Аз се моля.
Защо се моля?
Моля се, защото се нуждая от Бог.
Аз медитирам.
Защо медитирам?
Медитирам, защото Бог се нуждае от мен.
Когато се моля, аз мисля, че Бог е високо над мен, над главата ми.
Когато медитирам, аз чувствам, че Бог е дълбоко в мен, в моето сърце.
Има два вида молитва: правилна и погрешна. Има също така и два вида медитация: правилна и погрешна. Правилната молитва гласи: „Аз съм безпомощен, аз съм невинен, аз съм слаб. Нуждая се от Теб, о, Господи Всевишни, за да ми дадеш сили, да ме пречистиш, да ме просветлиш, да ме усъвършенстваш, да ме обезсмъртиш, нуждая се от Теб, о, Господи Всевишни.”
Погрешната молитва гласи: „Макар че се нуждая от Теб, о, Господи Всевишни, аз притежавам малко собствена сила, малко собствени способности. Нуждая се от Теб, защото, ако имам Твоята Сила и Способност, тогава ще дойде време, когато ще мога да се разпореждам със света и да властвам над него. Целият свят ще е в краката ми и аз ще правя каквото пожелая. Но за това ми е нужна безгранична сила. Аз имам известна сила, но ми трябва много повече. Затова Те призовавам, о, Господи Всевишни.” Това е погрешна молитва. Тя е за удовлетворение на виталното в нас, което желае да властва над целия свят.
Правилната медитация гласи: „Господи Всевишни, с Твоята безгранична Щедрост ти си ме избрал за свой инструмент. Ти би могъл да избереш някой друг да играе тази роля, но си дал златната възможност на мен. На Теб поднасям непрестанната си благодарност, благодарното си сърце, защото си ме избрал да бъда Твой инструмент и да те проявявам тук на земята по желания от Теб начин.”
Погрешната медитация гласи: „Господи Всевишни, този наш свят е пълен с невежество. Всички ние плуваме в морето от невежество, въргаляме се в удоволствията на невежеството. Ти се нуждаеш от мен, защото в този наш свят проявата на Бог е изключително трудна. Твоята проява, Твоята пълна проява, е далечна цел. Затова се нуждаеш от моята значителна помощ тук, на земята. Трябва ти невежо човешко същество като мен, за да се бори то с невежеството в странния свят, в който си дошъл. Нужна ти е моята помощ за Твоята собствена проява, затова ще бъда Твой инструмент.”
Молитвата е цвете. Когато погледнем цветето, изпитваме вдъхновение. Вдъхновението ни кара да тичаме най-бързо, да се изкачваме най-високо, да се гмуркаме най-дълбоко. Медитацията е дърво. Дървото се стреми. То се стреми да стигне до най-голямата висота, до най-висшето ниво на съзнание. Когато гледаме цветето, в нас се ражда вдъхновение. Когато седим в подножието на дървото, на преден план излиза стремежът ни да постигнем Висшето, абсолютното трансцендентално Съзнание.
Молитвата е чистота. Тя пречиства нашия ум. Умът е винаги изложен на съмнение, страх, тревога и безпокойство. Постоянно го връхлитат погрешни мисли, погрешни импулси. Когато се молим, умът ни се пречиства. Чистотата ни прави по-възприемчиви към Бог. Всъщност чистотата не е нищо друго освен възприемчивост към Бог. Всеки път, когато се молим, нашият вътрешен съд става голям, по-голям, най-голям. Тогава чистотата, красотата, светлината и насладата могат да се озоват в този съд и да играят заедно в най-съкровените дълбини на сърцето ни.
Медитацията е сияние. Тя озарява сърцето ни. Когато сърцето е озарено, изчезва несигурността, изчезва усещането за празнота. Тогава ние пеем песента на неделимото единство, нашето неделимо единство с универсалното Съзнание, с трансценденталното Съзнание. Когато сърцето ни е озарено, ограниченото в нас навлиза в Безкрая и се превръща в самия Безкрай. Хилядолетното робство си отива и свободата на безграничната Истина и Светлина ни приветства.
