Божествената любов е спонтанна. Тя не е като сграда, която можем да построим с тухли и хоросан. Ние виждаме едно цвете и веднага обикваме цветето. Съзираме едно дете и незабавно изпитваме любов към него. Ние обичаме някого или нещо, защото сме привлечени като с магнит от този човек или предмет.

Ако наистина обичаме нещо, това означава, че притежаваме способността да обичаме и нещо друго.  любовта е един вид способност за разширяване. Като дете аз обичам днес майка си и баща си, а утре ще обичам братята и сестрите си. После, когато тръгна на училище, ще обичам учителите. Постепенно ще се науча да обичам моя град, област, страна, а после и целия свят. Но аз започвам с любовта към едно нещо, което ми е много близко, а оттам кръгозорът ми се разширява, докато накрая обикна целия свят.

За детето майката е цялата вселена. После, когато порасне, полезрението му се разширява. Това не означава, че то обича майка си по-малко, а че малко по малко се научава да вижда в своята майка целия свят.

Любовта разширява,
любовта увеличава,
любовта разхубавява
и любовта обединява
сърцето на търсещия.

Всеки миг ние виждаме пред себе си бариера между едно човешко същество и друго – непреодолима стена между двама души. Не можем да общуваме подобаващо, с цялото си сърце и душа. Защо? Защото не ни достига любов. любовта е нашето неделимо единство с останалия свят, с цялото творение. Тази непреодолима стена можем да разрушим със силата на нашата душевна любов.

Когато видите, че недостатъците и лошите качества на някой човек са очебийни, опитайте се веднага да почувствате, че тези негови недостатъци и лоши качества не го представляват напълно. Неговото истинско аз е безкрайно по-добро от онова, което виждате сега. От друга страна, ако наистина искате да обичате човечеството, тогава трябва да го обичате такова, каквото е сега, а не да чакате то да достигне определено ниво. Ако човечеството трябва да стане съвършено преди да можете да го приемете, тогава то не ще се нуждае от вашата любов, ласка и грижа.

Именно сега, в своето несъвършено състояние на съзнанието, човечеството се нуждае от вашата помощ. Давайте на човечеството безрезервно дори и най-незначителната и ограничена помощ, с която разполагате. Това е златна възможност.

Не се опитвай да промениш света.
Не ще успееш.
Опитай се да обичаш света.
Ето, светът е променен,
променен завинаги.

Ако изпитвате любов към някого, няма да се карате и да се биете с него. И ако той изпитва любов към вас, кой ще се бие? Хората се бият, защото в сърцата им няма мир. Ако някой вътрешно усеща, че е слаб, той се опитва да прикрие слабостта си, като проявява агресия. Опитва се да покаже колко е силен.

Ако се чувствам вътрешно силен, аз няма да се бия с теб. И ако ти се чувстваш вътрешно силен, няма да се биеш с мен. Малкото дете отива и щипе по-големия си брат или го удря. Защо? То иска да покаже, че е по-силно от брат си. Големият брат вече знае, че е по-силен от малкото си братче. Затова му прощава от състрадание. Той казва: „Не, не искам да се бия с теб.”

Ако имаме мир, тогава имаме любов. И ако имаме любов, имаме мир. Ще стане ли дума тогава за караници и битки? Всички, които искат да станат добри хора, споделят една и съща философия: любов, любов, любов.

Вълните на нощта-омраза
могат лесно да се изгубят
в морето на единството-любов.

Може би смятате, че любовта не е достатъчно силно оръжие, докато омразата е като остър нож. Не. Силата на любовта е безкрайно по-голяма от тази на омразата, защото когато обичате някого, неговите божествени качества ще трябва да излязат на преден план.

Да кажем, че някой ви е причинил нещо отвратително. Какво ще поискате тогава? Да го накажете и да го ударите. Но какво ще стане, когато го ударите? Във вас има нещо, наречено съвест. Тази съвест ще започне да ви гризе. Ще си кажете: „Какво направих? Вярно, тй постъпи зле, но сега аз сторих нещо по-лошо. С какво тогава съм по-добър от него?”

Ако някога се осмелиш
да се бориш с омразата,
тогава има само едно оръжие:
любовта.

Умствен покой

Първата крачка към постигане на умствен покой е искрено да повярваме, че не сме незаменими. Мирът в ума ни липсва, защото смятаме, че другите искат нещо от нас или ние искаме нещо от тях. Струва ни се, че светът ще рухне или всичко незабавно ще се обърка, ако не сторим това или не кажем онова. Но ако искрено почувстваме, че не сме незаменими, няма да е нужно да търсим покоя – в същия миг той сам ще дойде при нас.

