Споменът за Божието Име
е небе на съвършенството.
Повтарянето на Божието Име
е слънце на удовлетворението.
Мантрите играят съществена роля в духовния живот. Мантрата е сричка, дума или изречение, божествено изпълнено със сила. Щом бъде придобита чрез повтаряне на мантрата, тази сила може да се използва за божествена или за небожествена цел. Съществуват множество санскритски мантри и всеки има своя мантра. В индийските писания е казано, че ако човек иска умствено просветление, ако иска чистота или някакво друго качество, той трябва да пее мантри.
Джапа означава повтаряне на мантра. Ако повторите „Ом” два, три или няколкостотин пъти, това повтаряне е джапа. При истинската джапа търсачът трябва да повтаря определена мантра, която му е дадена от неговия Учител. Ако няма Учител, тогава личната мантра може да му се разкрие вътрешно. Търсачът би могъл също така да установи вътрешно колко пъти трябва да повтаря мантрата си, ако няма Учител, който да му каже.
Ако последователят на джапа йога се нуждае от чистота, Учителят ще му каже да повтаря определена мантра няколко хиляди пъти на ден. Ако се нуждае от умствено познание, ще трябва да повтаря друга мантра. За всяко божествено качество, желано от стремящия се, той трябва да пее различна мантра. Може да е решил да повтори името на Бог десет или петнайсет хиляди пъти, очаквайки конкретен резултат. Но докато произнася името отново и отново, той може всъщност да си мисли за нещо друго. Липсата на еднопосочна концентрация и душевно внимание при джапа отнема повечето сила на мантрата. Ако повторите Божието име десет хиляди пъти, мислейки за нещо друго, не можете да очаквате резултат. Няма значение колко часа пеете мантри, щом не е искрено и от душа. Но ако го правите както трябва, джапа може да има много голям ефект.
Не е добре да се практикува джапа непосредствено преди лягане. Ако го направите хиляда, две хиляди или три хиляди пъти, умът ще се възбуди, защото тялото иска да навлезе в света на съня. Стремящият се ще повтаря „Supreme, Supreme, Supreme ...” (Всевишни), но само ще работи с ума си като с машина. Ако продължи отвъд своите възможности, умът му ще се възбуди. Тогава той ще страда, защото няма да се наспи добре.
Джапа може да се практикува сутрин или през деня. Но преди лягане следва да се прави само сто, двеста или най-много триста пъти. Ако през деня забравите или нямате желание за джапа, а след това я правите наведнъж точно преди лягане, това е много лошо. Когато медитирате преди да си легнете, ще призовете мир, светлина и блаженство, но ако повторите мантрата хиляда пъти, ще привлечете сила и енергия и ще сте твърде напрегнати, за да заспите.
Понякога ще откриваме, че все още чуваме думата дори след като спрем да я повтаряме. Ако казваме известно време „Supreme, Supreme, Supreme” и после спрем, ние ще чуваме все същото име на Бог да звучи отново и отново в сърцето ни. Устата е неподвижна, но вътрешното същество е започнало да повтаря мантрата естествено и спонтанно.
Строго казано, джапа не е форма на медитация. Тя е призив. С помощта на мантрата можем да призовем Бог да влезе в нашето вътрешно съществуване, в най-съкровеното ни аз.
Всяка мантра дава специфичен резултат. Когато използваме някоя мантра, ние призоваваме определен аспект на Бог да ни дари с мир, светлина, наслада или нещо друго, което искаме или от което се нуждаем. Ако успеем да медитираме добре в продължение на десет или петнадесет минути, ще постигнем същото, защото ще навлезем в безкрайната шир на мира, светлината и насладата, където душата ни може да пие всичко, от което има нужда или което желае.
Но когато стремящите се не могат да се потопят в най-дълбоката си медитация, защото умът е неспокоен, това е възможност да използват мантра. Всеки може да повтаря „Supreme”, „Ом”, „Господи” в продължение на няколко минути преди медитация. Мантрата трябва да се повтаря бавно и на глас. Ако искате бързи реултати във вътрешния си живот, повтаряйте някоя мантра поне половин час всеки ден без изключение: петнадесет минути сутрин и петнадесет минути вечер.
