Въпрос: Бихте ли казали нещо за Вечността и вечния Живот?
Шри Чинмой: Като духовен човек, по силата на вътрешното си осъзнаване мога да кажа, че душата не умира. Ние знаем, че сме вечни. Дошли сме от Бог, живеем в Бог, израстваме в Бог и ще осъществим Бог. Животът и смъртта са като две стаи. Преминаването от живота към смъртта е все едно да влезем от една стая в друга. В момента аз се намирам във всекидневната. В нея разговарям с вас, медитирам, гледам ви. Тук аз трябва да проявя физическото си тяло. Трябва да работя и да бъда активен. Но има и друга стая – спалнята. В нея си почивам и спя. Там не е нужно да демонстрирам съществуването си пред никого. В тази стая съществувам само за себе си.
Нашият земен живот идва от безкрайния Живот, божествения Живот. В този земен живот ние можем да останем на земята за определен период, например петдесет-шестдесет години. Но в това ограничено земно време се съдържа безкрайният Живот. След известно време отново преминаваме през коридора на смъртта в продължение на пет, десет или двадесет години. Когато навлезем в този коридор, душата напуска тялото за по-кратка или по-дълга почивка и се връща в света на душите. Там, ако човек е бил духовен, душата му си възвръща вечния Живот, божествения Живот, който е съществувал преди раждането, който съществува между раждането и смъртта, както и в самата смърт, и същевременно минава отвъд нея. Докато живеем на земята, можем да се установим в царството на вечния Живот чрез своя стремеж и медитация. Но ако само влезем в безкрайния Живот, ние няма да го притежаваме. Трябва съзнателно и постоянно да израстваме в него. Когато започнем живот на медитация, тя трябва рано или късно да стане неделима част от всеки един миг на живота ни. А когато сме в състояние да медитираме двадесет и четири часа в денонощието, ще започнем постоянно да вдишваме безкрайния Живот. Във вътрешното си съзнание ще се слеем с душата си. Когато живеем в душата, смъртта не съществува. Има само една постоянна еволюция на съзнанието, на стремящия се живот. Когато живеем в тялото, смъртта присъства във всеки един момент. Щом в ума ни навлезе страх, ние мигновено умираме. Още щом негативната сила се появи, ние умираме. Колко пъти умираме всеки ден! Страхът, съмнението и безпокойството непрекъснато убиват вътрешното ни същество.
Смъртта е неизбежна, защото в настоящия момент тялото ни е несъвършено. То отказва да израства божествено и безспирно. Не се отваря към вечния Живот. Но ние няма винаги да страдаме от това ограничение. Тялото ще стане по-съзнателно, самото то ще се стреми да спуска все повече и повече Светлина, Блаженство, Мир и Сила в своето външно и вътрешно съществуване, и накрая ще израсне в съвършенство. Тогава вече смъртта няма да е неизбежна.
Всъщност самата смърт ще умре. Сега тялото умира, а душата си почива. Но тя не забравя да отнесе със себе си есенцията на преживяванията, които е имала на земята сред живите. Докато си почива, душата усвоява есенцията от миналото. Когато този процес привърши, тя започва да се подготвя за ново пътешествие. Избира новото си въплъщение, новата среда, новите обстоятелства, новата си личност и мисия. След което тя се среща и разговаря с Всевишния и с Неговото божествено одобрение се спуска във физическия свят.
Раждането и смъртта са неделими. Раждането предхожда смъртта, смъртта следва раждането. Това, от което се нуждаем, за да свържем раждането и смъртта, е животът. Звучи невероятно, но този живот е съществувал преди нашето раждане, съществува между нашето раждане и смърт и ще продължи да съществува и след нашата смърт, разпервайки широките си криле във Вечността, Безкрая и Безсмъртието. Напредналият търсещ вижда и чувства, че във всеки миг изживява ново рождение и нова смърт, докато душата му се придвижва от една опитност към друга. Когато тялото, виталът и умът живеят в душата и преживяват – всъщност стават – нескончаема опитност на Всевишния, само и единствено тогава вечният Божествен Живот ще проникне в цялото ни човешко съществуване.

