Въпрос: Каква е разликата между човешкото и божественото съзнание?

Шри Чинмой: Човешкото съзнание иска да си остава тук на земята. То намира радост в ограниченото: семейството, обществото, земните дела. Божественото съзнание е изградено от мир, блаженство, божествена сила и така нататък. В природата му е да се разширява непрекъснато. За човешкото съзнание няма нищо по-важно от земните удоволствия. За божественото съзнание няма нищо по-важно и значимо от Небесната радост и блаженство на земята.

Човешкото съзнание е съставено предимно от ограничения, несъвършенства, принуда и невежество. То се опитва да ни убеди, че сме много далеч от Истината или удовлетворението. Иска да ни накара да почувстваме, че Бог е някъде другаде, на милиони километри от нас. Но божественото съзнание ни кара да почувстваме, че Бог е точно тук, във всеки дъх, във всеки удар на сърцето, във всекиго и всичко около нас.

Човешкото съзнание ни кара да смятаме, че можем да живеем без Бог. Когато е потънало в дълбоко невежество, човешкото съзнание чувства, че Бог не е необходим. Виждаме, че има милиони и милиарди хора, които не се молят и не медитират. Те си казват: “Ако Бог съществува, много хубаво. Ако Той не съществува, ние не губим нищо.” Макар да си служат с думата “Бог” както им падне, те не се интересуват от реалността на Бог, от Неговото съществуване в Небесата или в земното им ежедневие.

Божественото съзнание изобщо не е такова. Дори ограниченото ни божествено съзнание ни кара да изпитваме всеки миг върховна необходимост от Бог. То ни кара да чувстваме, че сме на земята именно защото Той съществува. А когато храним божествени мисли, божественото съзнание ни дава усещането, че тъкмо Той ни вдъхновява. То ни кара да чувстваме, че във всичко има божествен смисъл, божествено намерение, божествен идеал, божествена цел. В обикновеното човешко съзнание няма воля, няма позитивна цел; то препуска като подивял слон. В божественото съзнание винаги има цел и тази цел непрестанно надминава себе си. Днес смятаме нещо за своя цел, но когато сме на прага на тази цел, незабавно се вдъхновяваме да отидем отвъд нея. Тази цел става отправна точка към по-висока цел. Това става, защото Бог непрекъснато надминава Себе си. Бог е безграничен и безкраен, но Той надминава дори собствената си Безкрайност. Тъй като Бог постоянно напредва, и ние също напредваме, щом сме в божествено съзнание. В божественото съзнание всичко се разширява непрестанно и израства в по-висша и по-удовлетворяваща светлина.

Въпрос: Бихте ли ни описали накратко различните състояния на съзнанието?

Шри Чинмой: Съществуват три основни състояния на съзнанието: джагрити, шапна и сушупти. Джагрити е будното състояние, шапна е сънуването, а сушупти – състоянието на дълбок сън. Когато сме будни, съзнанието ни е насочено навън; когато сънуваме, то е обърнато навътре; когато сме в състояние на дълбок сън, съзнанието ни се рее в Отвъдното.

Когато сме в състояние на будност, нашето отъждествяване с нещо или с някого е вайшванара, което е общо за всички хора. Когато сме в състояние на сънуване, се отъждествяваме с теджаса, което е нашата вътрешна блестяща способност, нашата вътрешна енергия.  А когато се потопим в дълбок сън, ние се отъждествяваме с недоловимото и го изживяваме. В това трето състояние боравим не с умственото съзнание, не с интелектуалното, а с вътрешното, интуитивното съзнание. В сушупти няма обща форма, всичко е неопределено. Всичко е безгранична маса. В това състояние получаваме преживяване от много висок порядък.

Съществува и четвърто състояние, турия, което означава трансцендентално съзнание. Това съзнание не е нито външно, нито вътрешно; в същото време е и външно, и вътрешно. То е и не е. То притежава способността да се отъждестви с всичко и всекиго на света и при това може да надмине всичко и всекиго на земята. Нещо повече, то постоянно надминава себе си. Турия е най-висшето състояние на съзнанието, но за турия няма край, няма установена граница. Това съзнание постоянно надхвърля, надминава собственото си отвъдно.

Състоянието турия е като да се намираш на върха на дърво. Когато сме в подножието на дървото, ние едва успяваме да видим малко от околностите. Но когато се намираме на върха му, виждаме всичко наоколо и долу. Затова, когато се озовем в състоянието турия, трябва да чувстваме, че сме навлезли в най-високото ниво на съзнание. Оттам можем да виждаме всичко.

Шри Чинмой, The Summits Of God-Life: Samadhi And Siddhi, Aum Publications, NY, 1999