След молитвата идва медитацията, а не обратното. Трябва първо да се помолим, а след това да медитираме.
Asato ma sad gamaya
Tamaso ma jyotir gamaya
Mrityor ma amritam gamaya.
Води ме от нереалното към Реалното.
Води ме от мрак към Светлина.
Води ме от смърт към Безсмъртие.
Това е молитвата, която сме научили от ведическите пророци на древността. Тази безсмъртна молитва няма равна на себе си под небето на Индия.
Тук на Запад, Спасителят ни е научил на върховната молитва: „Да бъде Твоята Воля.” Същият този Спасител ни е научил и на върховната медитация: „Аз и моят Отец сме едно.”
Tat twam asi: „Ти Си това.” Ти си Това, вечно надминаващото се Отвъдно, Господът Всевишен. Това е върховната висота на молитвата. Brahmosmi: „Аз съм Брахман, аз съм всепроникващият Брахман, Абсолютният Всевишен.” Това е върховната висота и дълбочина на медитацията.
Молитвата ми казва: „О, търсачо, обяви Всевишния Възлюбен за свой и кажи: „О, Възлюбени Всевишни, Ти си мой. Твърдя, че Ти си мой, изцяло мой. Дари ме с Твоите божествени качества в изобилие, за да бъда Твой съвършен инструмент тук, на земята. Ти притежаваш безкраен Мир, Светлина и Блаженство. Дари ме с безкраен Мир, Светлина и Блаженство, за да бъда Твой най-съвършен инструмент.”
Медитацията ми казва: „О, търсачо, кажи на Бог: „Аз съм Твой.” Кажи на Абсолютния Всевишен: „Аз съм на Твое разположение. Използвай ме по Свой начин. Всеки миг можеш да проявяваш Себе си във и чрез мен. Можеш да си служиш с мен както пожелаеш, във всеки един момент, през цялата Вечност. Да удовлетворявам Теб както Ти желаеш, значи да постигна безсмъртен живот. Чрез мен осъществявай Себе си тук на земята, там в Небесата.”
С душевна молитва започва всеки търсач пътуването на своя ден; с душевна медитация завършва търсачът пътуването на деня си.
Масачузетски университет
29 септември 1975 г.
Ако можем да почувстваме,
че не нашият глас,
не нашите пръсти,
а една реалност дълбоко в сърцето ни
дава израз на себе си,
тогава ще знаем, че това е
музиката на душата.*
Външната музика
идва от външен инструмент.
Вътрешната музика
идва от сърцето.
Името на тази вътрешна музика е
единство.
Музиката е вътрешният или универсален език на Бог. Аз не зная френски, немски или италиански. Но ако звучи музика, сърцето на тази музика влиза в моето или сърцето ми влиза в музиката. В такъв момент не се нуждаем от външна комуникация, вътрешната близост на сърцето е достатъчна. Моето сърце общува със сърцето на музиката и в общуването си ние ставаме едно неделимо цяло.
В духовния свят след медитацията идва музиката, диханието на музиката. Медитацията е тишина, енергетизираща и осъществяваща. Тишината е красноречив израз на неизразимото. Олдъс Хъксли казва: „След тишината, най-близо до изразяване на неизразимото е музиката.”
Тишината е източникът на всичко. Тя е източник на музиката и сама по себе си е музика. Тишината е най-дълбоката, най-удовлетворяващата музика на Всевишния. Тя е като ручей, който струи в една посока и става река, в друга става поток, а в морето се разширява безмерно.
Тишината е гнездо, а музиката е птица. Птицата напуска гнездото рано сутрин и се завръща вечер. Така и в духовния свят божествената музика идва от съкровената душа на тишината.
