Когато сте обзети от съмнение или някаква друга негативна сила, можете да гледате на тях като на маймуна, която постоянно ви досажда. Вие оставяте маймуната да продължава все така, защото сте търпеливи. Вашето търпение се състезава с пакостните лудории на маймуната. Тъй като сте търсач, вие несъмнено ще сте по-търпелив от някой, който не се стреми към по-възвишен живот. Маймуната не се стреми, затова нейното търпение не може никога да се мери с вашето.

На този свят и маймуната, също като нас, си има его – само че вие не го виждате. Ако не й обръщате внимание, накрая маймуната ще реши, че е под достойнството й да ви досажда постоянно. Търпението притежава това свойство да разсейва негативните сили. Ако сте способни да игнорирате или непрекъснато да отхвърляте негативните сили, те никога не ще ви победят.

Това, от което се нуждаете вие, от което се нуждая аз, от което се нуждаят останалите, е едно: душевно търпение. Трябва да знаем, че търпението не е някаква слабост. Ако сме търпеливи, това не означава, че сме принудени да се подчиняваме на суровите житейски реалности. Не, търпението е вътрешна мъдрост. Нашата вътрешна мъдрост се нуждае от търпение, от определено време. Това е като семето. Щом видим семе, ние очакваме от него да порасне фиданка и тя да стане дърво, огромно бананово дърво. Но семето се нуждае от време, за да покълне и постепенно да стане фиданка, а после дърво. Ако гледаме с очите на търпението, един ден ще видим, че истината ще се прояви и ще стане реалност. Така че душевното търпение е онова, от което се нуждае целият свят. Тогава истината ще израства по свой начин.

Ние може би искаме да унищожим несъвършенствата си, но унищожението не е отговорът. В търпението се крие светлина. Светлината ще озари всички наши лоши черти, тъмнината в нас. Тъмнината може да бъде победена единствено от светлината.

На света няма нищо, което да е в състояние да заличи миналото, освен търпението. Ако притежаваме търпение, не е трудно да заличим миналото. То е утринна мъгла, незначително преживяване в сравнение с бъдещото ни осъзнаване. Светлината на душата, която представлява търпение, в крайна сметка ще победи заблудите, илюзиите, изкушенията, ограниченията, всичко небожествено. Светлината на Божието Търпение ще надделее над всичко във и чрез нас.

Търпението
е лекарство
за всички наши слабости.

Ако очаквате каквото и да било от другите, ще изпитате само разочарование. Дори ако очаквате нещо от себе си и не го получите, ще се подразните и разстроите. Неизбежно ще се разочаровате. Когато не получите нещо от другите, вие им се ядосвате, защото не са изпълнили желанието ви.

Когато не получите нещо от себе си, вие се чувствате безполезни. После ставате потиснати и гневни. Когато стане така, просто си кажете: „Това не е правилно. Аз ще постъпя както трябва. Ако очаквам нещо от света, ще се разочаровам, защото светът си е такъв. Ако очаквам нещо от себе си, може би също няма да успея да го постигна. Това, от което се нуждая, е търпение.”

На две неща трябва да се уповаваме: Божията Милост и нашето собствено търпение. Човешкото в нас се нуждае от огромно търпение, безкрайно търпение. Но в търпението си трябва да усещаме върховната необходимост от Божията Милост. Тя е като дъжда – той трябва да вали. Но и почвата трябва да е плодородна, а това става с търпение.

Успехът не идва за една нощ. Когато се опитвах да повдигна 300 фунта, аз търпях неуспех много пъти, но не се отказвах. И вие не трябва да се отказвате, когато искате нещо. Днес може да сте се провалили безславно, но утре или вдругиден непременно ще успеете, защото – трябва да го знаете – идеята да постигнете нещо е дошла направо от Бог. Когато мислите за някакво постижение, това не е умствена халюцинация. Мечтата идва от много високо ниво. Трябва да вложите цялото си същество в реализирането на тази мечта, докато не постигнете целта си.

Трябва да се опитвате всеки ден отново, отново и отново. Първо засявате семето и после поливате почвата. Само така ще цените онова, което постигате. Няма да си създавате допълнителни препятствия по пътя, но ако се натъкнете на препятствия и ги преодолеете, ще бъдете истински щастливи. Само когато се трудите за нещо, вие действително го цените.

Напредъкът е вечно търпение.
Успехът е непрестанно упование:
на себе си на Бог.

