Въпрос: Бихте ли казали нещо за Вечността и вечния Живот?
Шри Чинмой: Като духовен човек, по силата на вътрешното си осъзнаване мога да кажа, че душата не умира. Ние знаем, че сме вечни. Дошли сме от Бог, живеем в Бог, израстваме в Бог и ще осъществим Бог. Животът и смъртта са като две стаи. Преминаването от живота към смъртта е все едно да влезем от една стая в друга. В момента аз се намирам във всекидневната. В нея разговарям с вас, медитирам, гледам ви. Тук аз трябва да проявя физическото си тяло. Трябва да работя и да бъда активен. Но има и друга стая – спалнята. В нея си почивам и спя. Там не е нужно да демонстрирам съществуването си пред никого. В тази стая съществувам само за себе си.
Нашият земен живот идва от безкрайния Живот, божествения Живот. В този земен живот ние можем да останем на земята за определен период, например петдесет-шестдесет години. Но в това ограничено земно време се съдържа безкрайният Живот. След известно време отново преминаваме през коридора на смъртта в продължение на пет, десет или двадесет години. Когато навлезем в този коридор, душата напуска тялото за по-кратка или по-дълга почивка и се връща в света на душите. Там, ако човек е бил духовен, душата му си възвръща вечния Живот, божествения Живот, който е съществувал преди раждането, който съществува между раждането и смъртта, както и в самата смърт, и същевременно минава отвъд нея. Докато живеем на земята, можем да се установим в царството на вечния Живот чрез своя стремеж и медитация. Но ако само влезем в безкрайния Живот, ние няма да го притежаваме. Трябва съзнателно и постоянно да израстваме в него. Когато започнем живот на медитация, тя трябва рано или късно да стане неделима част от всеки един миг на живота ни. А когато сме в състояние да медитираме двадесет и четири часа в денонощието, ще започнем постоянно да вдишваме безкрайния Живот. Във вътрешното си съзнание ще се слеем с душата си. Когато живеем в душата, смъртта не съществува. Има само една постоянна еволюция на съзнанието, на стремящия се живот. Когато живеем в тялото, смъртта присъства във всеки един момент. Щом в ума ни навлезе страх, ние мигновено умираме. Още щом негативната сила се появи, ние умираме. Колко пъти умираме всеки ден! Страхът, съмнението и безпокойството непрекъснато убиват вътрешното ни същество.
Смъртта е неизбежна, защото в настоящия момент тялото ни е несъвършено. То отказва да израства божествено и безспирно. Не се отваря към вечния Живот. Но ние няма винаги да страдаме от това ограничение. Тялото ще стане по-съзнателно, самото то ще се стреми да спуска все повече и повече Светлина, Блаженство, Мир и Сила в своето външно и вътрешно съществуване, и накрая ще израсне в съвършенство. Тогава вече смъртта няма да е неизбежна.
Всъщност самата смърт ще умре. Сега тялото умира, а душата си почива. Но тя не забравя да отнесе със себе си есенцията на преживяванията, които е имала на земята сред живите. Докато си почива, душата усвоява есенцията от миналото. Когато този процес привърши, тя започва да се подготвя за ново пътешествие. Избира новото си въплъщение, новата среда, новите обстоятелства, новата си личност и мисия. След което тя се среща и разговаря с Всевишния и с Неговото божествено одобрение се спуска във физическия свят.
Раждането и смъртта са неделими. Раждането предхожда смъртта, смъртта следва раждането. Това, от което се нуждаем, за да свържем раждането и смъртта, е животът. Звучи невероятно, но този живот е съществувал преди нашето раждане, съществува между нашето раждане и смърт и ще продължи да съществува и след нашата смърт, разпервайки широките си криле във Вечността, Безкрая и Безсмъртието. Напредналият търсещ вижда и чувства, че във всеки миг изживява ново рождение и нова смърт, докато душата му се придвижва от една опитност към друга. Когато тялото, виталът и умът живеят в душата и преживяват – всъщност стават – нескончаема опитност на Всевишния, само и единствено тогава вечният Божествен Живот ще проникне в цялото ни човешко съществуване.

Въпрос: Адът наистина ли е място във виталните светове, или е просто ниво на съзнание?
Шри Чинмой: На физическо-ментално ниво адът е място. То е преживяване за витала. Ако водите лош живот, ще трябва да минете оттам. Там има истинско страдание, неописуемо страдание. Особено за самоубийците страданието е безкрайно по-тежко, отколкото да бъдеш изпържен жив в мазнина. Мъчението, през което преминават самоубийците във финия физически и витален свят, е невъобразимо и непоносимо. Те дълго време няма да се преродят отново. След като страдат във виталния свят години наред, когато накрая отново успеят да се преродят, те може да имат сериозни увреждания: слепота, парализа, физически или психически недъзи и всякакви други неща. И това няма да е само за един живот. Ако не получат прошката на някой духовен Учител или Божията Милост, това ще продължи много прераждания. Освен това те от самото начало ще внесат голям смут в семейството, в което се родят. Например ако един самоубиец се прероди и е с психическо разстройство, това ще създаде сериозни проблеми за цялото семейство. Често тези души увеличават лошата си карма, защото продължават по старому и не се променят. Но ако се спусне Божията Милост или се намеси някой духовен Учител, душата получава помощ. Така че когато живеем в грубото физическо съзнание, в телесното съзнание, адът е истинско място. Ала на най-високо духовно ниво трябва да знаем, че адът, както и раят, са нива на съзнание. Както раят, така и адът започват в ума. В мига, в който помислим нещо добро, в мига, в който започнем да се молим и медитираме и се опитаме да предложим вътрешната светлина, която сме получили от медитацията и молитвата, заживяваме в рая. В мига, в който помислим някому зло, критикуваме го и храним недоброжелателни мисли за него, влизаме в ада. Ние сами създаваме рая, и пак ние създаваме ада. С божествените си мисли създаваме рай. С отрицателните си, недобри, небожествени мисли създаваме в себе си ад. Раят и адът са нива на съзнание, заключени вътре в нас. Когато се потопим дълбоко навътре, ние виждаме, че цялата вселена е в нас. В това физическо тяло се намира финото тяло, а във финото тяло, в сърцето, откриваме битието на душата. Ако оттам навлезем още по-дълбоко, ще видим цялата вселена.