*
По своята значимост музиката се нарежда след дълбоката молитва или медитация. Медитацията е като пряк път, съкратен маршрут към целта. Музиката е напълно разчистен път: може да е малко по-дълъг, но по него няма препятствия. Ако можем да изпълняваме духовна музика или да я слушаме, силата на нашата медитация нараства. Духовната музика увеличава стремежа ни. По същия начин, ако духовен търсач пожелае да бъде музикант, дори и да няма нужната подготовка, ще може да стане добър изпълнител, защото молитвата и медитацията съдържат всички способности. Може никога да не сте учили музика, но ако се молите и медитирате с цялата си душа, тогава по Милостта на Всевишния в молитвата ви, в медитацията ви, се надига силата на музиката. Тогава можете да си послужите с тази сила по свой начин.
Всеки път, когато звучи духовна музика, ние получаваме вдъхновение и наслада. Музиката може само за миг да повдигне съзнанието ни. Но ако освен това се молим и медитираме, тогава несъмнено сме по-просветлени и удовлетворени от любителя на музиката, който не води съзнателно духовен живот. Всеки духовен музикант съзнателно разпространява Божията Светлина на земята. Бог е космическият Музикант, вечният Музикант, а ние сме негови инструменти. Всевишният е този, който създава нужния инструмент. След това именно Той кара музиканта да свири както е нужно, и именно Той създава музиканта.
*
Музиката на душата, духовната музика, наистина ни помага; тя подхранва нашия вътрешен живот. Музиката притежава огромна сила. С огъня можем да се изгорим, а можем и да сготвим или да направим много други добри неща. Същото е и с музиката. Божествената музика незабавно издига съзнанието ни, докато небожествената тутакси го понижава и се опитва да унищожи нашия искрен вътрешен плач за по-добър духовен живот. Духовният човек веднага се повлиява от тази музика. Така че музиката може да промени съзнанието ни, стига тя да идва от сърцето и да влиза в сърцето. Музиката, която докосва самите дълбини на сърцето ни, може да издигне нашето съзнание.
*
Нашите сетива са неспокойни. Затова умът ни страда. Нашият ум е изпълнен със съмнения. Затова сетивата ни страдат. Умът не е способен да обуздае или дисциплинира сетивата. Тук музиката идва на помощ на ума. С нейната подкрепа умът обуздава и дисциплинира сетивата и ги прави съвършени инструменти, за да бъдат те изпълнени с мир, светлина и блаженство свише.
От друга страна, когато умът гъмжи от съмнения, когато той пие жадно отровата на съмнението, сетивата не са способни да влеят вяра в ума. И тук музиката отново се притичва на помощ. Сетивата са подпомогнати от музиката, за да се преобразят и просветлят. Когато те са спокойни и тихи, съмняващият се ум е напълно трансформиран и става едно неделимо цяло със сърцето, което е само възприемчивост. В такъв момент нашият Вътрешен Водач – Върховният Музикант – може да прояви Себе си благославящо, мощно и безгранично. Когато Той проявява Себе си във и чрез нас, божествената музика става неделима част от нашето съществуване и ние израстваме до пълно Съвършенство. Във и чрез нас Върховният Музикант твори нов свят. Ние се превръщаме в самата божествена музика и една нова картина на Божията трансцендентална Реалност се разкрива във и чрез нас.
Въпрос : Може ли да се изпълнява духовна музика по време на медитация?
Разбира се, макар да зависи от човека, който медитира. На света има много търсачи, които медитират изключително добре, но не са развили усет за музиката. Слухът им не е трениран, затова не можем да очакваме, че ще променят природата си за една нощ. Те или са лишени от способността да вникнат в музиката, или имат аскетично отношение към нея. Психическата музика не е широко призната и много малко хора ценят музиката на душата. Те я възприемат като нещо чуждо, което навлиза в съзнанието им. Но всъщност това е техният вечен обитател, душата им, която дълбоко вътре чака да излезе наяве.
