Трябва да чувствате, че вашите човешки събратя са неделима част от собственото ви съществуване. Аз имам две очи. Ако лявото ми око не вижда така добре, както дясното, сърдя ли му се и изтръгвам ли го от тялото си? Държа ли лявото си око затворено или покрито и казвам ли му: “Няма да ти давам да гледаш”? Не! Аз просто приемам, че лявото ми око има по-малки възможности от дясното, но все пак е част от мен. Когато трябва да гледам нещо, си служа и с двете очи, а по-силното око естествено върши повече работа.

Трябва да се отнасяте към околните като към части на собственото си тяло. Без тях вие сте незавършени. Може да смятате, че не са ви нужни, но и те имат да играят своя роля. Вашият палец е много по-силен от кутрето, но и то служи за нещо. Ако искате да свирите на пиано или да печатате на машина, ще ви трябват всички пръсти. Бог е създал човешката ръка с пет пръста и макар някои да са по-къси и по-слаби от другите, всички те са необходими, за да бъде ръката съвършена.

Ако искате неограничени постижения и неограничено съвършенство, трябва да обърнете внимание на своето по-обширно аз; трябва да обичате човечеството и да го приемате за свое, напълно свое.

Бъди универсален в своята любов.
Ще видиш, че вселената
е въплъщение
на собственото ти съществуване.

Вие можете съзнателно да давате на другите чиста любов, ако чувствате, че когато разговаряте с тях или мислите за тях, им давате частица от своя жизнен дъх. И вие дарявате този жизнен дъх затова, защото се усещате като едно неделимо цяло с останалия свят. Когато има единство, всичко е чиста любов.

Всеки миг трябва да сме много внимателни дали човешка или божествена любов е проникнала в нас или действа във и чрез нас. Ако дадем нещо на някого и после очакваме отплата, защото смятаме, че човекът е длъжен да ни даде нещо в замяна, то става дума за човешка любов. Но ако дадем нещо безусловно, това е божествена любов. В божествената любов даваме заради самото даване и оставяме на другия да  реши дали да ни даде нещо в замяна или не. Това е безусловна любов, божествена любов.

Ако някой те помоли за услуга,
знаеш ли какво всъщност
даваш на този човек?
Ти му даваш
изключителната сила на своята любов.

Как можем да придобием истинска любов към човечеството? За да го обичаме, трябва да отидем при Източника. Източникът не е човечеството; Източникът е божественото. Ако можем да стигнем до Източника и да обикнем божественото, ще видим, че божественото не е отделно от нашето истинско съществуване. Когато обичаме себе си по божествен начин, не емоционално или егоистично, ние се обичаме, защото Бог диша в нас, защото Бог желае да осъществи себе си във и чрез нас.

Ако сте напълно съзнателни за тази истина, тогава ще виждате човечеството вътре в себе си. Човечеството не е наоколо, не е извън вас, то е във вас. Ако станете едно цяло със своето божествено съществуване, ще видите, че във вас се е побрало цялото човечество. Което е във вас, ви принадлежи; което е извън вас, не е ваше. Можете да помогнете за осъществявнето и просветляването само на това, което е вътре. Затова трябва да чувствате, че човечеството е вътре във вас. Тогава ще можете да му помагате искрено и резултатно.

Аз себе си не ще зова,
не ще зова.
В дъбравата на своето сърце
щом себе си съзра,
ще се обичам и ще се обичам.
Ще бъда сам свой гост,
съкровище най-ценно.
В освободеното сърце на път ще тръгне
светлина всевишна.

В божествената любов има защита. Малкото дете може да бъде изкушено от света. То стои пред водоема и гледа към едно хвърчило. Хванало се е за ръката на майка си, ала толкова се вълнува, че се пуска и пада във водата. Но ако майката държи детето, тогава не е възможно детето да падне в морето на невежеството. Ако светът на изкушенията привлича детето и ако то се държи за майката, може да падне. Но ако майката държи детето, тогава то няма да може да навлезе в света на изкушенията. Така спасява божествената любов. В божественото винаги присъства безопасност и сигурност.

Само чрез любовта ставаме едно цяло. В мига, в който се страхуваме от някого, неговата реалност и нашата реалност се разделят. Детето не се нуждае от почитание, не му е нужно да демонстрира почитание, защото то знае, че притежава любов, която е безкрайно по-действена. И не е нужно детето да докосва нозете на баща си всяка секунда. Щом покаже на баща си своята любов, своето сърце, това е достатъчно.

