Въпрос: Каква е разликата между човешкото и божественото съзнание?

Шри Чинмой: Човешкото съзнание иска да си остава тук на земята. То намира радост в ограниченото: семейството, обществото, земните дела. Божественото съзнание е изградено от мир, блаженство, божествена сила и така нататък. В природата му е да се разширява непрекъснато. За човешкото съзнание няма нищо по-важно от земните удоволствия. За божественото съзнание няма нищо по-важно и значимо от Небесната радост и блаженство на земята.

Човешкото съзнание е съставено предимно от ограничения, несъвършенства, принуда и невежество. То се опитва да ни убеди, че сме много далеч от Истината или удовлетворението. Иска да ни накара да почувстваме, че Бог е някъде другаде, на милиони километри от нас. Но божественото съзнание ни кара да почувстваме, че Бог е точно тук, във всеки дъх, във всеки удар на сърцето, във всекиго и всичко около нас.

Човешкото съзнание ни кара да смятаме, че можем да живеем без Бог. Когато е потънало в дълбоко невежество, човешкото съзнание чувства, че Бог не е необходим. Виждаме, че има милиони и милиарди хора, които не се молят и не медитират. Те си казват: “Ако Бог съществува, много хубаво. Ако Той не съществува, ние не губим нищо.” Макар да си служат с думата “Бог” както им падне, те не се интересуват от реалността на Бог, от Неговото съществуване в Небесата или в земното им ежедневие.

Божественото съзнание изобщо не е такова. Дори ограниченото ни божествено съзнание ни кара да изпитваме всеки миг върховна необходимост от Бог. То ни кара да чувстваме, че сме на земята именно защото Той съществува. А когато храним божествени мисли, божественото съзнание ни дава усещането, че тъкмо Той ни вдъхновява. То ни кара да чувстваме, че във всичко има божествен смисъл, божествено намерение, божествен идеал, божествена цел. В обикновеното човешко съзнание няма воля, няма позитивна цел; то препуска като подивял слон. В божественото съзнание винаги има цел и тази цел непрестанно надминава себе си. Днес смятаме нещо за своя цел, но когато сме на прага на тази цел, незабавно се вдъхновяваме да отидем отвъд нея. Тази цел става отправна точка към по-висока цел. Това става, защото Бог непрекъснато надминава Себе си. Бог е безграничен и безкраен, но Той надминава дори собствената си Безкрайност. Тъй като Бог постоянно напредва, и ние също напредваме, щом сме в божествено съзнание. В божественото съзнание всичко се разширява непрестанно и израства в по-висша и по-удовлетворяваща светлина.

Въпрос: Бихте ли ни описали накратко различните състояния на съзнанието?

Шри Чинмой: Съществуват три основни състояния на съзнанието: джагрити, шапна и сушупти. Джагрити е будното състояние, шапна е сънуването, а сушупти – състоянието на дълбок сън. Когато сме будни, съзнанието ни е насочено навън; когато сънуваме, то е обърнато навътре; когато сме в състояние на дълбок сън, съзнанието ни се рее в Отвъдното.

Когато сме в състояние на будност, нашето отъждествяване с нещо или с някого е вайшванара, което е общо за всички хора. Когато сме в състояние на сънуване, се отъждествяваме с теджаса, което е нашата вътрешна блестяща способност, нашата вътрешна енергия.  А когато се потопим в дълбок сън, ние се отъждествяваме с недоловимото и го изживяваме. В това трето състояние боравим не с умственото съзнание, не с интелектуалното, а с вътрешното, интуитивното съзнание. В сушупти няма обща форма, всичко е неопределено. Всичко е безгранична маса. В това състояние получаваме преживяване от много висок порядък.