Ако по време на дълбока медитация се изпълнява божествена музика, тя засилва медитацията и незбавно помага за издигане на съзнанието. Ако обичате музиката, тогава изпълнението на духовни песни или мантри по време на вашата медитация вкъщи несъмнено ще ви е от помощ.
Въпрос : Ако по време на съня ни звучи запис на духовна музика, това ще ни помогне ли по някакъв начин?
Когато спите и звучи духовна музика, вашият фин витал, фина физика и фин ум ще ú се наслаждават. Но за физическото ви тяло може да е трудно да я оцени, защото то иска пълна тишина. Макар че душевната музика ще внесе чисто, вътрешно безмълвие, физическото тяло желае тишина, лишена от какъвто и да е външен звук.
Ако пуснете записа много тихо, той определено ще подпомогне фината физика и финия витал, които не спят.
Много, много пъти, когато тялото спи, фината физика и финият витал не спят. Те се движат, скитат насам-натам. Посещават приятели и врагове. За тях моята музика определено е източник на радост. Така че за фината физика, финия витал и финия ум тя несъмнено е от помощ. Но за грубото физическо тяло, което се опитва да спи, тя може да е пречка, напаст.
*
Душевната музика дарява наслада, а не витална възбуда. Виталната възбуда е едно, а насладата на душата е нещо друго. Тази наслада е много силна, много интензивна, но същевременно не предизвиква някакво небожествено, сетивно удоволствие в тялото. Тя само увлича, отнася цялото същество към Висшето, и тогава, щом балонът се пръсне, вие плувате в море от блаженство.
Душевна е онази музика, която незабавно издига нашето съзнание към Абсолюта, към Висшето. Но обикновената, витална музика може да смъкне съзнанието ни. За кратък миг или няколко часа изпитваме някакво удоволствие, но след това удоволствието ни повлича в низшето витално съзнание. Душевната музика ни отвежда в света на стремежа. От стремежа навлизаме в света на осъзнаването, където вътрешното ни същество се изпълва със светлина и наслада.
*
Душевна е тази музика, която иска рано или късно да трансформира съзнанието ни. Тя ни отнася в Универсалното Съзнание и ни дава чувството, че сме в съзвучие с най-високото, с най-дълбокото, с най-далечното. Тя ни кара също така да почувстваме, че Самият Бог е Върховният Музикант.
Душевният звук носи незабавна радост и незабавно саморазширяване. Това не е егоцентрично саморазширяване; то е нещо божествено, върховно, универсално. Душевният звук е като музика, създадена за всички. С нея „аз”-ът изчезва. В душевния звук няма „аз”, а само „ние”. Другите звуци се издават от индивид за индивид, но душевният звук е породен от Универсалното в нас, от Вечното в нас, от Абсолютното в нас. Душевният звук произхожда от Вечността и е отправен към Безкрайността и Безсмъртието. По този начин отличаваме душевния звук от другите звуци. Те произлизат от индивидуалното, а душевните звуци – от универсалното.
*
Човешкият музикант свири, за да стане велик. Божественият музикант първо става добър, а след това свири божествено, като безусловно и с цялата си душа предлага резултатите на своя Възлюбен Всевишен.
Трябва да знаете, че ако изпълнявате музика от виталната сфера, вие просто мамите себе си. Музиката, вдъхновена от областта около и под пъпа, е витална. Музиката на сърцето е психична, а тази, която извира от самите глъбини на сърцето, дълбоко отвътре, идва от душата. Ако можем да почувстваме, че не гласът ни, не пръстите ни, а една реалност дълбоко в сърцето ни дава израз на себе си, тогава ще знаем, че това е музиката на душата.
Когато изпълняваме душевна музика, ние издигаме съзнанието си много бързо. Душевната музика е форма на стремеж, форма на медитация. Естествено, всички търсачи на безкрайната Истина биха изпълнявали душевна музика, и трябва да знаят, че когато я изпълняват, те съзнателно тичат към предопределената си цел.