Има два вида мантри. Едните се наричат dhvani-antak, което означава „със звук”. Такава мантра е породена от звук. Другият вид се нарича „varnantak”, което означава „написан”. Такава мантра се нарича беззвучна. Когато два предмета се ударят, чуваме звук. Но ние долавяме Ом, anahata nada или беззвучния звук, в самите дълбини на сърцето си. Ahata означава с удар, anahata – без удар. Varnantak и anahata означават едно и също.
В Индия имаме много мантри. В „Бхагават Гита” Шри Кришна казва, че Гаятри мантра е най-добра. Нейното значение е следното: „Ние медитираме върху трансценденталното величие на Върховното Божество, което е в сърцето на земята, в живота на простора и в душата на Небесата. Нека То насърчи и просветли нашите умове.” Казват, че ако човек повтори тази необикновена мантра сто хиляди пъти, тогава всичките му желания ще се изпълнят. Всяко желание, всеки стремеж, независимо колко е силен, ще се изпълни.
В човешкото тяло има шест главни физически центъра. Тези центрове всъщност се намират във финото тяло. За всеки от тях има семенен звук или мантра. Всяка една дума е състояние на съзнанието, а във всяко състояние на съзнанието присъства определен символ, например цвете или животно.
Центърът в основата на гръбнака се нарича Муладхара. Ако напредналият търсач повтаря семенната дума лам, фокусирайки цялото си внимание в основата на гръбнака, с течение на времето той ще отвори този център и ще бъде дарен със силата да лекува болести.
Няколко пръста по-нагоре, в областта на далака, е центърът Свадхищхана. Този, който се концентрира върху него и повтаря мантрата вам, накрая ще придобие силата да обича всекиго и всичко и да бъде обичан от всекиго и всичко.
Който се концентрира върху Манипура, или пъпната чакра, и повтаря сричката рам силно и мощно, един ден ще победи напълно скръбта и страданието. Този център също така дава способността за проникване във фините светове и по-висшите нива.
Мантрата ям трябва да се пее бавно и нежно в сърдечния център, Анахата. Ако отворите сърдечния център, ще постигнете чиста радост и блаженството на единството.
Който повтаря хам с концентрация върху центъра на гърлото, Вишудха, ще получи способността да се изразява убедително чрез всички форми на изкуството.
Аджна чакра е в средата на челото, малко над основата на носа. Там семенната дума е Ом. С концентрация върху този център и пеене на Ом, напредналият търсач може да придобие неограничена психична и окултна сила.
Сахасрара чакра на темето се смята за седми духовен център, макар че не е свързана с останалите шест. Когато човек навлезе в този център, той изпада в транс и отива отвъд съзнанието на този свят. Мантрата на тази чакра е Supreme (Всевишни).
Универсалното Съзнание носи в себе си универсалната Музика. Всяка чакра, където се събира жизнена енергия от универсалното Съзнание, поражда музикален тон. Сахасрара звучи с нотата шаджа или са. В западната музика я наричате „до”. От Аджна произлиза ришава или ри, която е вашето „ре”. Вишудха издава звука гандхара или га – вие я наричате „ми”. От Анахата идва мадхяма или ма, вашето „фа”. Манипура поражда панчама или па – вашата нота „сол”. От Свадхищхана идва дхаивата или дха, съответстваща на „ла”. Мулдхара звучи с нишада или ни – вашето „си”.
Искам да бъда съвсем ясен: отварянето на чакрите не означава, че даденият човек осъзнава Бог или е пред прага на осъзнаването на Бог. В никакъв случай! От най-висша духовна гледна точка, отварянето на чакрите е като игрите, които майката играе с децата си на площадката. Тя знае, че игрите забавляват децата.
Ако центровете бъдат отворени без подобаващо пречистване, търсачът ще се подложи на неимоверна болка. Ще бъде като игра с огън или с остър нож. Той може да погуби други хора или сам да бъде унищожен. Всички истински духовни Учители казват, че е по-добре първо да се отвори сърдечният център, а след това да се опитваме да отворим останалите центрове. Ако човек отвори най-напред сърдечния център, тогава на практика няма риск. Но ако започне с третото око или долните чакри, това е много опасно. Ако някой отвори долните чакри без пречистване на витала, особено на низшия витал, грози го неуравновесеност, умопомрачение, лудост. Все едно да се даде нож на дете. То може да го използва неправилно, да си пореже пръста или да направи нещо много вредно и опасно. Но ако е възрастен, зрял човек, той ще използва ножа, за да разреже плод и да го предложи на приятелите си.