Въпрос: Адът наистина ли е място във виталните светове, или е просто ниво на съзнание?
Шри Чинмой: На физическо-ментално ниво адът е място. То е преживяване за витала. Ако водите лош живот, ще трябва да минете оттам. Там има истинско страдание, неописуемо страдание. Особено за самоубийците страданието е безкрайно по-тежко, отколкото да бъдеш изпържен жив в мазнина. Мъчението, през което преминават самоубийците във финия физически и витален свят, е невъобразимо и непоносимо. Те дълго време няма да се преродят отново. След като страдат във виталния свят години наред, когато накрая отново успеят да се преродят, те може да имат сериозни увреждания: слепота, парализа, физически или психически недъзи и всякакви други неща. И това няма да е само за един живот. Ако не получат прошката на някой духовен Учител или Божията Милост, това ще продължи много прераждания. Освен това те от самото начало ще внесат голям смут в семейството, в което се родят. Например ако един самоубиец се прероди и е с психическо разстройство, това ще създаде сериозни проблеми за цялото семейство. Често тези души увеличават лошата си карма, защото продължават по старому и не се променят. Но ако се спусне Божията Милост или се намеси някой духовен Учител, душата получава помощ. Така че когато живеем в грубото физическо съзнание, в телесното съзнание, адът е истинско място. Ала на най-високо духовно ниво трябва да знаем, че адът, както и раят, са нива на съзнание. Както раят, така и адът започват в ума. В мига, в който помислим нещо добро, в мига, в който започнем да се молим и медитираме и се опитаме да предложим вътрешната светлина, която сме получили от медитацията и молитвата, заживяваме в рая. В мига, в който помислим някому зло, критикуваме го и храним недоброжелателни мисли за него, влизаме в ада. Ние сами създаваме рая, и пак ние създаваме ада. С божествените си мисли създаваме рай. С отрицателните си, недобри, небожествени мисли създаваме в себе си ад. Раят и адът са нива на съзнание, заключени вътре в нас. Когато се потопим дълбоко навътре, ние виждаме, че цялата вселена е в нас. В това физическо тяло се намира финото тяло, а във финото тяло, в сърцето, откриваме битието на душата. Ако оттам навлезем още по-дълбоко, ще видим цялата вселена.

Ако можем да почувстваме,
че не нашият глас,
не нашите пръсти,
а една реалност дълбоко в сърцето ни
дава израз на себе си,
тогава ще знаем, че това е
музиката на душата.

*

Външната музика
идва от външен инструмент.
Вътрешната музика
идва от сърцето.
Името на тази вътрешна музика е
единство.

Музиката е вътрешният или универсален език на Бог. Аз не зная френски, немски или италиански. Но ако звучи музика, сърцето на тази музика влиза в моето или сърцето ми влиза в музиката. В такъв момент не се нуждаем от външна комуникация, вътрешната близост на сърцето е достатъчна. Моето сърце общува със сърцето на музиката и в общуването си ние ставаме едно неделимо цяло.
В духовния свят след медитацията идва музиката, диханието на музиката. Медитацията е тишина, енергетизираща и осъществяваща. Тишината е красноречив израз на неизразимото. Олдъс Хъксли казва: „След тишината, най-близо до изразяване на неизразимото е музиката.”
Тишината е източникът на всичко. Тя е източник на музиката и сама по себе си е музика. Тишината е най-дълбоката, най-удовлетворяващата музика на Всевишния. Тя е като ручей, който струи в една посока и става река, в друга става поток, а в морето се разширява безмерно.
Тишината е гнездо, а музиката е птица. Птицата напуска гнездото рано сутрин и се завръща вечер. Така и в духовния свят божествената музика идва от съкровената душа на тишината.