*
Водата символизира съзнание. Съзнанието, също като водата, е неутрално. Най-важно е какво слагаме във водата. Ако е нещо невинно, чисто и божествено, ние изпитваме радост. Но ако хвърлим във водата нещо небожествено, отровно и разрушително, щом пием от нея, ще умрем. Само от нас зависи с какво ще смесим водата, преди да я изпием. Ако музиката, която чувате, издига съзнанието ви, ще знаете, че това е духовна музика. Понякога музикантът има стремеж и същевременно изпълнява духовна музика; тогава ви е провървяло, защото получавате и двете.
Музикантите трябва да предлагат нещо ново, да дават на света музика, идваща направо от душата, музика, която ще помага на човечеството да издигне съзнанието си – не произведения, познати от много и много години, а нещо, което хората не са виждали, чувствали или чували.
Виталната музика е изиграла ролята си, особено в западното полукълбо. Но това не е музиката на душата. Музиката на душата е нещо съвсем различно. Един ден светът ще цени тази музика, ще ú се възхищава и ще благоговее пред нея.
Музиката е от Бог и е за Бог, не е от виталния свят и за виталния свят. Истинската музика, божествената музика, ви връща при Бог, Върховния Музикант.
Аз пея, защото Ти пееш.
Усмихвам се, защото Ти се усмихваш.
Защото Ти свириш на флейта,
аз станах Твоя флейта.
Ти свириш в дълбините на сърцето ми.
Ти си мой, аз съм Твой:
единствената ми самоличност е тази.
В едничка Форма Ти си
моите вечни Майка и Баща,
и луна-Съзнание,
и слънце-Съзнание всепроникващо.
Пеенето незабавно ни вдъхновява и пробужда дремещата в нас душа. Ако пеем божествена песен, душевна песен, тя мигновено внася чистота в нашето същество. Пеенето пречиства ограниченото ни съзнание и ни носи всеобща Хармония. В ежедневието си постоянно нарушаваме всеобщата Хармония, но когато пеем, ние изграждаме и творим тази всеобща Хармония във и около нас.
Ако сме в състояние да пеем, ще можем да внесем най-чистото съзнание и съвършена хармония в своята природа. За душата ни няма по-голяма наслада от душевното пеене.
Когато пея, аз опитвам да се свържа с Бог и да му предложа това, което имам и което съм. Старая се да предлагам себе си с най-голяма съпричастност чрез всяка песен, която пея. Опитвам се да предам значението на думите чрез гласа си. Има много певци с изключителни гласове и певчески способности. Аз не мога да се сравнявам с тях. Но съм чувал немалко такива певци, които не чувстват живия дъх на думите, когато пеят. Техните красиви, звучни гласове предават мелодията, ала дълбочината и истинският смисъл на текста не достигат до нас.
Някои хора изобщо не притежават хубав певчески глас, но Бог дълбоко цени гласа им, защото пеят душевно. Някой може да е велик певец, но да пее без никакъв стремеж или посветеност. Бог държи най-много на тези, които пеят душевно.
Ако пеем мантри, се храни нашето психическо същество, което е представител на душата. Майката винаги храни детето си, щом то огладнее. Подобно на това, ние трябва да храним душата, божественото дете в нас, като пеем мантри или медитираме. Когато душата се храни постоянно, тя излиза на преден план и за птицата душа става възможно да лети в небето на Безкрайността и Вечността.
Когато пеем, тряба да ставаме едно цяло с вътрешния певец. Външно може да сме много изкусни в музиката, но ако не сме способни да станем едно цяло с вътрешния певец, пеенето ни няма да е душевно.
Песента и певецът трябва да са неделими. Ако изпълнителят на духовни песни изживява това, което пее, Бог ще бъде жива Реалност всяка секунда. В противен случай Бог ще остане в безкрайното синьо небе, а певецът ще си е долу на земята. И тогава ще има зейнала пропаст между Божиите Нозе и главата на певеца.