Когато детето си играе в калта и внезапно го повикат, то не се страхува, че майка му ще го бие, защото е мръсно. Ще изтича при майка си и тя незабавно ще приеме неговата кал, неговата мръсотия като своя. Ще измие детето, за да покаже на другите, че и нейният син е много чист. Трябва да гледаме на Бог по този начин. Независимо колко много небожествени неща вършим, ние тичаме при Него и чувстваме, че Неговото Състрадание ще ни пречисти незабавно.

Бог Бащата
изпитва особена любов
към пробуждащото се дете
в моето сърце.

Божествената любов няма изисквания. Тя е спонтанна и неспирна, неограничена във всяко отношение. Тя е като слънцето. Слънцето е за всеки. Всеки може да се възползва от слънчевата светлина, но ако държим вратите и прозорците си затворени, какво може да стори слънцето?

Всеки миг божествената любов ни просветлява, а в просветлението виждаме пълното осъществяване. В божествената любов няма притежание, а само чувство на единство. Това единство може да навлезе в животно, в цвете, в дърво или дори в стена. Когато изпитваме божествена любов към някого, тогава спонтанно възниква неделимо единство. Не е нужен мост, ние просто ставаме едно цяло.

Божествената любов ни казва, че  сме по-велики от всичко, че сме по-големи от всичко; тя ни казва, че животът ни е безкрайно по-значителен, отколкото можем да си представим.

Когато силата на любовта
замени любовта към силата,
човекът ще има ново име:
Бог.

Божествената любов е спонтанна. Тя не е като сграда, която можем да построим с тухли и хоросан. Ние виждаме едно цвете и веднага обикваме цветето. Съзираме едно дете и незабавно изпитваме любов към него. Ние обичаме някого или нещо, защото сме привлечени като с магнит от този човек или предмет.

Ако наистина обичаме нещо, това означава, че притежаваме способността да обичаме и нещо друго.  любовта е един вид способност за разширяване. Като дете аз обичам днес майка си и баща си, а утре ще обичам братята и сестрите си. После, когато тръгна на училище, ще обичам учителите. Постепенно ще се науча да обичам моя град, област, страна, а после и целия свят. Но аз започвам с любовта към едно нещо, което ми е много близко, а оттам кръгозорът ми се разширява, докато накрая обикна целия свят.

За детето майката е цялата вселена. После, когато порасне, полезрението му се разширява. Това не означава, че то обича майка си по-малко, а че малко по малко се научава да вижда в своята майка целия свят.

Любовта разширява,
любовта увеличава,
любовта разхубавява
и любовта обединява
сърцето на търсещия.

Всеки миг ние виждаме пред себе си бариера между едно човешко същество и друго – непреодолима стена между двама души. Не можем да общуваме подобаващо, с цялото си сърце и душа. Защо? Защото не ни достига любов. любовта е нашето неделимо единство с останалия свят, с цялото творение. Тази непреодолима стена можем да разрушим със силата на нашата душевна любов.

Когато видите, че недостатъците и лошите качества на някой човек са очебийни, опитайте се веднага да почувствате, че тези негови недостатъци и лоши качества не го представляват напълно. Неговото истинско аз е безкрайно по-добро от онова, което виждате сега. От друга страна, ако наистина искате да обичате човечеството, тогава трябва да го обичате такова, каквото е сега, а не да чакате то да достигне определено ниво. Ако човечеството трябва да стане съвършено преди да можете да го приемете, тогава то не ще се нуждае от вашата любов, ласка и грижа.

Именно сега, в своето несъвършено състояние на съзнанието, човечеството се нуждае от вашата помощ. Давайте на човечеството безрезервно дори и най-незначителната и ограничена помощ, с която разполагате. Това е златна възможност.

Не се опитвай да промениш света.
Не ще успееш.
Опитай се да обичаш света.
Ето, светът е променен,
променен завинаги.

Ако изпитвате любов към някого, няма да се карате и да се биете с него. И ако той изпитва любов към вас, кой ще се бие? Хората се бият, защото в сърцата им няма мир. Ако някой вътрешно усеща, че е слаб, той се опитва да прикрие слабостта си, като проявява агресия. Опитва се да покаже колко е силен.

Ако се чувствам вътрешно силен, аз няма да се бия с теб. И ако ти се чувстваш вътрешно силен, няма да се биеш с мен. Малкото дете отива и щипе по-големия си брат или го удря. Защо? То иска да покаже, че е по-силно от брат си. Големият брат вече знае, че е по-силен от малкото си братче. Затова му прощава от състрадание. Той казва: „Не, не искам да се бия с теб.”