*

По своята значимост музиката се нарежда след дълбоката молитва или медитация. Медитацията е като пряк път, съкратен маршрут към целта. Музиката е напълно разчистен път: може да е малко по-дълъг, но по него няма препятствия. Ако можем да изпълняваме духовна музика или да я слушаме, силата на нашата медитация нараства. Духовната музика увеличава стремежа ни. По същия начин, ако духовен търсач пожелае да бъде музикант, дори и да няма нужната подготовка, ще може да стане добър изпълнител, защото молитвата и медитацията съдържат всички способности. Може никога да не сте учили музика, но ако се молите и медитирате с цялата си душа, тогава по Милостта на Всевишния в молитвата ви, в медитацията ви, се надига силата на музиката. Тогава можете да си послужите с тази сила по свой начин.
Всеки път, когато звучи духовна музика, ние получаваме вдъхновение и наслада. Музиката може само за миг да повдигне съзнанието ни. Но ако освен това се молим и медитираме, тогава несъмнено сме по-просветлени и удовлетворени от любителя на музиката, който не води съзнателно духовен живот. Всеки духовен музикант съзнателно разпространява Божията Светлина на земята. Бог е космическият Музикант, вечният Музикант, а ние сме негови инструменти. Всевишният е този, който създава нужния инструмент. След това именно Той кара музиканта да свири както е нужно, и именно Той създава музиканта.

*

Музиката на душата, духовната музика, наистина ни помага; тя подхранва нашия вътрешен живот. Музиката притежава огромна сила. С огъня можем да се изгорим, а можем и да сготвим или да направим много други добри неща. Същото е и с музиката. Божествената музика незабавно издига съзнанието ни, докато небожествената тутакси го понижава и се опитва да унищожи нашия искрен вътрешен плач за по-добър духовен живот. Духовният човек веднага се повлиява от тази музика. Така че музиката може да промени съзнанието ни, стига тя да идва от сърцето и да влиза в сърцето. Музиката, която докосва самите дълбини на сърцето ни, може да издигне нашето съзнание.

*

Нашите сетива са неспокойни. Затова умът ни страда. Нашият ум е изпълнен със съмнения. Затова сетивата ни страдат. Умът не е способен да обуздае или дисциплинира сетивата. Тук музиката идва на помощ на ума. С нейната подкрепа умът обуздава и дисциплинира сетивата и ги прави съвършени инструменти, за да бъдат те изпълнени с мир, светлина и блаженство свише.
От друга страна, когато умът гъмжи от съмнения, когато той пие жадно отровата на съмнението, сетивата не са способни да влеят вяра в ума. И тук музиката отново се притичва на помощ. Сетивата са подпомогнати от музиката, за да се преобразят и просветлят. Когато те са спокойни и тихи, съмняващият се ум е напълно трансформиран и става едно неделимо цяло със сърцето, което е само възприемчивост. В такъв момент нашият Вътрешен Водач – Върховният Музикант – може да прояви Себе си благославящо, мощно и безгранично. Когато Той проявява Себе си във и чрез нас, божествената музика става неделима част от нашето съществуване и ние израстваме до пълно Съвършенство. Във и чрез нас Върховният Музикант твори нов свят. Ние се превръщаме в самата божествена музика и една нова картина на Божията трансцендентална Реалност се разкрива във и чрез нас.

Въпрос : Може ли да се изпълнява духовна музика по време на медитация?

Разбира се, макар да зависи от човека, който медитира. На света има много търсачи, които медитират изключително добре, но не са развили усет за музиката. Слухът им не е трениран, затова не можем да очакваме, че ще променят природата си за една нощ. Те или са лишени от способността да вникнат в музиката, или имат аскетично отношение към нея. Психическата музика не е широко призната и много малко хора ценят музиката на душата. Те я възприемат като нещо чуждо, което навлиза в съзнанието им. Но всъщност това е техният вечен обитател, душата им, която дълбоко вътре чака да излезе наяве.
Ако по време на дълбока медитация се изпълнява божествена музика, тя засилва медитацията и незбавно помага за издигане на съзнанието. Ако обичате музиката, тогава изпълнението на духовни песни или мантри по време на вашата медитация вкъщи несъмнено ще ви е от помощ.