Щом един певец търсач запее душевно, той незабавно усеща, че е безсмъртен, или поне че ще остане на земята много, много години. А щом същият певец се отдаде на рояка от мисли, светът с многобройните дела и проблеми нахлува в ума му и го прави слаб. Тогава той вижда, че смъртта му бързо наближава. И така, когато пее душевно, той чувства, че се е слял с Безсмъртието.
Докато пеете, трябва да мислите едновременно за тялото на песента и за нейната душа. Тялото ú е всяка дума от текста. Нужно е да познавате добре значението на песента и да извиквате образа в ума си.
Ако можете да медитирате пет или десет минути преди пеенето, медитацията ще ви даде душевния аспект на песента. Дори да не сте медитирали, понякога е възможно, докато извиквате в ума си образа на всяка дума, все пак да получите душевния аспект. Но за това трябва да сте голям търсач.
Ако изведете на преден план аспекта на душата и същевременно символично изведете напред аспекта на тялото, песента става наистина душевна. В такъв момент слушателите непременно ще почувстват душата в музиката. Те ще видят в лицето ви божествената реалност. Понякога вашата душа стига до външното ви лице и то засиява. Тогава публиката не вижда нищо освен душата.
Музиката е медитация,
ако се пее душевно от добри певци,
или дори ако се пее лошо
от певци с душевни сърца.
*
Не как пееш,
а за Кого пееш
е от първостепенно значение.
*
Изпей една песен от душа.
Незабавно ще се изпълниш
от глава до пети
с огромно вътрешно щастие,
и това щастие е истински напредък.
Из книгата “Източникът на музиката” (The Source of Music, Sri Chinmoy, Aum publications, New York, 1999)
Беседа на Шри Чинмой за духовния подход към живота, за това как гледат на живота Изтокът и Западът, за ролята на медитацията в освобождаването на съзнанието.
Скъпи търсачи, скъпи приятели, скъпи братя и сестри, бих искал да изнеса кратка беседа относно живота. Тази тема е едновременно най-позната и най-значима за нас. Всеки човек може да твърди, че е авторитет по този въпрос. Затова съм ви благодарен, че ми дадохте възможност да говоря по тази тема и да ви служа тази вечер.
Може да има философски подход към живота, може да има религиозен подход към живота, може да има духовен подход към живота и накрая може да има Божий подход към живота. Бих искал да обсъдя всеки един от тях от духовна гледна точка.
Философията е два вида. Едната е външната философия, другата е вътрешната. Външната философия се занимава с някои философски книги и остава изключително в менталния свят. Вътрешната философия се занимава със светлината и божествеността и с Небето и земята. Според индийската традиция самата философия е визия, защото санскритската дума за философия е даршан, което означава визия. Ние си представяме вътрешния свят, който се опитва да излезе напред и да прояви себе си във външния свят. Този вътрешен свят е светът на Мира, Светлината и Блаженството. Външният свят, в който живеем, е изпълнен с конфликти, негативност и разрушителни сили. Така че се молим и медитираме, за да изнесем напред вътрешния свят и да заменим външния свят с него. Но от строго духовна гледна точка това не е замяна, а преобразяване. Външният свят не е заменен. Той е преобразен и просветлен от светлината на вътрешния свят.
Нека сега обърнем внимание на религиозния подход към живота. Обикновено има два основни религиозни подхода към живота. Единият е западният подход; другият е източният. Източната религия, особено религията на героичното минало, ни казва, че се нуждаем само от едно нещо: освобождение. Западната религия, основно християнската религия, ни преподава посланието на спасението – спасение от греха. На Изток се учим как да се освободим от ограниченото съзнание и да навлезем в безграничното Съзнание. На Запад се учим как да се издигнем над реалността на греха и влезем в Небесата, за да се насладим на нашата светлина-спасение. Западната религия ни казва че тялото, виталът, умът и всичко, което имаме, е нечисто. За да пречистим тялото, витала и ума, се нуждаем от постоянна молитва. Когато се молим искрено и душевно, нашият Небесен Баща чува молитвата ни и ни дава спасение. На Изток, тъй като нашата цел е да постигнем освобождение от ограниченото тяло, ограничения витал, ограничения ум, ние трябва да практикуваме медитация, защото освобождението можем да постигнем само чрез правилна медитация.