Като човешки същества, ние се нуждаем от търпение, ако искаме съвършенство и удовлетворение. Нищо ценно, нищо значително не може да бъде постигнато от човешкото в нас за един миг. А божественото в нас винаги спуска от висините Божия Милост. Божественото в нас е вътрешният плач на сърцето ни. Детето в нас плаче за Божията Любов и Божието Състрадание, докато в същото време зрялото човешко същество в нас познава върховната необходимост от търпение.

Ако нещо не ни е дадено днес, ние знаем, че има особена причина, поради която Бог не ни го е дал. Бог не е жесток. Той знае, че ако ни даде нещо днес, ние може да злоупотребим с него, докато утре ще го използваме подобаващо.

Ако провалът е способен да вгорчи живота ви, тогава търпението има силата да изпълни живота ви с най-сладката радост. Не се примирявайте със съдбата след един единствен неуспех. Поражението много често предшества успеха. Щом веднъж постигнете успех, вие ставате самата увереност.

Търпението е напълно чуждо на несъвършенството. Когато стремежът и посветеността заемат централно място в живота ни, тогава нашият трети приятел – търпението – играе своята роля най-удовлетворяващо. Търпението и Божието безкрайно Състрадание играят и танцуват заедно. Тогава виждаме, че нашите безбройни несъвършенства са готови да бъдат трансформирани в пълно съвършенство.

Ако умееш да чакаш с търпението на мъдрец,
тогава няма нищо,
което да не можеш да постигнеш
в този живот.

Търпението е вашето искрено предаване на Божията Воля. Това не е заличаване на ограниченото „аз”, което сте сега, а цялостно преминаване на вашето ограничено съществуване в безкрайния Аз.

Търпението безмълвно ви казва: „Опитай се да живееш вътрешния живот. Ти не само ще видиш и ще постигнеш целта си, но и ще се превърнеш в целта.”

Търпението е вашето вътрешно богатство, мъдрост, мир и победа.

Мисли и афоризми на Шри Чинмой за търпението като духовно качество, за неговата роля в ежедневието и в медитацията, за силата на търпението и неговите плодове.

Какво искаш?
Искам търпение.
Медитирай върху изпълненото с търпение сърце
на своята скъпа майка.
Медитирай върху малкото семенце, скрито в земята.
Медитирай върху безкрайно дълъг път.
Медитирай върху сърцето на духовен Учител.

Във всичко, което правим, се нуждаем от търпение. Когато детето се опитва да се изправи, отначало то пада непрекъснато. След като падне няколко пъти, би могло да си каже: „Не, няма повече да се опитвам да се изправя.” Но детето чувства силен вътрешен подтик да ходи. То вижда, че баща му, майка му и по-големият му брат ходят, и иска като тях да върви напред.
Търпението, което детето проявява несъзнателно, трябва да бъде прилагано съзнателно от възрастния. За детето търпението е естествено, защото то постоянно е в сърцето. Но тъй като възрастните живеят в ума, те трябва да полагат големи усилия, за да си върнат тези качества на сърцето. Ние трябва да предадем недисциплинирания ум във властта на сърцето.

Търпение, търпение, търпение.
Това, от което се нуждаеш, е търпение.
В сърцето на своето търпение
ти ще откриеш
цветята на мира и съцветията на удовлетворението.