Въпрос : Ако по време на съня ни звучи запис на духовна музика, това ще ни помогне ли по някакъв начин?

Когато спите и звучи духовна музика, вашият фин витал, фина физика и фин ум ще ú се наслаждават. Но за физическото ви тяло може да е трудно да я оцени, защото то иска пълна тишина. Макар че душевната музика ще внесе чисто, вътрешно безмълвие, физическото тяло желае тишина, лишена от какъвто и да е външен звук.
Ако пуснете записа много тихо, той определено ще подпомогне фината физика и финия витал, които не спят.
Много, много пъти, когато тялото спи, фината физика и финият витал не спят. Те се движат, скитат насам-натам. Посещават приятели и врагове. За тях моята музика определено е източник на радост. Така че за фината физика, финия витал и финия ум тя несъмнено е от помощ. Но за грубото физическо тяло, което се опитва да спи, тя може да е пречка, напаст.

*

Душевната музика дарява наслада, а не витална възбуда. Виталната възбуда е едно, а насладата на душата е нещо друго. Тази наслада е много силна, много интензивна, но същевременно не предизвиква някакво небожествено, сетивно удоволствие в тялото. Тя само увлича, отнася цялото същество към Висшето, и тогава, щом балонът се пръсне, вие плувате в море от блаженство.
Душевна е онази музика, която незабавно издига нашето съзнание към Абсолюта, към Висшето. Но обикновената, витална музика може да смъкне съзнанието ни. За кратък миг или няколко часа изпитваме някакво удоволствие, но след това удоволствието ни повлича в низшето витално съзнание. Душевната музика ни отвежда в света на стремежа. От стремежа навлизаме в света на осъзнаването, където вътрешното ни същество се изпълва със светлина и наслада.

*

Душевна е тази музика, която иска рано или късно да трансформира съзнанието ни. Тя ни отнася в Универсалното Съзнание и ни дава чувството, че сме в съзвучие с най-високото, с най-дълбокото, с най-далечното. Тя ни кара също така да почувстваме, че Самият Бог е Върховният Музикант.
Душевният звук носи незабавна радост и незабавно саморазширяване. Това не е егоцентрично саморазширяване; то е нещо божествено, върховно, универсално. Душевният звук е като музика, създадена за всички. С нея „аз”-ът изчезва. В душевния звук няма „аз”, а само „ние”. Другите звуци се издават от индивид за индивид, но душевният звук е породен от Универсалното в нас, от Вечното в нас, от Абсолютното в нас. Душевният звук произхожда от Вечността и е отправен към Безкрайността и Безсмъртието. По този начин отличаваме душевния звук от другите звуци. Те произлизат от индивидуалното, а душевните звуци – от универсалното.

*

Човешкият музикант свири, за да стане велик. Божественият музикант първо става добър, а след това свири божествено, като безусловно и с цялата си душа предлага резултатите на своя Възлюбен Всевишен.
Трябва да знаете, че ако изпълнявате музика от виталната сфера, вие просто мамите себе си. Музиката, вдъхновена от областта около и под пъпа, е витална. Музиката на сърцето е психична, а тази, която извира от самите глъбини на сърцето, дълбоко отвътре, идва от душата. Ако можем да почувстваме, че не гласът ни, не пръстите ни, а една реалност дълбоко в сърцето ни дава израз на себе си, тогава ще знаем, че това е музиката на душата.
Когато изпълняваме душевна музика, ние издигаме съзнанието си много бързо. Душевната музика е форма на стремеж, форма на медитация. Естествено, всички търсачи на безкрайната Истина биха изпълнявали душевна музика, и трябва да знаят, че когато я изпълняват, те съзнателно тичат към предопределената си цел.

