Божествената любов е спонтанна. Тя не е като сграда, която можем да построим с тухли и хоросан. Ние виждаме едно цвете и веднага обикваме цветето. Съзираме едно дете и незабавно изпитваме любов към него. Ние обичаме някого или нещо, защото сме привлечени като с магнит от този човек или предмет.

Ако наистина обичаме нещо, това означава, че притежаваме способността да обичаме и нещо друго.  любовта е един вид способност за разширяване. Като дете аз обичам днес майка си и баща си, а утре ще обичам братята и сестрите си. После, когато тръгна на училище, ще обичам учителите. Постепенно ще се науча да обичам моя град, област, страна, а после и целия свят. Но аз започвам с любовта към едно нещо, което ми е много близко, а оттам кръгозорът ми се разширява, докато накрая обикна целия свят.

За детето майката е цялата вселена. После, когато порасне, полезрението му се разширява. Това не означава, че то обича майка си по-малко, а че малко по малко се научава да вижда в своята майка целия свят.

Любовта разширява,
любовта увеличава,
любовта разхубавява
и любовта обединява
сърцето на търсещия.

Всеки миг ние виждаме пред себе си бариера между едно човешко същество и друго – непреодолима стена между двама души. Не можем да общуваме подобаващо, с цялото си сърце и душа. Защо? Защото не ни достига любов. любовта е нашето неделимо единство с останалия свят, с цялото творение. Тази непреодолима стена можем да разрушим със силата на нашата душевна любов.

Когато видите, че недостатъците и лошите качества на някой човек са очебийни, опитайте се веднага да почувствате, че тези негови недостатъци и лоши качества не го представляват напълно. Неговото истинско аз е безкрайно по-добро от онова, което виждате сега. От друга страна, ако наистина искате да обичате човечеството, тогава трябва да го обичате такова, каквото е сега, а не да чакате то да достигне определено ниво. Ако човечеството трябва да стане съвършено преди да можете да го приемете, тогава то не ще се нуждае от вашата любов, ласка и грижа.

Именно сега, в своето несъвършено състояние на съзнанието, човечеството се нуждае от вашата помощ. Давайте на човечеството безрезервно дори и най-незначителната и ограничена помощ, с която разполагате. Това е златна възможност.

Не се опитвай да промениш света.
Не ще успееш.
Опитай се да обичаш света.
Ето, светът е променен,
променен завинаги.

Ако изпитвате любов към някого, няма да се карате и да се биете с него. И ако той изпитва любов към вас, кой ще се бие? Хората се бият, защото в сърцата им няма мир. Ако някой вътрешно усеща, че е слаб, той се опитва да прикрие слабостта си, като проявява агресия. Опитва се да покаже колко е силен.

Ако се чувствам вътрешно силен, аз няма да се бия с теб. И ако ти се чувстваш вътрешно силен, няма да се биеш с мен. Малкото дете отива и щипе по-големия си брат или го удря. Защо? То иска да покаже, че е по-силно от брат си. Големият брат вече знае, че е по-силен от малкото си братче. Затова му прощава от състрадание. Той казва: „Не, не искам да се бия с теб.”

Ако имаме мир, тогава имаме любов. И ако имаме любов, имаме мир. Ще стане ли дума тогава за караници и битки? Всички, които искат да станат добри хора, споделят една и съща философия: любов, любов, любов.

Вълните на нощта-омраза
могат лесно да се изгубят
в морето на единството-любов.

Може би смятате, че любовта не е достатъчно силно оръжие, докато омразата е като остър нож. Не. Силата на любовта е безкрайно по-голяма от тази на омразата, защото когато обичате някого, неговите божествени качества ще трябва да излязат на преден план.

Да кажем, че някой ви е причинил нещо отвратително. Какво ще поискате тогава? Да го накажете и да го ударите. Но какво ще стане, когато го ударите? Във вас има нещо, наречено съвест. Тази съвест ще започне да ви гризе. Ще си кажете: „Какво направих? Вярно, тй постъпи зле, но сега аз сторих нещо по-лошо. С какво тогава съм по-добър от него?”

Ако някога се осмелиш
да се бориш с омразата,
тогава има само едно оръжие:
любовта.