Ако имаме мир, тогава имаме любов. И ако имаме любов, имаме мир. Ще стане ли дума тогава за караници и битки? Всички, които искат да станат добри хора, споделят една и съща философия: любов, любов, любов.

Вълните на нощта-омраза
могат лесно да се изгубят
в морето на единството-любов.

Може би смятате, че любовта не е достатъчно силно оръжие, докато омразата е като остър нож. Не. Силата на любовта е безкрайно по-голяма от тази на омразата, защото когато обичате някого, неговите божествени качества ще трябва да излязат на преден план.

Да кажем, че някой ви е причинил нещо отвратително. Какво ще поискате тогава? Да го накажете и да го ударите. Но какво ще стане, когато го ударите? Във вас има нещо, наречено съвест. Тази съвест ще започне да ви гризе. Ще си кажете: „Какво направих? Вярно, тй постъпи зле, но сега аз сторих нещо по-лошо. С какво тогава съм по-добър от него?”

Ако някога се осмелиш
да се бориш с омразата,
тогава има само едно оръжие:
любовта.

Предлагаме ви мисли и афоризми на Шри Чинмой за духовните качества, които извисяват човешкото съзнание, приближавайки ни към божествената цел на нашето земно съществуване.

 

ЛЮБОВ

Любовта е тайният ключ, с който човешкото същество може да отвори Дверите на Бог. Където има любов, чиста любов, божествена любов, там има удовлетворение.

Какво е любов? Ако любовта означава да притежаваш някого или нещо, тогава това не е истинска, нито пък чиста любов. Ако любовта означава да се раздадеш, да се превърнеш в едно цяло с всичко, с човечеството и с божественото, това е истинска любов.

Светът съществува, защото на земята все още има любов. Ако светът остане без това божествено качество, тогава на земята няма да съществува нищо. Нека обичаме Единствения, корена на дървото. Тогава ще видим, че клоните и листата на дървото също чувстват нашата любов.

Истината е във всичко,
но любовта е всичко.

Човек трябва първо да обикне себе си. Грешат тези, които казват: “обичай първо човечеството, после мисли за себе си”. Любовта, спонтанната любов, трябва първо да израсне отвътре. Не можем да отгледаме любов в супермаркета или в метрото. Любовта трябва да бъде отгледана тук, дълбоко в нас. Когато видим и почувстваме любовта и се превърнем в нея, само тогава ще можем да предложим любовта си на останалото човечество.

Когато истинската, висшата, най-просветлената ни част излезе наяве, тогава наистина обичаме себе си. обичаме се, защото знаем кои сме. Любовта не е някакъв външен подтик или действие. Любовта е живот, а самият живот е спонтанен нектар и наслада.

Следвай
любовта на сърцето си.
Щастието в живота
ще следва теб.

Ако чувствате, че не знаете как да обичате себе си, представете си само, че сте влезли в градина с множество цветя. Изберете едно цвете, което ви харесва, и се приближете до него. Възхитете се на красотата му и вдъхнете неговия аромат. След това просто си повторете няколко пъти: “Бих искал да съм чист и красив като това цвете.” След пет минути се опитайте да си представите, че една мъничка частица от красотата на цветето е проникнала във вас. После постепенно се постарайте да почувствате, че всички добри качества, които виждате в цветето – неговата красота, чистота, аромат и така нататък – са навлезли във вас.

Сега си спомнете колко много сте обичали това цвете и колко радост ви е донесло то. Отначало то е съществувало отделно. Но малко по малко вие сте вложили неговата красота и реалност в собственото си тяло и в собственото си сърце. После опитайте да почувствате, че нямате тяло, нямате ум, нямате нищо. Мислете за себе си само като за това тъй красиво цвете. Вие сте се превърнали в това прекрасно цвете и затова непременно ще се възхитите на себе си и ще се обикнете така, както сте обикнали цветето.

Свещената врата на тайната
сега е широко отворена:
удовлетворяващата сърцевина на екстаза
ще бъде моя,
ако мога да обичам себе си
спонтанно.

Трябва да знаете къде най-често живее любовта. Обикновено тя живее в сърцето, не в ума. Ако имате къща, вие знаете, че има една определена стая, било то дневната, кухнята или спалнята, където прекарвате най-много време. Влизате във всички стаи, но през повечето време сте в тази. Любовта е през повечето време в сърцето. Ако зная, че тук има вода, ще копая дълбоко и ще я открия.