Какво е медитация? Медитацията е съзнателното ни усещане за нещо обширно и безкрайно вътре в нас. Медитацията ни дава Мир, Светлина и Блаженство. С тези Мир, Светлина и Блаженство ние влизаме в нашите тяло, витал и ум, като ги разгръщаме и преобразяваме в широта. Молитвата и медитацията са два подхода, които водят към една и съща цел. Тази цел се нарича съвършенство.
В духовния подход към живота трябва да знаем, че той бива истински и лъжлив. Ако е погрешен подход, тогава искаме да се откажем от живота. Ако е истински подход, божествен подход, тогава нашата духовност ни учи как да приемаме живота и да бъдем осъществени в него. Ако подходът не е истински, ние искаме да оставим настрана членовете на семейството си, искаме да изоставим обществото и самия свят. Казваме, че светът е пълен със страдание, че е изцяло илюзия; ето защо искаме да го напуснем. Но истинският подход е напълно различен; при този подход ние приемаме живота като такъв и го обичаме. Знаем, че светът, в който живеем, е далеч от съвършенство, но ако се откажем от живота, ако отбягваме живота, знаем, че светът винаги ще си остане несъвършен. Затова чувстваме, че е наш дълг да приемем живота, да го обичаме и да го преобразим.
Как преобразяваме живота? Ние преобразяваме живота с нашия вътрешен плач. Има външен плач, както и вътрешен. Когато плачем външно, ние плачем за име и слава и материално благополучие. Когато плачем вътрешно, то е за божествена Любов, божествен Мир и божествена Светлина. Когато получим Мир, Любов и Светлина отгоре, ние започваме да преобразяваме света около нас.
Накрая бих искал да обсъдя подхода на Божията Визия към живота. Няма разлика между подхода на Божията Визия и подхода на Божията Реалност към живота. Ние чувстваме, че визията е едно нещо, а реалността е нещо друго, че визията е на едно място, а реалността на друго. Аз седя тук, а вие седите срещу мен. Вие сте реалността, а аз съм визията. Ние не седим заедно и не сме вътре един в друг; ето защо вие като реалност и аз като визия сме две напълно различни неща.
Но това преживяване е само на физически план. На вътрешен план имаме напълно различно изживяване. Там виждаме Божията Визия и Божията Реалност заедно; там виждаме Божията Тишина и Божия Звук заедно. За нас Бог Творецът и Бог творението са две различни неща. Но когато се молим и медитираме, виждаме, че няма разлика между двете – и двете са част от Бог Безкрая, Бог Вечността и Бог Безсмъртието.
Нашият физически ум се опитва да разбере какво е Бог на земята и какво е Бог в Небесата. Поради тази причина сме създали две отделни съществувания за реалността и визията. Умът не може истински да разбере или дори да схване две отделни неща в едно и също време. Една мисъл трябва да следва друга. Не можем едновременно да наблюдаваме две неща с еднаква концентрация – едното ще получи повече внимание от другото. Но когато се молим и медитираме, виждаме едновременно не само две, а безброй неща. Също така фокусът на концентрацията ни ще бъде равномерно разпределен. А какви са тези безброй неща, които виждаме? Те не са нищо друго, а Бог творението. Чрез нашата молитва и медитация Бог Творецът ни кара да чувстваме, че творението Му и Той Самият са напълно едно. Ние плачем вътрешно, за да се издигнем и да бъдем със своя Небесен Отец, а след това Той ни се усмихва и ни изпраща обратно да вършим Неговата работа тук на земята по Негов начин.
Sri Chinmoy, My Rose Petals, part 7, Agni Press, 1976.
