Беседа на Шри Чинмой за духовния подход към живота, за това как гледат на живота Изтокът и Западът, за ролята на медитацията в освобождаването на съзнанието.
Скъпи търсачи, скъпи приятели, скъпи братя и сестри, бих искал да изнеса кратка беседа относно живота. Тази тема е едновременно най-позната и най-значима за нас. Всеки човек може да твърди, че е авторитет по този въпрос. Затова съм ви благодарен, че ми дадохте възможност да говоря по тази тема и да ви служа тази вечер.
Може да има философски подход към живота, може да има религиозен подход към живота, може да има духовен подход към живота и накрая може да има Божий подход към живота. Бих искал да обсъдя всеки един от тях от духовна гледна точка.
Философията е два вида. Едната е външната философия, другата е вътрешната. Външната философия се занимава с някои философски книги и остава изключително в менталния свят. Вътрешната философия се занимава със светлината и божествеността и с Небето и земята. Според индийската традиция самата философия е визия, защото санскритската дума за философия е даршан, което означава визия. Ние си представяме вътрешния свят, който се опитва да излезе напред и да прояви себе си във външния свят. Този вътрешен свят е светът на Мира, Светлината и Блаженството. Външният свят, в който живеем, е изпълнен с конфликти, негативност и разрушителни сили. Така че се молим и медитираме, за да изнесем напред вътрешния свят и да заменим външния свят с него. Но от строго духовна гледна точка това не е замяна, а преобразяване. Външният свят не е заменен. Той е преобразен и просветлен от светлината на вътрешния свят.
Нека сега обърнем внимание на религиозния подход към живота. Обикновено има два основни религиозни подхода към живота. Единият е западният подход; другият е източният. Източната религия, особено религията на героичното минало, ни казва, че се нуждаем само от едно нещо: освобождение. Западната религия, основно християнската религия, ни преподава посланието на спасението – спасение от греха. На Изток се учим как да се освободим от ограниченото съзнание и да навлезем в безграничното Съзнание. На Запад се учим как да се издигнем над реалността на греха и влезем в Небесата, за да се насладим на нашата светлина-спасение. Западната религия ни казва че тялото, виталът, умът и всичко, което имаме, е нечисто. За да пречистим тялото, витала и ума, се нуждаем от постоянна молитва. Когато се молим искрено и душевно, нашият Небесен Баща чува молитвата ни и ни дава спасение. На Изток, тъй като нашата цел е да постигнем освобождение от ограниченото тяло, ограничения витал, ограничения ум, ние трябва да практикуваме медитация, защото освобождението можем да постигнем само чрез правилна медитация.
Какво е медитация? Медитацията е съзнателното ни усещане за нещо обширно и безкрайно вътре в нас. Медитацията ни дава Мир, Светлина и Блаженство. С тези Мир, Светлина и Блаженство ние влизаме в нашите тяло, витал и ум, като ги разгръщаме и преобразяваме в широта. Молитвата и медитацията са два подхода, които водят към една и съща цел. Тази цел се нарича съвършенство.
В духовния подход към живота трябва да знаем, че той бива истински и лъжлив. Ако е погрешен подход, тогава искаме да се откажем от живота. Ако е истински подход, божествен подход, тогава нашата духовност ни учи как да приемаме живота и да бъдем осъществени в него. Ако подходът не е истински, ние искаме да оставим настрана членовете на семейството си, искаме да изоставим обществото и самия свят. Казваме, че светът е пълен със страдание, че е изцяло илюзия; ето защо искаме да го напуснем. Но истинският подход е напълно различен; при този подход ние приемаме живота като такъв и го обичаме. Знаем, че светът, в който живеем, е далеч от съвършенство, но ако се откажем от живота, ако отбягваме живота, знаем, че светът винаги ще си остане несъвършен. Затова чувстваме, че е наш дълг да приемем живота, да го обичаме и да го преобразим.
Как преобразяваме живота? Ние преобразяваме живота с нашия вътрешен плач. Има външен плач, както и вътрешен. Когато плачем външно, ние плачем за име и слава и материално благополучие. Когато плачем вътрешно, то е за божествена Любов, божествен Мир и божествена Светлина. Когато получим Мир, Любов и Светлина отгоре, ние започваме да преобразяваме света около нас.
Накрая бих искал да обсъдя подхода на Божията Визия към живота. Няма разлика между подхода на Божията Визия и подхода на Божията Реалност към живота. Ние чувстваме, че визията е едно нещо, а реалността е нещо друго, че визията е на едно място, а реалността на друго. Аз седя тук, а вие седите срещу мен. Вие сте реалността, а аз съм визията. Ние не седим заедно и не сме вътре един в друг; ето защо вие като реалност и аз като визия сме две напълно различни неща.
Но това преживяване е само на физически план. На вътрешен план имаме напълно различно изживяване. Там виждаме Божията Визия и Божията Реалност заедно; там виждаме Божията Тишина и Божия Звук заедно. За нас Бог Творецът и Бог творението са две различни неща. Но когато се молим и медитираме, виждаме, че няма разлика между двете – и двете са част от Бог Безкрая, Бог Вечността и Бог Безсмъртието.
Нашият физически ум се опитва да разбере какво е Бог на земята и какво е Бог в Небесата. Поради тази причина сме създали две отделни съществувания за реалността и визията. Умът не може истински да разбере или дори да схване две отделни неща в едно и също време. Една мисъл трябва да следва друга. Не можем едновременно да наблюдаваме две неща с еднаква концентрация – едното ще получи повече внимание от другото. Но когато се молим и медитираме, виждаме едновременно не само две, а безброй неща. Също така фокусът на концентрацията ни ще бъде равномерно разпределен. А какви са тези безброй неща, които виждаме? Те не са нищо друго, а Бог творението. Чрез нашата молитва и медитация Бог Творецът ни кара да чувстваме, че творението Му и Той Самият са напълно едно. Ние плачем вътрешно, за да се издигнем и да бъдем със своя Небесен Отец, а след това Той ни се усмихва и ни изпраща обратно да вършим Неговата работа тук на земята по Негов начин.
Sri Chinmoy, My Rose Petals, part 7, Agni Press, 1976.