Друг лесен начин да постигнем мир в ума си е да не придаваме на нищо прекомерно значение. Всичко и всеки на земята може да ни предаде или напусне, стига ние да не изоставим Бог и Бог да не ни изостави. Бог никога няма да ни изостави, защото Той е самото Състрадание, и дори ако се опитваме с всички сили да Го напуснем, това ще е невъзможно, защото Той е Всеприсъстващ. Нищо не е незаменимо на земята освен Бог. Ако съзнателно и постоянно чувстваме, че само Той е незаменим, тогава нищо не може да ни отнеме покоя в ума.

Ние постигаме мир,
когато не очакваме нищо от света,
а само даваме, безусловно даваме и даваме
това, което имаме и което сме.

Мирът е вътре в нас

Не можете да имате покой във външния си живот, преди да сте го установили във вътрешния си живот. Всичко се ражда във вътрешния свят. Ако рано сутрин, преди да излезете от къщи, съхраните в себе си няколко божествени мисли, тези мисли ще проникнат и във външния ви живот като енергетизиращи и удовлетворяващи реалности.

Добре е рано сутрин, преди да се впуснете в житейската суета, редовно да медитирате по петнадесет минути или половин час. След това, щом излезете от дома си, ще сте добре защитени – не с броня, а с божествени мисли, божествени идеи и божествена цел.

Ако медитираме правилно, ние непременно ще усетим умствен покой. Освен това ще почувстваме, че сърцето ни е огромно и може да приюти целия свят. Ще изпитаме спонтанна радост. Понякога може и да не разберем откъде идва тази радост, но всъщност тя ще идва от собствената ни медитация.

Дълбоко в нас цари вечна тишина, покой и равновесие. Когато сме съвършено тихи и спокойни, ние виждаме как вътрешният живот ни предлага своята собствена енергия. Човешкият ни ум може и да не разбере тази енергия, защото тя не произлиза от ума. Но сърцето ни я приема от душата.

По време на дълбока медитация е активно само сърцето. Действието на ума е напълно затихнало. Сърцето се отъждествява с покоя, а в този покой ние култивираме вътрешната истина и постепенно израстваме във вътрешната светлина.

Аз медитирам,
за да изпълня цялото си същество
с всемогъщата сила на покоя.

Мирът е вътрешно богатство

Когато сутрин се молите и медитирате, почувствайте, че сте се сдобили с истинско богатство под формата на мир. Така както държите парите в джоба си, можете да съхраните и мира в сърцето си. Със силата на парите можете да си купите каквото поискате. По същия начин духовната сила, която придобивате от молитвата и медитацията, е реална сила. Когато хората се карат и бият, когато се държат небожествено, просто изведете на преден план вътрешния мир и равновесие, които сте съхранили в сърцето си. Заредете се още веднъж с вътрешен мир. Силата на вътрешния мир е безкрайно по-монолитна и реална от всеки външен смут, причинен от човек на земята. Вашият вътрешен мир лесно може да погълне раздразнението, предизвикано от другите.

След като се нахраните, вие обикновено не тичате и не правите гимнастика. По същия начин, когато получите нещо духовно – мир, светлина, блаженство,  - трябва да останете тихи и спокойни за известно време. Докато не усвоите мира, съществува реална опасност да изгубите полученото. Но щом веднъж го поемете в себе си, мирът става част от вашето същество и вие не можете да го изгубите. Общуването с хора, които практикуват духовност и редовно медитират, също ще ви помогне да асимилирате мира в себе си.

Бавно и сигурно трябва да усмириш ума си,
за да може гълъбът на мира да свие гнездо в него.

Покой, динамизъм и сила

Покоят сам по себе си е сила. Ако имате вътрешен мир, ще влезете във външния свят с радост и възторг. Ако умът ви е спокоен, ще можете да контролирате външния свят. Където и да отидете, ще създавате свой собствен мир.

В голямата сила се крие спокойствие. Този, който е външно силен, бил той голям боксьор или владетел, разполага с огромен вътрешен мир и увереност. Ако човек не е много силен, той свива юмруци и застава в отбранителна позиция. Налага му се да показва, че може да се бие. Но когато някой притежава безгранична вътрешна сила, не му е нужно да я демонстрира външно. Спокоен е, защото вътрешната сила му е дала и вътрешна увереност. Той е като божествен герой, който може във всеки момент да победи врага и да преодолее всякакво препятствие.

Шри Чинмой, Криле на радостта, София, 2007