В дълбоката си медитация
аз ясно чувам гласа на моята душа,
която нежно звъни с божествена любов.

Можете да бъдете по-възприемчиви към божествената любов, ако всеки ден успявате да почувствате, че вашият Източник е целият любов и че сте на земята, за да предлагате непрестанно в мислите и в делата си любовта, която вече притежавате. Всеки миг имате множество мисли, затова можете да дарявате любов с всяка своя мисъл. Всеки път, когато правите нещо, можете да чувствате, че това действие не е нищо друго освен израз на любов.

Именно сега е изключително важно за живота ви да дарявате любов чрез мисъл и действие. Ако успявате да почувствате, че докато мислите и действате предлагате любов на човечеството, на света около вас, тогава ще бъдете по-възприемчиви за вселенската любов.

Да служиш
и никога да не се изморяваш
е любов.

Шри Чинмой отговаря на въпроси за ума, сърцето и душата

Въпрос: Защо препоръчвате на хората да пребивават в сърцето, а не в ума?

Шри Чинмой: По много причини казвам на хората да пребивават в сърцето, а не в ума. Сърцето знае как да се отъждестви с най-висшето, с най-далечното, с най-дълбокото. При ума не е същото. Умът се опитва да се идентифицира с даден обект, с някой човек, с нещо ограничено. Но тази идентификация не е чиста, нито пълна. Когато умът се опитва да се отъждестви, той се вглежда в обекта с окото на колебанието и дори на подозрението. Но когато сърцето поиска да се отъждестви с нещо или някого, то прилага чувството на любов и единство. Ако сърцето иска да види нещо, то го вижда безрезервно. Ако умът поиска да види нещо, той се опитва да отлага и да разделя. Сърцето опростява, умът усложнява. Умът несъзнателно получава удоволствие от усложнените и объркани неща, докато сърцето изпитва радост от простите.

В настоящия момент ние разполагаме с човешкия физически ум, обвързан със земното. Но по-висшият разум, озареният разум, интуитивният разум и свръхразумът не са достъпни за нас. Във всекидневието ние използваме своя обвързан със земното физически ум, който постоянно си противоречи. За съжаление, много рядко използваме сърцето, което е изтъкано от любов, състрадание, загриженост, чистота, хармония и единство.

Защо казвам на хората да обръщат повече внимание на сърцето, отколкото на ума? Защото сърцето се разширява. душата представлява нашето просветление и обитава именно сърцето. Тя е нашето съкровище в духовния живот. Единствено с помощта на душата ние можем да напредваме най-бързо във вътрешния живот, а с нея можем да установим контакт само като медитираме върху сърцето. Всички пътища водят до Целта, но има един конкретен път, който ни отвежда по-бързо от останалите. Това е пътят на сърцето. Той е по-бърз, по-сигурен и по-безопасен от всеки друг път.

Ние притежаваме две стаи. Едната е позната като стаята на сърцето, другата като стаята на ума. В момента стаята на ума е тъмна, мрачна, нечиста и нежелаеща да се отвори към светлината. Затова е по-добре да останем в стаята на сърцето, в стоята на светлината възможно най-дълго. Когато почувстваме, че цялото ни същество се е изпълнило с вътрешната светлина, която се намира там, ние ще можем да влезем в стаята на ума и да я осветим. Но ако влезем в потъналата в мрак стая на ума без нужната светлина, ще бъдем уловени в нея и ще станем жертва на невежите, небожествени и подозрителни сили на ума. Ето защо аз съветвам учениците си първо да укрепят вътрешното си същество, като медитират върху сърцето.

В сърцето ние имаме достъп до светлината на душата. Ако се концентрираме върху него, рано или късно тя непременно ще излезе на преден план. Тогава ще узнаем, че притежаваме тази вътрешна светлина и когато пожелаем, ще можем да я използваме. Ще сме в състояние да влезем в стаята на ума и да го просветлим. Но много често ние правим грамадна грешка, като направо влизаме в стаята на ума, виждайки, че там цари объркване и мрак. Добре е да сме наясно дали имаме на разположение необходимата светлина, за да просветлим този мрак. Ако такава светлина ни липсва, следва да посещаваме само стаята на сърцето. Там може да медитираме и да черпим от светлината на душата дотогава, докато станем вътрешно силни. Така че не бива да влизаме в стаята на ума в самото начало на духовното си пътешествие. За да влезем в нея благополучно, ние се нуждаем от увереност, от вътрешна светлина и вътрешна подкрепа от Всевишния.