*

Водата символизира съзнание. Съзнанието, също като водата, е неутрално. Най-важно е какво слагаме във водата. Ако е нещо невинно, чисто и божествено, ние изпитваме радост. Но ако хвърлим във водата нещо небожествено, отровно и разрушително, щом пием от нея, ще умрем. Само от нас зависи с какво ще смесим водата, преди да я изпием. Ако музиката, която чувате, издига съзнанието ви, ще знаете, че това е духовна музика. Понякога музикантът има стремеж и същевременно изпълнява духовна музика; тогава ви е провървяло, защото получавате и двете.
Музикантите трябва да предлагат нещо ново, да дават на света музика, идваща направо от душата, музика, която ще помага на човечеството да издигне съзнанието си – не произведения, познати от много и много години, а нещо, което хората не са виждали, чувствали или чували.
Виталната музика е изиграла ролята си, особено в западното полукълбо. Но това не е музиката на душата. Музиката на душата е нещо съвсем различно. Един ден светът ще цени тази музика, ще ú се възхищава и ще благоговее пред нея.
Музиката е от Бог и е за Бог, не е от виталния свят и за виталния свят. Истинската музика, божествената музика, ви връща при Бог, Върховния Музикант.

Аз пея, защото Ти пееш.
Усмихвам се, защото Ти се усмихваш.
Защото Ти свириш на флейта,
аз станах Твоя флейта.
Ти свириш в дълбините на сърцето ми.
Ти си мой, аз съм Твой:
единствената ми самоличност е тази.
В едничка Форма Ти си
моите вечни Майка и Баща,
и луна-Съзнание,
и слънце-Съзнание всепроникващо.

Пеенето незабавно ни вдъхновява и пробужда дремещата в нас душа. Ако пеем божествена песен, душевна песен, тя мигновено внася чистота в нашето същество. Пеенето пречиства ограниченото ни съзнание и ни носи всеобща Хармония. В ежедневието си постоянно нарушаваме всеобщата Хармония, но когато пеем, ние изграждаме и творим тази всеобща Хармония във и около нас.

Ако сме в състояние да пеем, ще можем да внесем най-чистото съзнание и съвършена хармония в своята природа. За душата ни няма по-голяма наслада от душевното пеене.

Когато пея, аз опитвам да се свържа с Бог и да му предложа това, което имам и което съм. Старая се да предлагам себе си с най-голяма съпричастност чрез всяка песен, която пея. Опитвам се да предам значението на думите чрез гласа си. Има много певци с изключителни гласове и певчески способности. Аз не мога да се сравнявам с тях. Но съм чувал немалко такива певци, които не чувстват живия дъх на думите, когато пеят. Техните красиви, звучни гласове предават мелодията, ала дълбочината и истинският смисъл на текста не достигат до нас.

Някои хора изобщо не притежават хубав певчески глас, но Бог дълбоко цени гласа им, защото пеят душевно. Някой може да е велик певец, но да пее без никакъв стремеж или посветеност. Бог държи най-много на тези, които пеят душевно.

Ако пеем мантри, се храни нашето психическо същество, което е представител на душата. Майката винаги храни детето си, щом то огладнее. Подобно на това, ние трябва да храним душата, божественото дете в нас, като пеем мантри или медитираме. Когато душата се храни постоянно, тя излиза на преден план и за птицата душа става възможно да лети в небето на Безкрайността и Вечността.

Когато пеем, тряба да ставаме едно цяло с вътрешния певец. Външно може да сме много изкусни в музиката, но ако не сме способни да станем едно цяло с вътрешния певец, пеенето ни няма да е душевно.

Песента и певецът трябва да са неделими. Ако изпълнителят на духовни песни изживява това, което пее, Бог ще бъде жива Реалност всяка секунда. В противен случай Бог ще остане в безкрайното синьо небе, а певецът ще си е долу на земята. И тогава ще има зейнала пропаст между Божиите Нозе и главата на певеца.

Щом един певец търсач запее душевно, той незабавно усеща, че е безсмъртен, или поне че ще остане на земята много, много години. А щом същият певец се отдаде на рояка от мисли, светът с многобройните дела и проблеми нахлува в ума му и го прави слаб. Тогава той вижда, че смъртта му бързо наближава. И така, когато пее душевно, той чувства, че се е слял с Безсмъртието.