Търпението е божествена сила. Хората твърде често не познават смисъла на търпението. Намират го за нещо женствено, за един вид страхливост или неохотно приемане на истината. Те смятат, че щом не им остава друго, трябва да бъдат търпеливи. Но ако можем да сме съзнателно търпеливи, тогава ние укрепваме вътрешната си воля и разширяваме сферата на своето божествено проявление.
Трябва да чувстваме, че търпението не е нещо пасивно. Напротив, то е динамично. С търпение ние развиваме своята вътрешна сила и воля. Вярно е, че ако имаме воля, можем лесно да се сдобием с търпение. Но е също толкова вярно, че когато притежаваме търпение, вътрешната ни воля се развива по необикновен начин.
Търпението е дърво, което израства в нас и дава не един плод, а цели четири: мъдрост, радост, мир и победа. За търпението са нужни енергията и подкрепата на тялото, витал и ума. Без търпение умът работи автоматично, като машина. Той действа по принуда, а не по избор, неспокоен е, мята се насам-натам. Тялото може да е инертно, ала умът непрестанно блуждае. Не може да има покой без търпение.
Търпението не е инерция. Инерцията е негативен и деструктивен подход към истината. Тя означава застой, а онова, което е в застой, в крайна сметка води до разпадане. Търпението обаче е динамично, то винаги върви напред към целта. На търпението е присъщо неотклонното движение на растежа и негов спътник винаги е мирът.
Търпението удължава времето. Сега ние живеем във време, обвързано със земното. Това означава, че времето ни е много ограничено. Трябва да гледаме на търпението като на нещо, което разширява границите на нашето време. Да кажем, че искаме да станем бегачи на дълги разстояния. Когато тичаме, целта ни изглежда далечна, и все пак искаме да я достигнем за едно мигване на окото.
Но ако не поставяме граници на времето, за което трябва да стигнем целта, ако не го засичаме, тогава светлината на търпението ще работи във и чрез нас. Търпението е нашето съзнателно предаване на Божия час. Ние искаме да постигнем целта си просто защото Бог иска да го сторим, и Бог избира часа. После, когато наистина постигнем целта си в избрания от Бог час, трябва да знаем, че това е реализацията на нашето търпение.
Понякога си мислим, че щом целта е толкова висока, толкова възвишена, можем да си дадем много време за нейното постигане. Казваме си: „Боже мой! Каква трудна задача! Нека ни отнеме колкото трябва – четири, пет или дори шест години, щом е толкова трудна!”
Ала ние нямаме представа в кой момент летаргията ще проникне в ума ни. Ако работим усилено всеки ден, всеки час, и едновременно с това сме търпеливи, то ще си кажем: „Днес не постигам целта. Ако не я постигна и утре, тогава ще го сторя вдругиден.” За жалост, след няколко седмици, след месеци или година, тази интензивност вече я няма.
Ако известно време липсва интензивност, тогава охотата и дори готовността ни напускат. Отдаваме се на своя начин на живот. Преди това сме се опитвали много искрено, много предано да направим нещо. Винаги трябва да си казваме: „Аз се опитвам с всички сили. Днес не го направих, но утре ще го осъществя.”

Когато Бог е сътворил времето,
Той е създал
и търпението.

Земеделецът оре нивата с еднаква искреност днес, утре и вдругиден. После семето покълва и той събира богата реколта. И в своя живот трябва да знаем, че Бог ни е дал необходимото търпение. Но ако не си служим с него, обземат ни летаргия, самодоволство и други небожествени състояния, а ние ги оправдаваме, като твърдим, че целта ни е нещо много значително, много важно.
Казваме, че Рим не е построен за един ден. Ако в ума ни възникне такава идея, то ние просто се самозалъгваме. Целта може да е много нависоко или много надалеч, но трябва ден след ден да поддържаме все същата скорост. Ако един ден намалим скоростта, на следващия ще трябва да компенсираме, като я увеличим.

Търпението
означава
окончателен успех.

За да развием търпение, трябва да чувстваме, че сме потеглили на духовно пътешествие, вътрешно пътешествие, което има цел, и че тази цел ни иска и се нуждае от нас така, както ние я искаме и се нуждаем от нея. Тази цел е готова да ни приеме и да ни даде каквото притежава, но тя ще го стори по свой начин в избрания от Бог час. Бог непременно ще ни даде Своето Богатство, но само когато настане време.
Представете си, че виждате градина на две мили разстояние. Трябва да си кажете: „Независимо колко труден е пътят, ако само успея да стигна там, ще изпитам толкова много радост. Щом се добера до цветята и вдъхна аромата им, ще бъда най-щастливият човек.” Ако не забравяте целта на щастието, вие без усилие ще развиете търпение.
Търпението никога няма да ни каже, че духовността е обречена кауза. Търпението ще ни каже, че или не сме готови, или времето не е дошло. Макар че може би се чувстваме готови, трябва да знаем, че нашето интегрално същество, цялото ни същество, може все още да не е подготвено. Душата ни може да е готова, сърцето може да е готово, умът може да е готов, но виталът и физическото тяло може би не са готови да стигнат до целта, която е светлина и истина. Само когато цялото ни същество е готово, целта сама ще изгрее в нашето устремено съзнание. Когато часът удари, целта ще ни притегли към себе си като магнит.

Търпението е нашето божествено приятелство
с божественото Време,
вечното Време,
което трябва далеч да надмине капаните на смъртта
и разочарованието от тежкото поражение.