 

Въпрос: Как да интегрираме ума и сърцето?

Шри Чинмой: Има два начина. Единият е сърцето да влезе в ума, а другият – умът да влезе в сърцето. Нека приемем сърцето като майка, а ума като дете. Или детето трябва да отиде при майка си, която е спокойна, тиха и изпълнена с любов, или майката трябва да отиде при детето, което е все още несигурно, съмняващо се и неспокойно.

Когато майката отиде при детето – което е умът, – то трябва да почувства, че майката, сърцето, е дошла с добри намерения, а именно да успокои ума, да го освободи и да го удовлетвори по божествен начин. Ако съмняващият се и неспокоен ум чувства, че сърцето е дошло да му досажда и че безпокойството е ценност, която би искал да си запази, той е загубен. Ако детето е неспокойно, изпълнено със съмнения и подозрения и подхранва тези небожествени качества, като ги смята за невероятно ценни, какво би могла да направи майката? Сърцето идва с доброто намерение да преобрази съмнението на ума във вяра, както и да направи другите му небожествени качества божествени. Но умът трябва да е готов – нужно е да усети, че сърцето е дошло, за да го промени в положителна посока.

Другият начин е да позволим на детето да премине през всичко негативно и разрушително – страх, съмнение, подозрение, завист, нечистота. Накрая то ще стигне до осъзнаването, че е крайно време да се обърне към някой, който може да му предложи нещо по-добро. Кой е този някой? Майката, сърцето. Майката силно копнее да просветли собственото си дете. Ако умът се устреми, той веднага ще почувства, че сърцето е майка, истинска майка. А сърцето винаги ще чувства, че умът е дете, което се нуждае от напътствия.

И двата начина са ефикасни. Ако умът е готов да учи от сърцето, сърцето винаги е готово да му даде знанието. Майката е готова да помага на детето, да му служи двадесет и четири часа в денонощието. Детето понякога се дразни, не слуша или проявява инат, смята, че знае всичко и няма какво да научи от другите. Но умът трябва да се учи от някого. Дори майката сърце получава знание от някой друг – от душата, която е изтъкана от светлина. Нека наречем душата – баба. От бабата се учи майката, а от майката – детето. душата предава знанието на сърцето, а сърцето учи ума. Ако можем да разглеждаме отношението между сърцето и ума като отношение между майка и дете, това е най-добрият начин да ги интегрираме.

 

Въпрос: Когато говорите за сърцето като център на любовта и място, където пребивава душата, физическото сърце ли имате предвид или “сърце” е просто термин, който използвате?

Шри Чинмой: Аз не говоря за човешкото, физическото сърце, което е просто един орган, нито за емоционалното сърце, което е всъщност виталът. Говоря за чистото сърце, духовното сърце. Някои духовни Учители твърдят, че духовното сърце е в центъра на гърдите, други казват, че се намира малко по-вдясно, а трети – по-вляво. Дори един учител твърди, че духовното сърце се намира малко над центъра между веждите, на мястото, което наричаме трето око. Как е възможно духовен Учител да твърди такова нещо? Именно защото просветленото трето око представлява светлина, както представлява светлина и просветленото сърце. Но според моето лично осъзнаване духовното сърце се намира в центъра на гърдите, в центъра на нашето същество.

Сърцето е като главнокомандващ, а душата е като цар. Когато душата се появи на бял свят, нейната първостепенна задача е да просветли сърцето. Когато душата се оттегли от тялото, главнокомандващият автоматично изгубва цялата си власт. Сърцето иска да остане със своя цар. То не желае да се присъедини към друг цар или друга армия. Във външния свят се случва приятелите да ни предадат, но при душата и сърцето близостта е ненарушима. Физическото тяло понякога не се вслушва в душата, умът и виталът може да я пренебрегват, но сърцето винаги й остава вярно. Освен това сърцето знае как да се отъждестви със сърцата на другите. Излишно е майката да доказва любовта си към детето, като повтаря: “Обичам те, обичам те”. Отъждествяването на майката с детето го кара да чувства, че е обичано. За истинското сърце не е нужно да убеждава – то има силата на единството.

От какво се нуждае душата?

душата се въплъщава, за да придобие опитност. И тази опитност ще бъде цялостна само когато в материята бъде спуснато цялото съвършенство на Божественото.