Докато пеете, трябва да мислите едновременно за тялото на песента и за нейната душа. Тялото ú е всяка дума от текста. Нужно е да познавате добре значението на песента и да извиквате образа в ума си.

Ако можете да медитирате пет или десет минути преди пеенето, медитацията ще ви даде душевния аспект на песента. Дори да не сте медитирали, понякога е възможно, докато извиквате в ума си образа на всяка дума, все пак да получите душевния аспект. Но за това трябва да сте голям търсач.

Ако изведете на преден план аспекта на душата и същевременно символично изведете напред аспекта на тялото, песента става наистина душевна. В такъв момент слушателите непременно ще почувстват душата в музиката. Те ще видят в лицето ви божествената реалност. Понякога вашата душа стига до външното ви лице и то засиява. Тогава публиката не вижда нищо освен душата.

Музиката е медитация,
ако се пее душевно от добри певци,
или дори ако се пее лошо
от певци с душевни сърца.
*
Не как пееш,
а за Кого пееш
е от първостепенно значение.
*
Изпей една песен от душа.
Незабавно ще се изпълниш
от глава до пети
с огромно вътрешно щастие,
и това щастие е истински напредък.

Из книгата “Източникът на музиката” (The Source of Music, Sri Chinmoy, Aum publications, New York, 1999)

Шри Чинмой говори за благодарността на 16 януари 1994г.

Ако нещо на земята е наистина красиво, наистина значително и наистина плодотворно, ако нещо на земята може да крепи златното свързващо звено между нас и Бог, нашия Източник, то това нещо е благодарността. Мили мои, казвам ви, ако имате зрънце искрена благодарност и ако съхраните тази благодарност като най-голямата скъпоценност в живота си, тогава диханието на тази благодарност ще ви запази живи в Сърцето на Бог, вашия Господ Всевишен.

*

Уверявам ви, ако поддържате жива благодарността в сърцето си, красотата и уханието на това божествено качество ще ви спасят от духовен упадък и разруха.

*

Говоря за искрената благодарност – онази благодарност, чието живо присъствие можете да усетите единствено в сърцето си. Ако почувствате, че благодарност е вашето вътрешно и външно име, ако почувствате, че благодарност е единственото ви име, тогава вашата благодарност незабавно ще излезе на преден план и ще установи неделимото си единство с реалността на единството ви с Бог.

*

Благодарността е изключително мощно оръжие във вашия живот. Няма нищо небожествено, от което да не можете да се избавите чрез благодарността в живота си. И също така няма нищо божествено във вашия живот, което да не можете да увеличите до безкрайност със силата на благодарността си. Има само едно нещо, от което се нуждаете, за да увеличите своята божественост, и това е благодарността.

*

Ако благодарното дихание на сърцето ви работи добре, тогава го запазете така завинаги. Това е без съмнение правилният начин да бягате бързо, по-бързо, най-бързо към предопределената цел.

*

Благодарността не е просто дума, не е само идея. Тя е живото дихание на вашето истинско съществуване на земята. Няма нищо, което Бог не би сторил за вас, ако наистина ви е скъпо диханието на благодарността във вашето устремено сърце.

*

Ако успявате винаги да запазите диханието на благодарността си, тогава нищо не ще може да застане на пътя ви и никой не ще ви попречи да постъпвате както трябва и да бъдете каквито трябва: най-съвършени инструменти на нашия Господ Възюбен Всевишен.

*

Благодарност, благодарност, благодарност. Вие не познавате душата, не познавате Всевишния. И на този етап от духовното ви развитие не е нужно да ги познавате. Но благодарността трябва да познавате, ако искате да се свържете със собствената си Върховна Висота, със Всевишния. Ако искате да установите връзка с Истинското във вас, тогава трябва да приемете за свое, напълно свое, диханието на благодарността си.

Откъсите са от книгата Sri Chinmoy Answers, Part 1, NY, Agni Press, 1995.

Предлагаме ви мисли и афоризми на Шри Чинмой за духовните качества, които извисяват човешкото съзнание, приближавайки ни към божествената цел на нашето земно съществуване.