Съществува и четвърто състояние, турия, което означава трансцендентално съзнание. Това съзнание не е нито външно, нито вътрешно; в същото време е и външно, и вътрешно. То е и не е. То притежава способността да се отъждестви с всичко и всекиго на света и при това може да надмине всичко и всекиго на земята. Нещо повече, то постоянно надминава себе си. Турия е най-висшето състояние на съзнанието, но за турия няма край, няма установена граница. Това съзнание постоянно надхвърля, надминава собственото си отвъдно.

Състоянието турия е като да се намираш на върха на дърво. Когато сме в подножието на дървото, ние едва успяваме да видим малко от околностите. Но когато се намираме на върха му, виждаме всичко наоколо и долу. Затова, когато се озовем в състоянието турия, трябва да чувстваме, че сме навлезли в най-високото ниво на съзнание. Оттам можем да виждаме всичко.

Шри Чинмой, The Summits Of God-Life: Samadhi And Siddhi, Aum Publications, NY, 1999

Шри Чинмой отговаря на въпроси за съзнанието – човешко и божествено, за неговите различни нива и състояния. В тези редове той споделя не просто философските си възгледи, а непосредствените си преживявания и плодовете на собствената си духовна реализация.

Въпрос: Какво представлява съзнанието?

Шри Чинмой: Съзнанието е вътрешната искра или вътрешната връзка в нас, златната брънка вътре в нас, която свързва нашата най-висша и най-просветлена част с най-низшата и най-непросветлената ни част. Съзнанието е свързващото звено между Небето и земята. А къде е Небето? Не е на горния етаж или някъде далече. Небето е в нашето съзнание. Но това, което свързва земята с Небесата, е божественото съзнание. Обикновеното човешко съзнание ни свързва единствено с нещо много, много ограничено, и в същото време мимолетно. Успяваме да фокусираме за секунда съзнанието си върху друг човек, а след това концентрацията ни изчезва. Но когато боравим с вътрешното съзнание, което е безгранично, просветлено, преобразено, тогава нашата концентрация може да продължава много дълго.

Не само духовните личности могат да притежават божествено съзнание. Обикновените хора също го имат, но в тях то е непроявено. Ако практикуват концентрация, медитация и съзерцание по правилен начин, това съзнание ще излезе на преден план и тогава те ще имат свободен достъп до душата, която е цялата Светлина, Мир и Блаженство.

Съзнанието е само едно. То е вместилище и на тишина, и на сила. Когато е вместилище на тишина, то приютява собствената си истинска форма. Когато е вместилище на сила, то проявява своята вътрешна реалност. Тази част от безкрайното съзнание, която е навлязла в грубата физическа същност и е притежавана и използвана от нея, ние наричаме физическо съзнание, витално съзнание и ментално съзнание. В тях присъства малка частица от безкрайното съзнание, но това не е чистото безкрайно съзнание, за което говорим.

Вечната душа и безкрайното съзнание трябва да вървят заедно. Те имат общ приятел –  или може да кажем общ баща – и  това е животът, вечният живот. Едното допълва другото. Душата изразява своята божественост чрез съзнанието, а съзнанието изразява всепроникващата си сила или тишина чрез душата.

Съзнанието и душата не могат никога да бъдат разделени, докато тялото може безпрепятствено да се отдели от съзнанието. Това, което в човешкия си живот наричаме съзнание, обикновено е само възприятие. Когато усетим нещо фино, ние веднага го наричаме съзнание, но то всъщност е много фино желание. Навлизаме в желанието и тутакси го приемаме за свое съзнание. Всичко в нас, което е едва доловимо и не може да се опише с думи, ние наричаме съзнание. Съзнанието обаче е нещо съвсем различно.

Знаенето и съзнанието също са две напълно различни неща. Ако разговарям с някой човек, ако общувам с него, тогава умът ми узнава за неговите качества. Това е знаене. Но съзнанието не е умствено знаене или разбиране. Съзнанието е вътрешно разкриване или вътрешно състояние на битието. То е нещо безкрайно по-дълбоко и по-съкровено от знаенето.