Всяка душа се нуждае от инволюция и еволюция. Когато душата слиза на земята, това е нейната инволюция. Когато душата се издига, това е нейната еволюция. душата се спуска в най-дълбоката пропаст на несъзнателното. После тя отново еволюира в Сатчитананда: Съществуване-Съзнание-Блаженство – тройното Съзнание.

душата влиза в несъзнателното. В продължение на милиони години тя остава там дълбоко заспала. Внезапно един ден искрица съзнание от вечно надминаващото се Отвъдно отваря окото й и за нея настъпва часът да потърси себе си. “Коя съм аз?” – запитва тя. Отговорът е Тат твам аси – Ти си Това. душата е очарована. Но после отново заспива и потъва в самозабрава. След време изникват и други въпроси: “Чия съм аз?” – Аз принадлежа на Това. “Откъде съм дошла?” – От Това. “При кого се завръщам?” – При Това. “Заради кого съм тук на земята?” – Заради Това.

Така душата получава удовлетворение. Сега е напълно готова за своето пътешествие нагоре – нагоре, все по-нагоре и по-нагоре. Сега започва същинската еволюция на душата. От минералния живот тя навлиза в растителния. След това от растителния преминава към животинския, след което към човешкия, а от човешкия живот се отправя към божествения. Докато е в човешко тяло, душата спуска от горе Мир, Светлина и Блаженство. Най-напред предлага тези божествени качества на сърцето, после на ума, витала и грубото физическо тяло.

От какво се нуждае душата ти? Нуждае се от пълно осъществяване – не на Небето, а тук, на земята. Ако смятате, че това е невъзможно, вие може да продължите да спите още няколко века. Това не е беда. Но ако чувствате, че божественият живот е възможен, душата ви нашепва в ухото: “Стани, събуди се!” Ако чувствате, че той е както възможен, така и практичен, душата усмихнато ви казва: “Върви, напредвай, тичай”. И накрая, ако чувствате, че пълното осъществяване на божествения живот е не само възможно и практично, но и неизбежно, тогава вече ще бъдете призовани от Безсмъртието. Ваша ще стане Целта, ваше ще е Царството на Истината и Блаженството.

По силата на настоящите си знания твърдите, че душата не съществува. Ако има такава, как така не сте я зървали през целия си живот? С най-голямо смирение ви казвам, че вашият жизнен опит не е доказателство, че душата не съществува. Нима можем да видим микробите с невъоръжено око? Не е възможно. Докато не използваме микроскоп, съществуването на микробите е чисто въображение. Но микроскопът ни кара да променим самонадеяното си мнение. Той светкавично разбива твърдата ни убеденост и просветлява тъмното ни невежество. По подобен начин, докато не придобием просветлено съзнание или духовно прозрение, съществуването на душата може да ни изглежда гигантска умствена халюцинация.

Може би се питате дали душата е частица от сърцето ви. Не е. Частица от ума ви? Нелепо. Частица от сетивните ви органи? Абсурдно. Невидима частица от физическото ви тяло? Невъзможно. Какво е тя тогава? Какво представлява душата ви в крайна сметка?

Тя е сияйният посланик на Бог вътре във вас. Тя не знае рождение, нито разруха, нито смърт, Тя е вечна. Тя е безсмъртна.

Вашата душа е уникална. Бог иска да Се прояви и осъществи във вас по един неповторим начин. Той иска да изпълни конкретна божествена Мисия именно чрез вашата душа. И за да осъществи тази Мисия, Той ще използва за Свой избран инструмент вашата и ничия друга душа.

Искате ли животът ви да служи на Бог така, че Той да изпълни Мисията Си? Ако го искате, още тук и сега върнете на душата си нейния трон. Вие сте я прокудили и сте качили на трона на живота си егото. Поканете душата си сърдечно и се слейте с нея. Тогава ще ви напусне страхът, от живота ви ще изчезне невежеството, а накрая ще се освободите и от смъртта. Вечността ще ви приветства, след нея – Безкраят, а накрая ще ви приветства и Безсмъртието.

ДУШАТА ПТИЦА

О, свят на невежеството,
макар да си оковал нозете ми,
аз съм свободен.
Макар да си свързал ръцете ми,
аз съм свободен.
Макар да си заробил тялото ми,
аз съм свободен.
Свободен съм, защото не съм тялото.
Свободен съм, защото съм душата птица,
която лети в Небето на Безкрая,
защото аз съм душата дете,
което мечтае в скута на безсмъртния Цар Върховен.

Официален сайт на Шри Чинмой център

Библиотека с безплатни книги на Шри Чинмой на английски език