 

ЛЮБОВ

Любовта е тайният ключ, с който човешкото същество може да отвори Дверите на Бог. Където има любов, чиста любов, божествена любов, там има удовлетворение.

Какво е любов? Ако любовта означава да притежаваш някого или нещо, тогава това не е истинска, нито пък чиста любов. Ако любовта означава да се раздадеш, да се превърнеш в едно цяло с всичко, с човечеството и с божественото, това е истинска любов.

Светът съществува, защото на земята все още има любов. Ако светът остане без това божествено качество, тогава на земята няма да съществува нищо. Нека обичаме Единствения, корена на дървото. Тогава ще видим, че клоните и листата на дървото също чувстват нашата любов.

Истината е във всичко,
но любовта е всичко.

Човек трябва първо да обикне себе си. Грешат тези, които казват: “обичай първо човечеството, после мисли за себе си”. Любовта, спонтанната любов, трябва първо да израсне отвътре. Не можем да отгледаме любов в супермаркета или в метрото. Любовта трябва да бъде отгледана тук, дълбоко в нас. Когато видим и почувстваме любовта и се превърнем в нея, само тогава ще можем да предложим любовта си на останалото човечество.

Когато истинската, висшата, най-просветлената ни част излезе наяве, тогава наистина обичаме себе си. обичаме се, защото знаем кои сме. Любовта не е някакъв външен подтик или действие. Любовта е живот, а самият живот е спонтанен нектар и наслада.

Следвай
любовта на сърцето си.
Щастието в живота
ще следва теб.

Ако чувствате, че не знаете как да обичате себе си, представете си само, че сте влезли в градина с множество цветя. Изберете едно цвете, което ви харесва, и се приближете до него. Възхитете се на красотата му и вдъхнете неговия аромат. След това просто си повторете няколко пъти: “Бих искал да съм чист и красив като това цвете.” След пет минути се опитайте да си представите, че една мъничка частица от красотата на цветето е проникнала във вас. После постепенно се постарайте да почувствате, че всички добри качества, които виждате в цветето – неговата красота, чистота, аромат и така нататък – са навлезли във вас.

Сега си спомнете колко много сте обичали това цвете и колко радост ви е донесло то. Отначало то е съществувало отделно. Но малко по малко вие сте вложили неговата красота и реалност в собственото си тяло и в собственото си сърце. После опитайте да почувствате, че нямате тяло, нямате ум, нямате нищо. Мислете за себе си само като за това тъй красиво цвете. Вие сте се превърнали в това прекрасно цвете и затова непременно ще се възхитите на себе си и ще се обикнете така, както сте обикнали цветето.

Свещената врата на тайната
сега е широко отворена:
удовлетворяващата сърцевина на екстаза
ще бъде моя,
ако мога да обичам себе си
спонтанно.

Трябва да знаете къде най-често живее любовта. Обикновено тя живее в сърцето, не в ума. Ако имате къща, вие знаете, че има една определена стая, било то дневната, кухнята или спалнята, където прекарвате най-много време. Влизате във всички стаи, но през повечето време сте в тази. Любовта е през повечето време в сърцето. Ако зная, че тук има вода, ще копая дълбоко и ще я открия.

В дълбоката си медитация
аз ясно чувам гласа на моята душа,
която нежно звъни с божествена любов.

Можете да бъдете по-възприемчиви към божествената любов, ако всеки ден успявате да почувствате, че вашият Източник е целият любов и че сте на земята, за да предлагате непрестанно в мислите и в делата си любовта, която вече притежавате. Всеки миг имате множество мисли, затова можете да дарявате любов с всяка своя мисъл. Всеки път, когато правите нещо, можете да чувствате, че това действие не е нищо друго освен израз на любов.

Именно сега е изключително важно за живота ви да дарявате любов чрез мисъл и действие. Ако успявате да почувствате, че докато мислите и действате предлагате любов на човечеството, на света около вас, тогава ще бъдете по-възприемчиви за вселенската любов.

Да служиш
и никога да не се изморяваш
е любов.