възможно най-просторният океан от мир и синьо обширно небе вътре в моето възможно най-малко сърце.
За да медитира в сърцето, един начинаещ независимо на каква възраст е, той трябва да се почувства като дете. Умът на едно дете не е развит. На дванадесет, тринадесет години неговият ум започва да функционира на интелектуално ниво, а до тогава то цялото е сърце. Каквото и да види то го приема като свое собствено. То спонтанно се идентифицира. Така постъпва сърцето.
Когато се почувстваш като дете, незабавно усети как стоиш в една градина с цветя. Тази цветна градина е твоето сърце. Едно дете може с часове да играе в градината. То ще ходи от цвят на цвят, но няма да напусне градината, защото изпитва радост от красотата и аромата на всяко цвете. Градината е вътре в теб, и ти можеш да останеш там колкото пожелаеш. По този начин ще можеш да медитираш в сърцето.
Вие не сте нищо друго освен сърце
Почувствайте, че нямате ръце, нямате нос, нямате очи и уши, нямате нищо друго освен сърце. Това сърце не е нужно да бъде в центъра на гърдите; то може да бъде в челото или някъде другаде. Опитайте се да почувствате как цялата ви сила, цялата ви решимост и сила на волята е на едно определено място, вътре в сърцето ви. Почувствайте, че изобщо не съществувате освен на това малко място. Нямате очи, нямате нос и нищо друго. Интензивността ще се появи само когато усетите как вашето цяло същество е концентрирано на едно определено място и не е разпръснато.
Ще можем да имаме повече сила в сърцето като повтаряме, „Аз съм сърцето. Аз съм сърцето. Аз не съм ума.” Силата на сърцето има няколко качества, чистота, красота и усещане за единство. Когато си помислим за един храм, незабавно се сещаме за олтара вътре в него. Сещаме се за цветята, за инсенса, и пр. които са там. Ако не бяха те, храмът щеше да е като всички останали сгради. Но щом споменем думата „храм” незабавно вътре в тялото ни, в нервите ни, в съществото ни усещаме нещо чисто. Нещо повдига съзнанието ни. Какво е това нещо? Това са свещите, ароматичните пръчки, цветята на олтара. В този момент ние си мислим за всичко, което е свързано с чистотата.
Точно по същия начин, когато си помислим за силата на сърцето, неговото най-значимо богатство е чистотата, която то притежава. Когато мислите за ума там няма да откриете чистота. В този момент мислите само за безпорядък и превъзходство; умът или мисли, че сте безполезни или мисли, че останалият свят ви завижда. Няма човек, който да усети или да установи единство с ума. Добрите качества на ума са; спокойствие, яснота и просветление. Но те рядко се откриват.
